Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)

[Гео, граф]

То се е видяло, че тази тема ще си я списваме ние двете с Миша, ами да не се помайвам ... Прясна-свежа информация от тази неделя за друг мой любим маршрут - до водопад Бовска Скакля. Безпроблемен е за еднодневна разходка, но не водете малки деца и мързеливи офисни другарчета, да не ви опищят ушите ...

От Централна гара с трена до гара Бов са час и десет минути, а удобно време за тръгване е в 10.12 ( влака е за Мездра ). Билета за нормални хора е 3 лв. в посока, а за ученици, студенти и пенсионери - 1.50 лв. Обратно можете да се върнете в 15.59 ( два пъти съм го изпускала ), следващия е в 17.35. Разбира се може и с личен автомобил, но удоволствието от поклащането на влака, общуването с другите пътници и не на последно място спирането на всяка керемидка е неоценимо . Ако все пак тръгнете с колата си, следете табелите - на около 300-400 м след жп гарата, която добре се вижда от пътя, точно преди един широк десен завой има голяма, ясна табела : Вазова екопътека ...



Свивате на ляво и поемате по асфалтовия път до края на селото, където пътя свършва и започва същинския преход. Разстоянието до с.Заселе, откъдето пада водопада, е 2.5-3 км, но може и да ви се стори значително повече, защото денивелацията е към 500 м, особено за несвикнали и ако правите прехода в горещ ден.

След последните къщи започва вълшебна пътека - в тунел от дървета, по долината на реката ...



... която не спира да бърбори наблизо, омотана в мъх. Всеки момент очакваш отнякъде да се появи приказно създание - я самодива, я таласъм, я елф ...





След дървеното мостче пътеката започва да се катери в гората. Нямаш видимост, само можеш да дерзаеш напред или да се кротнеш до вирчето ...



Още няколко завоя и се стига до интересна гледка - от цепнатина в отвесната скала блика цялата река ! Обяснението не е сложно. Тъй като тази част от планината е изградена от варовици и района е силно окарстен, водите на водопада проломяват основата, върху която падат, пробиват слабия варовик и избликват в този впечатляващ вид :



Тази гледка може да се види през пролетта и ранното лято. След това там църцори смешна баричка, а в по-сушави години съвсем пресъхва.
Продължавате по пътеката, която се отклонява от водата и постепенно шума й се загубва. Става тихо и горещо, човек има усещането че е поел в друга посока. Няколко стръмни серпентини, няколко каменни стъпала, малка открита площадка и ... ето го ! Грамадна отвесна скална дъга, висока стотина метра и от нея се мята стремглаво водата през тесен улей. Ако поразгледате снимката, ще забележите в релефа старото легло на реката в ляво от сегашното, на около 15-20 м. При първото ми ходене там в студентските ми години, водопада падаше на двайсетина метра в дясно от сегашното му положение. Любопитно око с малко повече наблюдателност би открило предишните позиции на водопада ...







Ако се обърнете назад, ще видите долината на Искъра и върховете на Мургашкия дял на Стара планина.



Още малко ходене и се стига до подножието на втория пад. Май тук му е мястото да обясня какво представлява Бовска Скакля, но можете и сами да си го прочетете, за да не ставам досадна. Второто стъпало е с височина около 30 м и през вира под него преминава пътеката. Мястото е красиво и трудно се снима, без да хванеш в кадъра хора ...





Продължава се по другия склон, в подножието на скалния венец, пътеката става все по-стръмна, преминава в пасажи от каменни стъпала с метален парапет, излиза от гората и се открива тази фантастична гледка на север. Ако направите разходката в началото/средата на май, тези склонове са отрупани с нацъфтели диви люляци, а уханието е упойващо ...



... още няколко запъхтени завоя и вече се намираме почти наравно с мястото, от което се хвърлят водите в бездната ...





... минава се по дървено мостче над водата, дърветата закриват изчезващата надолу рекичка и се оказваме на грамадна, равна поляна с красива дървена беседка за такива като нас. По-нататък са къщите на с. Заселе. Гледката към водопада я няма, но се наслаждаваме на морето от върхове наоколо ...



Качването от гарата до селото, с всички спирания за почивки и снимки, може да се направи за 1.30-1.40 ч. Удоволствието е страхотно, особено ако има добра видимост, тогава стават и най-хубавите снимки. За съжаление аз имам само една стара снимка, която смятам за наистина качествена, другите, които ви показах, са леко мътни от маранята.

[lila]

Миналата година доста ходихме, всяка събота и неделя, накрая падна сняг и го ударихме на лежане О да, дефилето на Искър е невероятно красиво
Това лято още не сме открили сезона на нещотърсачите ще ми се да видя в Сопот метоха, който Вазов е описал в Под Игото - казват че вътре в градината времето е спряло в онези времена

Трън - екопътеката и ждрелото на река Ерма
много ми харесаха, а и си намерих снимките от там.


Сигурно е възможно най-тривиалния маршрут, невероятно е красиво
няма да пиша летописи, на който му хареса да се разходи до там


в началото има място за мързелаци, кебапчета и бири














на места пътеката е доста живописна






отдолу грездея е голям


"златната" вода




има два тунела - първия










и втория тунел


два броя бръмбари правят секс


потресваща гледка бяха изсъхналите не знам от какво дървета долу в дерето




Мда.
А на входа на селото срещу Ритлите, има едни големи храсталаци с къпини - такова ядене на къпини падна, отядох се за цяло лято, омазах се и се омустих, като на сенегалец ми бяха сини ръцете и муцуната хубави са летните съботи и недели, вместо да се чисти или копа, може да се ходи насам-натам

[Миша]

Предлагам ви бърза разходка до едно приказно местенце,нямахме възможност да отидем до Чудните мостове,но отидохме до по-малкият им брат,Божият мост,по-неизвестен,но не по-малко величествен.Това закътано местенце се намира във Врачанския балкан,любима семейна дестинация. Предлагам ви да се насладите на това божествено място през моите очи ,но най-добре отидете и го вижте ,усетете камъка,почуствайте дълбоката му примамваща прохлада,вгледайте се в хилядите играещи светлинки в поточето ,издълбало чудните извивки,погледнете към ясното синьо небе от дълбините на пещерата,послушайте песента на дърветата,когато дълбоко под Божия мост усетите полъха на вятъра и чуете как се лута в короните на дърветата,повярвайте,усещането наистина е за нещо божествено и неповторимо.



Слизаме внимателно ,в трепетно очакване




струва си













Надничаме през тъмния прозорец на пещерата,отвън вятъра свири ли,свири,а вътре е една странна тишина и спойкойствие



но явно не всякога е така,каква ли сила е бушувала тук,откъртвайки тези канари


За миг настръхвам при мисълта за бясно връхлитащата вода и бързам да погледна към ясното синьо небе


Още малко снимчици






Ето това изумрудено отражение направо плени сърцето ми


Има още много какво да се види вътре,особено ако имате по-мощен фенер,има и дървени стълби за търсачите на силни усещания,даващи чудесна възможност да надникнеш в недрата на пещерата и да докоснеш почти с носа си летяща мишка (снимката е доста мрачна,но дава известна представа ,останалото трябва да го свърши въображението ви )

[Миша]

Не бързайте да си ходите,навън също ви чакат приказни местенца,мостчета над бистрото поточе,дървени стълбички и лъкатушещи пътечки,разходете се по всяка възможна пътечка,всяка една води до чудно местенце,ту те връща към Божия мост,но до друг вход,някъде по средата на свода(за въоръжените с хубави обувки и мощен фенер е чудесна възможност да изпитат силите си в пещерно слизане и катерене),други пътечки водят към Тиганчето,красиво кътче,ставало за скокове във вода(аз не бих пробвала )






Тиганчето,дълбочина 2 метра


Зеленина ,красота и спокойствие








И отново тези изумително зелени отражения


Една от пътечките ще ви заведе до красива беседка сред гората,където може да си направите малък пикник

Връщаме се към колата и към още едно местенце,което разтуптява сърцето ми,древната крепост Градището,слагам ръце на камъка,затварям очи и сякаш усещам пулса на онази епоха,в която тук са дрънчели ризници и са стояли стражници ,харесвам такива спокойни местенца,непознати и малко посещавани,тук си сам,можеш да усетиш странната магия на древните места,да чуеш шепота на неспокойни воини,далечно цвилене на коне и подрънкване на шпори,или просто за миг да прелетиш няколко века и да усетиш дъха на едно друго време,непознато,но толкова близко до сърцето ми(отново давам воля на въображението си,но наистина понякога сякаш усещам магията,само трябва да се отпуснеш и да оставиш мисълта да те води)








Един съвсем практичен съвет ,още при крепостта ви среща един човечец,добродушен е и добронамерен,но не се връзвайте на предложението да ви бъде гид,досадно е и отнема магията на мястото,отрежете го още в началото и учтиво го помолете да не ви следва по петите

Така и така сте близо до Враца,бих ви предложила да посетите и Регионалния исторически музей,да видите Рогозенското сребърно съкровище,посетете и Леденика,и там отидохме,защото според думите на мъж ми "Да отидеш да Враца и да не видиш Леденика било все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата"То хубаво,но понеже няколко пъти сме посещавали пещерата и не го бях предвидила в план-графика,и се наложи да изпитам не особено приятното чувство да стоиш на 5 градуса по тъничка блуза,свиква се,първите метри забелязваш,после забравяш,може пък и магията да ми е помогнала Така че,не забравяйте Леденика и топли дрехи,за да не викате на помощ магията
Посетете непременно и Люти дол,минете през Вратцата,насладете се на лениво течащия Искър,а ако и вас ви тегли камъка,няма да останете равнодушни към гледката след Вратцата,снимките по никакъв начин не могат да представят действителността

на тези невероятни бели скали,изпъстрени с пещери и пещерни отвори








Ритлите


Искър



И още един съвет,вече животоспасяващ,в никакъв случай не избирайте за връщане пътя през Искърското дефиле,сигурно такива са пътищата в ада ,70 км разкопан път,без маркировка,без сигнализация,отстрани изкопани двуметрови канавки,които са изяли и част от пътя,така че само каруци могат да се разминат,на места се минава в насрещното движение,без да е сигнализирано и то точно преди завой,асфалта е изчегъртан почти целия,на места изрязан,колата подскача,стене,тресе се,въпреки скоростта от 20 км,тук изкоп,там-окоп,и никъде не се работи ,чопли се едва едва,и никъде,ама никъде не те предупреждават какво те чака,една проста табелка да имаше,а като сложим и иззнервените джигите,картинката е прекрасна ,както казах-път през ада,държи те под такова напрежение,че накрая всички мускули ме боляха

Но се възнаградихме с един бърз,почти среднощен отдих край любимото водопадче при Лакатник













Е,оцеляхме,много емоции,много красота и много мускулна треска в следващите дни

[lila]

Миша, а защо в Ботевград на часовниковата кула няма часовник? Четох, че има нов механизъм, стария бил в музея. Ок, ама няма часовник - всеки път се чудя. Около нея има кафета - там обикновено спраме за малко преди да се приберем след обиколките из Врачанския балкан.

[lila]

Благодаря ти между другото за описанието на Божия мост там сме този уикенд. А Чудните мостове си струват отвсякъде, само малко комерсиалка е станало с кебапчийниците наоколо; едни миризми на кебапчЕта се стелят и ако се абстрахира човек от надутата фолк музика - прородата е великолепна, пътя до там - също невероятно красив. Горе обаче е доста хладно

[Миша]

Определено ме отказваш от Чудните мостове,предпочитам да си остана със спомена за девствена природа .

За Божия мост минете през Чирен,не през Лиляче,през Чирен се стига с колата точно до Градище,след 5 минути сте до моста,докато през Лиляче ще вървите почти час ,повечето през открита местност,запълнете този час с нещо друго

[Гео, граф]

Мише, за мен беше невероятно удоволствие да ''се разходя'' с теб. Благодаря ти !!!

[lila]

Определено ме отказваш от Чудните мостове,предпочитам да си остана със спомена за девствена природа .

За Божия мост минете през Чирен,не през Лиляче,през Чирен се стига с колата точно до Градище,след 5 минути сте до моста,докато през Лиляче ще вървите почти час ,повечето през открита местност,запълнете този час с нещо друго

Добре, ще минем през Чирен .
А Чудните мостове си струват - не се отказвай. От "главния" път се слиза пеша малко на долу по една пътека, там има хижа ли е хотел частен ли е - с нещо като кръчма отдолу и съответната гюрултия и ароматерапия , пътеката, която минава минава надолуе до Чудните мостове. Там музиката не се чува, но са много близко.
Не се отказвай, красиво е - седях там един следобед да гледам и се разхождахме докато не се стъмни. Много е красиво, за съжаление в момента не мога да си изровя снимките - на работа съм, а след това не остава време просто, тази снимка е най-актуална според мен - от някакъв сайт я додрапах

[Миша]

Утре тръгвам на пътешествие,за което си мечтая от много време,ще търся един от най-древните каменни градежи по нашите земи ,или дори най-древния,открит до сега ,и познайте-той е изоставен в пущинака,безнадзорен и потънал в храсти ,според чичко гугъл без водач нямало да го намеря ,хайде,постискайте палци да опровергая гуглето,и да ви заведа и вас на чудно пътешествие в древността,за което,предполагам,дори не сте подозирали .Надявам се ви заинтересовах и мислено ще ми помогнете да се добера до древните камъни ,сърчицето ми ще изскочи,искам да го видя това нещо