Форум HobbyKafe.com

За една нова година поисках от Дядо Мраз/ през 80те год. така се казваше/ кукла, ама негърче! От къде ми е дошло на ума не мога да се начудя. Обаче я полъчих и бях повече от щастлива!Толкова ясно си я спомням тази кукличка със синя рокличка беше
Мечтаехме със сестра ми за колело Балканче и тъкмо бяхме навили дядо ми да ни купи, когато сестра ми за малко не я блъсна кола, карайки колелото на др дете.А дядо ми стана свидетел на случката и...Не ни купиха Балканче И за още една неосъществена мечта си спомням- уокмен! Брей колко го исках тоя уокмен не е истина!

Видях една голяма кукла на витрина на магазин и като казах, че я искам, та откъснах. В къщи ревах целия ден без прекъсване, което до такава степен изнерви спокойната ми майка, че на края на вечерта не издържа, отиде в килера, пред втрещения ми поглед измъкна въпросната кукла и ми я тръсна в ръцете с думите: "Ето ти куклата, бях ти я купила да е от Дядо Мраз, но ти ме остави без сили и нерви, взимай си я сега. НЯМА Дядо Мраз, родителите купуват подаръците и казват на децата си, че Дядо Мраз ги е донесъл". За цял живот ще ми остане спомена какво почуствах от това разкритие, предизвикано от самата. Научената по този начин истина буквално ме шокира. Сто години я пазех тази кукла, дъщеря ми израстна играейки си с нея и сега е някъде на село прибрана. То тази случка е повече за тема "нашите разбити детски мечти".

Тити, страхотна история.

Много харесах едни зелени сандалки - била съм на около 7-8 години - ясно жабешко/крокодилско зелени Баба естествено каза "не" и купи бели. И досега си спомням как упорито ритах тротоара, докато не ги скъсах. После ми купиха пак бели и това уби всякакви надежди у мен.
Сега си купувам сама каквото си искам

Лила,много ме развесели с тия сандалки.. и по-скоро как си го изкарала на белите:lol:

Представяш ли си цялото ми нещастие - и до ден днешен да го помня и като видя зелени сандали не мога да се спра
И всички в къщи го знаят и ми се подиграват - Какво си купи? ААааа зелени сандалки... А крокодилска кожа ли са ?

Тити, Лила - развеселихте ме! То на Тити това не е много за смях, ама на мен ми стана смешно ...

Дядо ми, Бог да го прости, ми изпълняваше почти всичките капризи. Материалните неща - как ги измисляше, не ми е ясно - ми ги даваха и без повод. На 4 годинки ми подари първият ми радиокасетофон (след като го разглобих почти веднага след това, за известно време беше само радио ), сбъдна ми мечтата да имам 150 колички Мачбокс, подари ми огромен комплект цветни моливи Кох-и-Нор, на които разказах играта почти веднага (още имам полусдъвкани остатъци от сивото и розовото и пазя металните кутии) С музикалните инструменти беше по-предпазлив - първо пробваше за какво ми трябват (купи ми акордеон, но за цигулката отказа, наистина щях да скъся живота на роднини и съседи, ама...много мерак ми беше!)
Единственото нещо, което така и не получих, беше кортикът му...още ме е яд.
Майка ми пък ме записваше на всяко нещо, което ми щукнеше, че искам да бъда. А аз съм искала мноооого неща. Спомням си, че преди да навърша 10, се бях влюбила и разлюбила в балета, каратето, рисуването, цигулката, поезията, прозата, фигурното пързаляне, художествената гимнастика, плуването Мечтала съм за кариера във всяко едно от тези начинания , но остана само любовта към кънките, водата и книгите. А, и много обичам да слушам цигулки...

Имах две детски мечти - едната да имам куче, другата да живея на брега на морето. Първата я изпълних вече два пъти, за втората май ще почакам още