Форум HobbyKafe.com

Просто ми стана едно хуууууубаво!

Темата наистина е актуална и то целогодишно.Колко е хубаво,че се намира кой да помодне,когато ножа е опрял до гърлото!Доби,стискам ви палци!Дано лошото е останало в миналия век!

Благодаря ви!Аз съм сигурна,че лошото отдавна е зад нас-пред нас са хубавите неща

Най-накрая да изчета цялата тема! В главата ми- куп мисли...., в сърцето- и болка и блаженство, в душата - и пустош и безкрайна пълнота... Защо винаги, говорейки за доброто, неизменно до него върви и злото? Абсолютни антиподи, не съществуващи един без друг? Ей за това ме е яд!
Доби, много ме трогна! Случайностите съществуват, но не винаги са случайности. Колко е лесно и просто да бъдеш добър?! Убедена съм, че във всеки има дори частица доброта и ако намериш точния начин да извадиш тази частица, тя ще се умножи..... Винаги я търся, понякога трудно се открива, а друг път - блика, блика....Усмивка, подадена ръка, блага дума за човек изпаднал в крайна точка на отчаянието си, това оставя следа в сърцата, изкачва стъпала към благодеятелността, нали затова сме Човеци?

Много хора четат темата, но малко имат сили да пишат. Наежих се и буца заседна в гърлото ми. От една страна е приятно, защото на света все още има Човеци, но от друга се замислям - как самата аз бих постъпила? Достатъчно ли съм добра и отзивчива? Помагам ли на изпаднал в беда без да търся отплата за това? И колко от нас го правят. Мисля, че такива истории ни насълзяват, защото се случват рядко. Повечето са толкова вглъбени в своите проблеми, че не обръщаме внимание на това, което става около нас.
Благодаря за темата. Най-малкото тя ще накара всеки, който я прочете да се замисли за това какво самия той дава.

Прочетох темата на един дъх и...останах без дъх.И си помислих: да помогнеш не винаги означава материална помощ.Освен това, да имаш позволението да помогнеш е привилегия, която не винаги ни е дадена.Помощ също означава,когато на отчаяния можеш да вдъхнеш поне малко кураж и надежда, та така да му помогнеш да преживее дори само следващия час. Такава помощ аз съм преживявала и знам колко е голяма и важна.И сега, в навечерието на Коледа, желая на всички нас : нека бъдем добри и нека позволим и на другите да проявят добрината си към нас.
Този форум е една среща на уж непознаващи се хора, а толкова близки. Благодаря ви, че ви има.
А на теб ДОБИ : желая всичкото здраве и късмет на света за цялото ти семейство!

Тази тема е доста притеснителна, защото събужда непривични за ежедневието чувства. Склонни сме да забравяме добрините, които ни правят, защото така е по лесно, и по неангажиращо, не напомня за трудни моменти в живота ни или е просто арогантност /случи ми се веднъж да чуя - да не е била проста, да не го е правила/ . В същото време подминаваме нуждаещите се поради подобни причини - егоизъм, някакво усещане, "това на мен не може да се случи", заета съм, бързам, нямам време, но друг път непременно.... Темата е започната отново сега, знам, че сега е момента да се помогне на някого. Така е, ДА, казват по Коледа ставали чудеса. Всеки ден действителността ни среща с хора, които са много повече от възможностите ни за помощ, за съжаление. Интелигентната бабичка, която добре облечена посреща и изпраща внучето си, и след това преоблечена рови в кофите за бутилки, за да ги върне на вторични суровини. Таткото, взел хамбургер за дъщеричката си, гледайки я жално, защото е безработен и това са последните му пари. Жената, гледаща внучето си с пенсията на дъщеря си, загинала при катастрофа с мъжа си. Да не изреждам още типажи, това са част от моите клиенти, наминаващи и оставящи жълти стотинки в магазина - последните ... Помощта обаче не бива да е натрапена и караща другия да се срамува от състоянието си в момента,защото той знае и вярва - това е временно, нещата ще се оправят .
И все пак нека не забравяме - чудесата са вътре в нас, ние ги имаме, просто трябва да ги споделим с някого. И не е задължително това да е на Коледа. Годината има 365 дни.

Малко разсъждения свои ще споделя, и усещания най-вече...
За да помогнеш, са необходими две неща: способността да помогнеш на себе си и желанието да получиш същото в отплата. Каквото даваме, връща ни се. Добре, но ако не вярваме, че го имаме в себе си? Или ни е страх да го пуснем? Или живеем в свят, в който, когато даваш, за теб остава по-малко? И не осъзнаваме, че този свят е само в главата ни и зависи само от нас самите?
Четох преди време нещо, което много ме замисли, и което вероятно още не съм осъзнала напълно: Давай от онова, от което имаш най-малко. Ако си затънал в заеми, давай пари. Ако гледаш многобройна челяд, давай време. Ако си неизлечимо болен, подарявай надежда.
Но най-вече, преди да започнеш да се раздаваш (не да се научиш, защото даването не се учи), научи се да получаваш. Първо трябва да погледнеш себе си и да си кажеш "Боже, колко много неща имам и съм получил и то - даром!", за да почувстваш, че не ти се свидят стотинките, не ти се свидят няколкото часа, отделени да постоиш с някой, който има нужда от подкрепа, или усмивката, или комплимента.
Стиснатите хора винаги са бедняци. За щедрите богатството се измерва по начини, непознати на повечето хора. Но всеки има нещо, което умее да дава и да получава.
Обичам ви!

Права си, Паяче! Дала си на думите си това, което аз не съм успяла - когато подаваш ръка за помощ, то в нея трябва да има това, което е нужно на другия - не винаги това е с финансово изражение, може да е просто време, пари, добра мисъл, усмивка! Благодаря ти - накара ме да се замисля! Особено с поговорката

Здравейте всички,
След огромно отсъствие се включвам отново.Повода за това е че по неведоми пътища получих известие от темата в мейла си..............Дали пък наистина са били неведоми или просто колкото и смешно да звучи не е съдбата,която в един труден за мене момент е намерила начин да ми вдъхне кураж,да ми припомни че доброто съществува и че не трябва да се предаваме, а просто да намерим сили да продължим.Дори и да паднем , трябва да се изправим .........Може би най-важното е да запазим позитивизма си и усмивката си.Да не преставаме да вярваме в доброто.И да бъдем добри и човечни - винаги не само по Коледа!