Страница 2 от 2
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 22, '09, 16:33
от bouquet
За една нова година поисках от Дядо Мраз/ през 80те год. така се казваше/ кукла, ама негърче! От къде ми е дошло на ума не мога да се начудя. Обаче я полъчих и бях повече от щастлива!Толкова ясно си я спомням тази кукличка със синя рокличка беше
Мечтаехме със сестра ми за колело Балканче и тъкмо бяхме навили дядо ми да ни купи, когато сестра ми за малко не я блъсна кола, карайки колелото на др дете.А дядо ми стана свидетел на случката и...Не ни купиха Балканче
И за още една неосъществена мечта си спомням- уокмен! Брей колко го исках тоя уокмен не е истина!
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 22, '09, 17:07
от Titi
Видях една голяма кукла на витрина на магазин и като казах, че я искам, та откъснах. В къщи ревах целия ден без прекъсване, което до такава степен изнерви спокойната ми майка, че на края на вечерта не издържа, отиде в килера, пред втрещения ми поглед измъкна въпросната кукла и ми я тръсна в ръцете с думите: "Ето ти куклата, бях ти я купила да е от Дядо Мраз, но ти ме остави без сили и нерви, взимай си я сега. НЯМА Дядо Мраз, родителите купуват подаръците и казват на децата си, че Дядо Мраз ги е донесъл". За цял живот ще ми остане спомена какво почуствах от това разкритие, предизвикано от самата. Научената по този начин истина буквално ме шокира. Сто години я пазех тази кукла, дъщеря ми израстна играейки си с нея и сега е някъде на село прибрана. То тази случка е повече за тема "нашите разбити детски мечти".
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 22, '09, 17:13
от Satori
Тити, страхотна история.
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 22, '09, 17:16
от lila
Много харесах едни зелени сандалки - била съм на около 7-8 години - ясно жабешко/крокодилско зелени
Баба естествено каза "не" и купи бели. И досега си спомням как упорито ритах тротоара, докато не ги скъсах. После ми купиха пак бели и това уби всякакви надежди у мен.
Сега си купувам сама каквото си искам
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 22, '09, 17:34
от розалия
Лила,много ме развесели с тия сандалки.. и по-скоро как си го изкарала на белите:lol:
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 22, '09, 17:43
от lila
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 22, '09, 23:44
от vodo-leika
Тити, Лила - развеселихте ме!
То на Тити това не е много за смях, ама на мен ми стана смешно
...
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 24, '09, 14:09
от paju4eto_Ligla
Дядо ми, Бог да го прости, ми изпълняваше почти всичките капризи. Материалните неща - как ги измисляше, не ми е ясно - ми ги даваха и без повод. На 4 годинки ми подари първият ми радиокасетофон (след като го разглобих почти веднага след това, за известно време беше само радио
), сбъдна ми мечтата да имам 150 колички Мачбокс, подари ми огромен комплект цветни моливи Кох-и-Нор, на които разказах играта почти веднага (още имам полусдъвкани остатъци от сивото и розовото и пазя металните кутии) С музикалните инструменти беше по-предпазлив - първо пробваше за какво ми трябват (купи ми акордеон, но за цигулката отказа, наистина щях да скъся живота на роднини и съседи, ама...много мерак ми беше!)
Единственото нещо, което така и не получих, беше кортикът му...още ме е яд.
Майка ми пък ме записваше на всяко нещо, което ми щукнеше, че искам да бъда. А аз съм искала мноооого неща. Спомням си, че преди да навърша 10, се бях влюбила и разлюбила в балета, каратето, рисуването, цигулката, поезията, прозата, фигурното пързаляне, художествената гимнастика, плуването
Мечтала съм за кариера във всяко едно от тези начинания
, но остана само любовта към кънките, водата и книгите. А, и много обичам да слушам цигулки...
Re: нашите детски мечти
Публикувано на: Дек 28, '09, 19:18
от nel4o
Имах две детски мечти - едната да имам куче, другата да живея на брега на морето. Първата я изпълних вече два пъти, за втората май ще почакам още