За времето, което децата ни не познават
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: За времето, което децата ни не познават
Превеждах книги. На механична пишеща машина. Ако направех грешка, препечатвах цялата страница наново. Понякога два или три пъти. И така 600, 700, 1000 страници. В края на всеки ръкопис от пръстите ми течеше кръв.
- gonel
- Кафевар/ка/
- Мнения: 954
- Регистриран на: Фев 23, '10, 08:27
- Дал благодарност: 2 пъти
- Получил благодарност: 26 пъти
Re: За времето, което децата ни не познават
Я, като сме се събрали тука, все дето помним за добро или зло, не много далечното минало, да ви питам за едни вафли...
Бяха едни с бял крем, по-малки от обикновените, по десетина в прозрачна опаковка... Бяха невероятно ароматни!!!
Бяха теснички, на два реда може би по 5 или 6... По-тънички и много вкусни!
Нещо много често си мисля за тях - опитвам разните предложения из пазара, но не мога да открия такива... Някой спомня ли си какъв беше точно аромата - ванилия ли, какво...
Нервирам се на себе си, че не си спомням добре... Адски ми харесваха!
Бяха едни с бял крем, по-малки от обикновените, по десетина в прозрачна опаковка... Бяха невероятно ароматни!!!
Бяха теснички, на два реда може би по 5 или 6... По-тънички и много вкусни!
Нещо много често си мисля за тях - опитвам разните предложения из пазара, но не мога да открия такива... Някой спомня ли си какъв беше точно аромата - ванилия ли, какво...
Нервирам се на себе си, че не си спомням добре... Адски ми харесваха!
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
-
- Кафе машина
- Мнения: 4900
- Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
- Дал благодарност: 360 пъти
- Получил благодарност: 302 пъти
Re: За времето, което децата ни не познават
Gonel, както виждам ти си след мен във времето, та не бих могла да помогна, обаче се сетих за едни подобни сладости от моето време, наричаха се "Златна есен", колко пъти по-късно се опитвах да открия същия вкус - не успях, въпреки че купувах всичко което носеше това име, или ми напомняше по някакъв начин на онези златни есени. Вече си мисля, че човек запазва някакви идеалистични представи от детството си, които не са много истински. Дали?
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31787
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1143 пъти
- Получил благодарност: 2822 пъти
Re: За времето, което децата ни не познават
Ванилия!gonel написа:Я, като сме се събрали тука, все дето помним за добро или зло, не много далечното минало, да ви питам за едни вафли...
Бяха едни с бял крем, по-малки от обикновените, по десетина в прозрачна опаковка... Бяха невероятно ароматни!!!
Бяха теснички, на два реда може би по 5 или 6... По-тънички и много вкусни!
Нещо много често си мисля за тях - опитвам разните предложения из пазара, но не мога да открия такива... Някой спомня ли си какъв беше точно аромата - ванилия ли, какво...
Нервирам се на себе си, че не си спомням добре... Адски ми харесваха!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: За времето, което децата ни не познават
И с аромат на малина имаше такива. О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31787
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1143 пъти
- Получил благодарност: 2822 пъти
Re: За времето, което децата ни не познават
Моята беше чешка "Консул". Ще ви разкажа как стигна тя до мен. Приятелка учеше в Москва и искаше да ми накупи куп неща, за които нито аз имах пари, нито тя. Измисли някаква схема и ми каза да купя чифт дамски обувки и една дамска жилетка за следващата й ваканция. Общо струваха 22 лв. Дадох й ги. Продала ги. С парите от тях купила стока, която се търси в Белград и за следващата ваканция се върна от Москва през Белград в София. Като се върнала в Москва направо пачка направила от югославските дамски обувки, които бяха най-търсените и модни в целия лагер. И на следващата ваканция трябваше да посрещна този Остап Бендер в пола на летището, да си поема багажа: Въпросната пишеща машина (нейната беше "Ерика"), разкошни албуми репродукции от Ермитажа, фотоапарат "Смена", грамофон "Молодежний", любителска кинокамера "Кварц" 2 х 8, прожекционен апарат "Луч". След 10-15 г. последните два бяха нужни на сина й и естествено той ги получи, за да върви по стъпките на татко си.milena02 написа:Превеждах книги. На механична пишеща машина. Ако направех грешка, препечатвах цялата страница наново. Понякога два или три пъти. И така 600, 700, 1000 страници. В края на всеки ръкопис от пръстите ми течеше кръв.
Но отворих да пиша тук заради начина, по който аз редактих машинописна страница. Режа всеки ред на ивичка и върху лист залепвах с разместване, с дописване на нови думички и с изрязване на други. Накрая преписвах на чисто. В същото време мой познат, преводач на технически английски към някакво огромно обединение, работеше с американска електрическа пишеща машина. При нея всички букви бяха разположени в една глава. При удряне на клавиша, главата се извърта така че срещу карбоновата лента да застане исканата буква. Клавишната грешка се покриваше на листа с бял лентов коректор (който ми взе акъла ) и се удря правилния клавиш. И не се удрят клавишите, както при механичните машини до кръв, а така, както сега галим клавишите на компа.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: За времето, което децата ни не познават
Оооо, Марийче, електрическите пишещи машини и коректорите си бяха нечувана техническа революция. Родихме се направо! Пък като изялзоха първите компютри, пък текстовия редактор P2.... чудо!
- nadin
- Чист кофеин
- Мнения: 7231
- Регистриран на: Май 17, '11, 15:33
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 31 пъти
- Получил благодарност: 493 пъти
- Обратна връзка:
Re: За времето, което децата ни не познават
Нещо ме е обхванало странно предколедно настроение и като ровех за българска музика попаднах на това.
Време което не само нашите деца няма да знаят но и ние не познаваме добре. Планините ни и морето каквото никога нама да бъде отново.
[video][/video]
Време което не само нашите деца няма да знаят но и ние не познаваме добре. Планините ни и морето каквото никога нама да бъде отново.
[video][/video]
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15927
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 918 пъти
- Получил благодарност: 1800 пъти
Re: За времето, което децата ни не познават
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на XX век ... Какви бяхме, какви станахме
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- zeleno
- Наркоман
- Мнения: 13748
- Регистриран на: Ное 23, '10, 15:59
- Дал благодарност: 227 пъти
- Получил благодарност: 463 пъти
Re: За времето, което децата ни не познават
е , каква чудесна тема имало
цяло лято - на село
веем боб , берем царевица , ставаме в 5 да поливаме , подкарваме на дядо да дои овцете
къпят ни веднъж в седмицата с вода стоплена в меден казан на огън , отгоре всичко в сажди от царевичака
лампата "мигаше"
закланото прасе висеше на ченгел под стряхата
вода за пиене се носи от селската чешма
в началото и края на лятото ни теглеха на кантар дето виси на три вериги колко сме "наддали"
олиото се купува в бидон , всеки ден заявяваш колко хляб ще купиш утре , ако имаш повод да вземеш повече от две бири - също поръчваш предварително
хиляди дребни просълзяващи нещица ...
цяло лято - на село
веем боб , берем царевица , ставаме в 5 да поливаме , подкарваме на дядо да дои овцете
къпят ни веднъж в седмицата с вода стоплена в меден казан на огън , отгоре всичко в сажди от царевичака
лампата "мигаше"
закланото прасе висеше на ченгел под стряхата
вода за пиене се носи от селската чешма
в началото и края на лятото ни теглеха на кантар дето виси на три вериги колко сме "наддали"
олиото се купува в бидон , всеки ден заявяваш колко хляб ще купиш утре , ако имаш повод да вземеш повече от две бири - също поръчваш предварително
хиляди дребни просълзяващи нещица ...