Легенди за цветята
Публикувано на: Апр 20, '11, 15:20
Като едно доста голямо, но още непораснало дете
, страшно обичам приказки, легенди и всичко митично. А има толкова много и толкова красиви разкази, приказки и сказания за любимите ни цветя. Не мога да не започна с любимката на всички
![Изображение](http://galleryotto.com/wp-content/uploads/2011/01/buket-ot-rozi-85-55.jpg)
Флора, богинята на цветята, увенчава розата като царица на цветята /легендата подробно я има по-надолу/.В Рим тя красяла всяка арка и била символ на храбростта. Венец от рози бил поставян на главата на воина-победител.Древните гърци вярвали, че розовият храст е поникнал от морската пяна, в която се е родила богинята на красотата и любовта – Афродита. Гърците отглеждали рози за нея и обграждали храма й с розова градина. Така розата става символ на желание и страст.
Бялата роза се е смятала за символ на мълчанието, затова когато се водел важен разговор на масата се поставяли бели рози на масата, което означавало, че всичко казано остава в тайна. До днес се е запазил израза "Sub rosa dictum" ("казано под роза").
Розата е символ на прераждането и затова древните са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози.
Интересно е, че в християнската иконография розата е заменена с потира, събрал кръвта на спасителя, т. е. свещения Граал, отъждествяван със сърцето на Исус.
В Библията се казва, че розите които растели в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева. В миналото се вярвало ,че да хвърлиш розови листа в огъня носи късмет. Когато девойка се колебаела кой от ухажорите си да избере написвала имената им върху розови листа и да ги хвърляла във въздуха.Този лист, който паднел последен носел името на правилния избор
Първите исторически свидетелства за розата датират от древна Месопотамия, Саргон I, (2684-2630 пр.н.е.) носи "лози, смокини и розови храсти" на връщане от военна експедиция отвъд реката Тигър. В "Илиада" на Омир (девети век пр. н. е.), Ахиловия щит е декориран с рози. Според Херодот, розата е въведена в Гърция от митичния цар Мидас на Фригия, който е трябвало да е живял в Мала Азия около 300 г. пр.н.е. Конфуций пише, че по време на живота му (551-479 г. пр.н.е.), императора на Китай е имал в библиотеката си шестстотин книги за розите. Китайците от пети век преди Христа добивали масло от рози , отглеждани в градината на императора. То било позволено да се използва само от благородниците и сановници на съда, ако в обикновен гражданин са били намерени и най-малкото количество на това масло е бил осъждан на смърт.
Египетски стенописи и предмети, представляващи рози са били открити в гробници, датиращи от пети век преди Христа. Те използвали много розово масло в техните светски и религиозни церемонии, а също и за мумифициране. Следи от рози са намерени в египетски гробници. Клеопатра спяла на възглавница, пълна с розови листенца и се къпела с розова вода. Нейните любовни завоевания били подпомагани от ароматни есенции. Тя съблазнила Марк Антоний като напоила платната на нейния кораб с розово масло и покрила стаята си с дебел килим от розови цветове.
По време на обществените игри всички улици в Рим са били покрити с розови листа. Римляните вярвали, че на техните гробници розите ще успокоят духовете на мъртвите.Богатите римляни уточнявали в завещанията си, че розови градини трябва да поддържат подсигуряване на цветя за техните гробове.Хораций споменава за употребата на рози на пиршества за украса, разхвърляни по пода и дори във виното на заможните римляни. На булките и младоженците слагали венци от рози, а също и на изображенията на Купидон, Венера и Бакхус. Рози били разпръсквани на празниците на Флора и Химен, пред победителите, пред техните колесници и на носовете на техните бойни кораби. Римляните също носели венци от рози по време на угощения, като превантивна мярка срещу напиване. Розите са били слабост на император Нерон, който харчел еквивалента на $160 000 за розово масло, розова вода и розови цветчета за една нощ за себе си и своите гости. На погребението на своята съпруга през 65 от новата ера е бил използван повече парфюм "отколкото можело да се произведе за една година".Имало вечери, когато явно в нетрезво състояние са намерени римляни погребани и задушени в розови листа.
Трудовете на Сенека и други стоически философи по отношение на прекомерното използване на розите са били леки и скучни в сравнение с гневните атаки на ранните християни, които са видели в розата символ на езичеството, оргията и похотта. Климент Александра забранява на християните да се украсяват с рози. Изглежда обаче, че ранните християни не са обърнали както трябва внимание на тези предупреждения и продължавали да ги култивират, дори да ги носят в църква за различни церемонии. Бавно Църквата си дава сметка, че е по-добре да абсорбира някои аспекти на езичеството, като ги променя в християнски символи, вместо да ги отхвърля. В католическите литания , Дева Мария се нарича "Роза Mystica" и в много химни тя се използва като на "роза без бодли." По късно тя се превръща в символ на висок статус на кралски особи.
Много сортове рози са били изгубени по време на периода между падането на Римската империя и нашествието на мюсюлманите в Европа. След завладяването на Персия в седми век мюсюлманите се привързали към розата и тъй като тяхната империя се простира от Индия до Испания много сортове рози са въведени отново в Европа.
Розата се превръща във важен хералдически символ. По време на "Войната на розите", на Камарата на Йорк е символ на бяла роза, Камарата на Ланкастър с червена роза.
Императрица Жозефина на Франция започва събиране на розови храсти през 1804. В рамките на 10 години, през 1814 г., в градината, се събират почти всички известни сортове рози. През 1829 г. градината съдържа 2,562 различни рози. Увлечението към розите се разпространява от Франция към Британските острови,от Западна Европа към Америка и Австралия.
Легенда за царицата роза
Eдна приказка разказва, че богинята Флора получила от Юпитер много деликатно, но и изключително важно поръчение: да отиде на планетата Венера и да укроти избухналото там сред цветята вълнение и недоволство. Отправяйки се на такова далечно и продължително пътешествие, тя не можела да остави земните цветя без управител и затова слязла от небето, повикала цветята и им предложила да си изберат временно неин заместник. Дала им за обсъждане 48 часа, след което им заповядала да се съберат отново и да решат въпроса чрез гласуване.
Цветята се съгласили и се пръснали по гори и полянки, продължавайки да обсъждат кого да изберат.
Минали два дни и вярна на думите си, Флора отново седнала върху един пън с мъх като кадифе, и зачакала да се съберат всички цветя на земята.
И ето започнали да пристигат всички деца на Флора от непристъпните бездни, от дълбоките долини, от гъстите гори, от реки, езера и морета, облечени в своите най-изящни, красиви, ароматни одежди. Никога до този момент Флора не била виждала такава прекрасна картина. За първи път тя видяла всички свои поданници в пълен състав.
Скоро се събрали всички. Нямало я само розата същата, която с пълно право трябвало да бъде избрана за заместничка на богинята Флора.
Всички мълчали и търпеливо чакали, само глупавият божур, сигурен в своите достойнства, мечтаел как в отсъствието на розата, без съмнение той ще бъде избран да управлява.
Накрая се появила чудната, дивната, с нищо несравнимата красавица розата и всички цветя неволно притихнали, поразени от нейното величие и красота. Само божурът я гледал предизвикателно. Неговите листенца, сякаш налети с кръв, се пъчили и надували с всички сили, стараейки се да я надмине с едрината си.
Такава дързост поразила всички. Цветята се споглеждали учудено, а самата Флора наблюдавала насмешливо божура. Но той не обръщал внимание на никого, пламнал като огън, самодоволно продължавал да гледа розата с презрение, останалите цветя с горделив поглед, а Флора с твърдата увереност, че той ще е избраният...
Най-накрая настъпил моментът на избора. Всички цветя, като един, дали своя глас за розата и само посраменият божур единствен викал: "Не съм съгласен, не съм съгласен!"
Тогава Флора, свалила от главата си царствения венец, тържествено го поставила върху главата на розата, а след това с презрителна усмивка се обърнала към божура: "Горделиво и глупаво цвете! Заради самодоволството си, остани за наказание завинаги такъв дебел, надут като днес, и нека нито една пеперуда да не ти подари никога своята целувка, нито една пчела да не вземе мед от твоите венчелистчета и нито една девойка да не постави твоя цвят до гърдите си!"
И както казала богинята, така и се случило: божурът останал такъв едър, надут и тромав и станал емблема на празноглаво високомерие...
Значение на цвета на розата като подарък
Кремава роза - желание
Бледо лилава роза - прелест, уникалност
Оранжева роза - очарование
Роза с цвят на праскова - скромност, признателност, възхищение, симпатия
Бледо розова роза - изящество, радост, щастие
Тъмно розова роза - благодарност, приятелство, уважение
Червена роза - любов, внимание
Тъмно червена роза - красота, страст
Бяла роза - невинност, чистота, тайна, тишина, страхопочитание, смирение, истинска любов
Жълта роза - радост, приятелство, ревност, надежда, свобода
Черна роза - сбогуване
Комбинация от червени и бели рози - единство, задължения
Комбинация от жълти и оранжеви рози - страстни мисли
Комбинация от жълти и червени рози - поздравления
Розова пъпка - красота, младост, невинност
Червена пъпка - непорочност, прелест
Бяла пъпка - младост
Една червена разцъфнала роза или 12 червени рози - "Обичам те "
![Embarrassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
![Изображение](http://galleryotto.com/wp-content/uploads/2011/01/buket-ot-rozi-85-55.jpg)
Флора, богинята на цветята, увенчава розата като царица на цветята /легендата подробно я има по-надолу/.В Рим тя красяла всяка арка и била символ на храбростта. Венец от рози бил поставян на главата на воина-победител.Древните гърци вярвали, че розовият храст е поникнал от морската пяна, в която се е родила богинята на красотата и любовта – Афродита. Гърците отглеждали рози за нея и обграждали храма й с розова градина. Така розата става символ на желание и страст.
Бялата роза се е смятала за символ на мълчанието, затова когато се водел важен разговор на масата се поставяли бели рози на масата, което означавало, че всичко казано остава в тайна. До днес се е запазил израза "Sub rosa dictum" ("казано под роза").
Розата е символ на прераждането и затова древните са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози.
Интересно е, че в християнската иконография розата е заменена с потира, събрал кръвта на спасителя, т. е. свещения Граал, отъждествяван със сърцето на Исус.
В Библията се казва, че розите които растели в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева. В миналото се вярвало ,че да хвърлиш розови листа в огъня носи късмет. Когато девойка се колебаела кой от ухажорите си да избере написвала имената им върху розови листа и да ги хвърляла във въздуха.Този лист, който паднел последен носел името на правилния избор
Първите исторически свидетелства за розата датират от древна Месопотамия, Саргон I, (2684-2630 пр.н.е.) носи "лози, смокини и розови храсти" на връщане от военна експедиция отвъд реката Тигър. В "Илиада" на Омир (девети век пр. н. е.), Ахиловия щит е декориран с рози. Според Херодот, розата е въведена в Гърция от митичния цар Мидас на Фригия, който е трябвало да е живял в Мала Азия около 300 г. пр.н.е. Конфуций пише, че по време на живота му (551-479 г. пр.н.е.), императора на Китай е имал в библиотеката си шестстотин книги за розите. Китайците от пети век преди Христа добивали масло от рози , отглеждани в градината на императора. То било позволено да се използва само от благородниците и сановници на съда, ако в обикновен гражданин са били намерени и най-малкото количество на това масло е бил осъждан на смърт.
Египетски стенописи и предмети, представляващи рози са били открити в гробници, датиращи от пети век преди Христа. Те използвали много розово масло в техните светски и религиозни церемонии, а също и за мумифициране. Следи от рози са намерени в египетски гробници. Клеопатра спяла на възглавница, пълна с розови листенца и се къпела с розова вода. Нейните любовни завоевания били подпомагани от ароматни есенции. Тя съблазнила Марк Антоний като напоила платната на нейния кораб с розово масло и покрила стаята си с дебел килим от розови цветове.
По време на обществените игри всички улици в Рим са били покрити с розови листа. Римляните вярвали, че на техните гробници розите ще успокоят духовете на мъртвите.Богатите римляни уточнявали в завещанията си, че розови градини трябва да поддържат подсигуряване на цветя за техните гробове.Хораций споменава за употребата на рози на пиршества за украса, разхвърляни по пода и дори във виното на заможните римляни. На булките и младоженците слагали венци от рози, а също и на изображенията на Купидон, Венера и Бакхус. Рози били разпръсквани на празниците на Флора и Химен, пред победителите, пред техните колесници и на носовете на техните бойни кораби. Римляните също носели венци от рози по време на угощения, като превантивна мярка срещу напиване. Розите са били слабост на император Нерон, който харчел еквивалента на $160 000 за розово масло, розова вода и розови цветчета за една нощ за себе си и своите гости. На погребението на своята съпруга през 65 от новата ера е бил използван повече парфюм "отколкото можело да се произведе за една година".Имало вечери, когато явно в нетрезво състояние са намерени римляни погребани и задушени в розови листа.
Трудовете на Сенека и други стоически философи по отношение на прекомерното използване на розите са били леки и скучни в сравнение с гневните атаки на ранните християни, които са видели в розата символ на езичеството, оргията и похотта. Климент Александра забранява на християните да се украсяват с рози. Изглежда обаче, че ранните християни не са обърнали както трябва внимание на тези предупреждения и продължавали да ги култивират, дори да ги носят в църква за различни церемонии. Бавно Църквата си дава сметка, че е по-добре да абсорбира някои аспекти на езичеството, като ги променя в християнски символи, вместо да ги отхвърля. В католическите литания , Дева Мария се нарича "Роза Mystica" и в много химни тя се използва като на "роза без бодли." По късно тя се превръща в символ на висок статус на кралски особи.
Много сортове рози са били изгубени по време на периода между падането на Римската империя и нашествието на мюсюлманите в Европа. След завладяването на Персия в седми век мюсюлманите се привързали към розата и тъй като тяхната империя се простира от Индия до Испания много сортове рози са въведени отново в Европа.
Розата се превръща във важен хералдически символ. По време на "Войната на розите", на Камарата на Йорк е символ на бяла роза, Камарата на Ланкастър с червена роза.
Императрица Жозефина на Франция започва събиране на розови храсти през 1804. В рамките на 10 години, през 1814 г., в градината, се събират почти всички известни сортове рози. През 1829 г. градината съдържа 2,562 различни рози. Увлечението към розите се разпространява от Франция към Британските острови,от Западна Европа към Америка и Австралия.
Легенда за царицата роза
Eдна приказка разказва, че богинята Флора получила от Юпитер много деликатно, но и изключително важно поръчение: да отиде на планетата Венера и да укроти избухналото там сред цветята вълнение и недоволство. Отправяйки се на такова далечно и продължително пътешествие, тя не можела да остави земните цветя без управител и затова слязла от небето, повикала цветята и им предложила да си изберат временно неин заместник. Дала им за обсъждане 48 часа, след което им заповядала да се съберат отново и да решат въпроса чрез гласуване.
Цветята се съгласили и се пръснали по гори и полянки, продължавайки да обсъждат кого да изберат.
Минали два дни и вярна на думите си, Флора отново седнала върху един пън с мъх като кадифе, и зачакала да се съберат всички цветя на земята.
И ето започнали да пристигат всички деца на Флора от непристъпните бездни, от дълбоките долини, от гъстите гори, от реки, езера и морета, облечени в своите най-изящни, красиви, ароматни одежди. Никога до този момент Флора не била виждала такава прекрасна картина. За първи път тя видяла всички свои поданници в пълен състав.
Скоро се събрали всички. Нямало я само розата същата, която с пълно право трябвало да бъде избрана за заместничка на богинята Флора.
Всички мълчали и търпеливо чакали, само глупавият божур, сигурен в своите достойнства, мечтаел как в отсъствието на розата, без съмнение той ще бъде избран да управлява.
Накрая се появила чудната, дивната, с нищо несравнимата красавица розата и всички цветя неволно притихнали, поразени от нейното величие и красота. Само божурът я гледал предизвикателно. Неговите листенца, сякаш налети с кръв, се пъчили и надували с всички сили, стараейки се да я надмине с едрината си.
Такава дързост поразила всички. Цветята се споглеждали учудено, а самата Флора наблюдавала насмешливо божура. Но той не обръщал внимание на никого, пламнал като огън, самодоволно продължавал да гледа розата с презрение, останалите цветя с горделив поглед, а Флора с твърдата увереност, че той ще е избраният...
Най-накрая настъпил моментът на избора. Всички цветя, като един, дали своя глас за розата и само посраменият божур единствен викал: "Не съм съгласен, не съм съгласен!"
Тогава Флора, свалила от главата си царствения венец, тържествено го поставила върху главата на розата, а след това с презрителна усмивка се обърнала към божура: "Горделиво и глупаво цвете! Заради самодоволството си, остани за наказание завинаги такъв дебел, надут като днес, и нека нито една пеперуда да не ти подари никога своята целувка, нито една пчела да не вземе мед от твоите венчелистчета и нито една девойка да не постави твоя цвят до гърдите си!"
И както казала богинята, така и се случило: божурът останал такъв едър, надут и тромав и станал емблема на празноглаво високомерие...
Значение на цвета на розата като подарък
Кремава роза - желание
Бледо лилава роза - прелест, уникалност
Оранжева роза - очарование
Роза с цвят на праскова - скромност, признателност, възхищение, симпатия
Бледо розова роза - изящество, радост, щастие
Тъмно розова роза - благодарност, приятелство, уважение
Червена роза - любов, внимание
Тъмно червена роза - красота, страст
Бяла роза - невинност, чистота, тайна, тишина, страхопочитание, смирение, истинска любов
Жълта роза - радост, приятелство, ревност, надежда, свобода
Черна роза - сбогуване
Комбинация от червени и бели рози - единство, задължения
Комбинация от жълти и оранжеви рози - страстни мисли
Комбинация от жълти и червени рози - поздравления
Розова пъпка - красота, младост, невинност
Червена пъпка - непорочност, прелест
Бяла пъпка - младост
Една червена разцъфнала роза или 12 червени рози - "Обичам те "