Детство мое,реално и вълшебно....

[Мария Николова]

[video][/video]

Пак Робертино.

[Миша]

.... тате ще ми купи колело....друг път Култова реплика,бях я забравила

[video][/video]

[Миша]

Мое любимо филмче от детството,то било използвано за първата реклама за хербициди на руски Песничките ми ги пратя моя русская подруга от гр Казан ,нали помните,пишехме си с руски другарчета ,та тя ми изпращаше дебели пликове с прекрасни картички,прати ми едно книжно грамофонче,което трябваше да въртя на ръка,с едни малки найлонови плочи,точно с тези песнички

[video][/video]

[Миша]

[video][/video]

[Миша]

Ей, хора, гледам в последно време само мечове се размахват , искри хвърчат, всички ядосани,чумосани, гледат изпод вежди и ръмжат приглушено ,пролет пуста все не идва А на мен ми изплува едно детско стихче, много много любимо , цял ден си го повтарям

...и настана вик и вой ....

Да се върнем към детските чисти помисли, или най-малкото дано ви усмихне за миг поне



Батко Златко


"Медената питка"

Баба Меца е сърдита,
че синът й, без да пита,
още рано във зори
хванал гъстите гори.

Тя кого ли не попита
меченцето къде скита.
Но напразно - не сполучи
нийде нищо да научи.

А пък Мечо за обед
искаше да хапне мед
и през стръмните баири
тръгнал бе медец да дири.

Сред гората на поляна
зрее ягодка засмяна.
Меченцето щом я зърна,
тъй към нея се обърна:

- Слушай, ягодке любима,
след студена тежка зима
имам аз едничка грижа:
малко мед да си поближа.

- Мед ли искаш, мече сиво?
Катеричката игрива
цял ден тича и играе,
сигурно пчелина знае.

Мечето се покатери,
къщичката то намери
и почука: чук, чук, чук!
- Моля, кой живее тук?

Катеричката отвори,
малък Мечо заговори:
- Я кажи ми, за обед
де ще найда малко мед?

- Аз не зная, мече малко,
питай бате си Шишарко.
Ето, той е там, на среща,
седнал и рендосва нещо!

Лакомото малко мече
към Шишарко се затече.
Отдалече със надежда
то започна да нарежда:

- Много ми се иска, батко,
да си хапна нещо сладко!
Знаеш ли в коя долина
ще намеря аз пчелина?

- Аз не зная, мече малко,
питай дядо си Гъбарко.
Той е близък мой съсед,
знае мястото със мед.

- Ей, Гъбарко, добър ден!
Моля те, кажи на мен,
где ще мога за обед
да си близна малко мед?

- Мед ли искаш, малко мече?
Та пчелина е далече.
Но решиш ли - ето на! -
ще ти дам аз тез крила.

Минеш ли оназ долина,
там наблизо е пчелина!
- Ох, Гъбарко, да си жив!
- Мечо, ти бъди щастлив!

Грабна мечето крилата
и се дигна над гората.
Радостта му е голяма -
по-щастлив от него няма.

Щом подхвръкна, всичко живо
го загледа завистливо:
зайци, бръмбари и птички
ахнаха в почуда всички.

Даже мишката с мишлето
дълго гледа към небето,
па въздъхна и си рече:
- Виж какво щастливо мече!

Подир час в една долина
зърна мечето пчелина
и към кошерите с мед
бързо полетя напред.

Но го спря мишок напет,
яхнал на велосипед:
- Мечо, ти къде тъдява?
Сигур имаш кожа здрава...

Ала Мечо хич не чува.
Без дори да се сбогува,
той мишленцето отмина
и се втурна към пчелина.

Кошер един той отвори,
бръкна с лапички отгоре
и дограби цяла пита -
мед да близне до насита.

Ала стражите във миг
вдигнаха се с боен вик:
- Вмъкнал се е тук крадец
зарад нашия медец!

И започна вик и вой:
- Бързо тръгвайте на бой!
Литнаха безброй пчели
със насочени стрели!

Меченцето хукна в миг
и нададе силен вик:
- Оле, мамичко, боли,
колко зли са тез пчели!

Малък Мечо взе да рита,
хвърли медената пита
маха лапички и бяга,
ала нищо не помага.

От отровните стрелички
на задружните пчелички
лакомото малко мече
като буренце отече.

Чак когато в храсталака
то се мушна и заплака,
цялата войска отмина
и прибра се във пчелина.

Покрай Мечо този час
мина доктор Га тогаз.
Прегледа го - що да види! -
Мечо целият нажилен.

Позасмя се доктор Га
и му рече на шега:
- Я кажи, какво си яло,
та си тъй надебеляло?

Чантата отвори бързо
с бинт и марля го превърза,
със лекарства го наказа
и накрая тъй му каза:

- Както храбрите войници
и работните пчелици
пазят своята родина -
- кошерите на пчелина.

Който на меда посяга,
здрав не може да избяга.
Виждам, болката е тежка,
но това е твоя грешка.

Плесна доктор Га крилата,
към дома го той изпрати.
Мечо върна се във къщи,
без назад да се обръща.

И за своята вина
той написа - ето на! -
тези думи със боички,
за да се четат от всички.
'Аз направих важна грешка и от всички искам прошка!''

Думите на доктор Га
Мечо помни и сега
и не мисли той отново
мед не ближе наготово.

[serena]

Хах, мен много ме усмихна, спомних си и прекрасните илюстрации на Вадим Лазаркевич, ако не се лъжа И досега баща ми разправя тази приказка на малките племенници, откъслечно, че не я помни цялата. както и "Работна Мецана" Мише благодаря за това връщане, толкова толкова назад...

[calico]

ех, че хубаво, Мише

и аз така:
"Аз направих важна грешка и от всички искам прошка!''

[Миша]

Серенка, знаеш ли, като изрека Вадим Лазаркевич в миг в мен оживяват ония детски спомени, в които мечето лети, а баба Костенурка раздава лекарства

През гората лъкатуши
скрита горската пътека
малка къща тук се гуши
с надпис "горската аптека "...

като песен се лее, тихо и приспивно , децата ми заспиваха с нея

А кой беше илюстратор на онази детска книжка , в която горския дух подарява вълшебна свирчица, която кара ягодките да показват главици изпод листата ? Помните ли я? Изветряла ми е от мозъка Имам нужда от вълшебство/тропам с крака/ , ще ми я открие ли някой,моля!

[serena]

На нас явно са ни чели повече Работна Мецана, защото някои от стихчетата са просто като гравирани в паметта ми и имам чувството, че никога няма да ги забравя. Любимите ми са тези двете, мога и насън да ги изрецитирам:

А пък мечетата трички
дълго играли самички.
Ходили те на разходка,
пускали дървена лодка
в бистрото бързо поточе,
що през гората клокочи.

Обедно слънце припекло,
тихо най-малкото рекло:
- Време за ядене стана,
няма я мама Мецана.
Няма ни крушка, ни дрянка -
ох, да полегнем на сянка.

Колко пъти като стане време за обяд, и някой почваше да рецитира точно второто стихче

А за тази приказка, която търсиш, нищо не се сещам така на прима виста. Българска ли е?

[Миша]

Тази вечер ММ е на тема български филми, и познайте, в момента цялото домочадие пее в не особено строен хор "Къде са ми детските книжки " , та се сетих за тази отдавна забравена тема , реших да я побутна, хубаво нещо са детските спомени ...