За времето, което децата ни не познават

[nikolica]

Асансьорът ни работеше със стотинка, ние децата стъпвахме върху прагчетата отстрани на кабинката и така се возехме без пари.

[paju4eto_Ligla]

Асансьорът ни работеше със стотинка, ние децата стъпвахме върху прагчетата отстрани на кабинката и така се возехме без пари.

Уа-а! Това не съм го виждала
Аз пък много обичах плодовите млекца в пластмасови торбички

ПП И тогава много хора не живееха охолно, но гладните бяха много по-малко
И беше много, много по-безопасен живот.

[toni]

О, това на 100%. Играехме на стражари и апаши в гората до Кошарите до 12 ч през нощта лятно време. Сега от коли не може да се пресече Черни връх там.

[Satori]

Новогодишният базар на пл. Славейков. Всичко светеше и грееше.
Вкусът на бананите, портокалите и мандарините - за нас ще са винаги по-специални, за децата ни не са със същия вкус /за добро, разбира се/.
Новогодишните програми - помните ли как после цяла година се въртяха крилатите лафове на Татяна Лолова или Тодор Колев?

[orkud]

Спомних си организирането на Тимуровска команда на вилната зона до града ни и как едва не ни наби дядото, дето реши, че му крадем дървата
Съботната дискотека у дома на грамофона, кадето се събираха над 30 човека да танцуват, а ние щастливи гледахме мама и татко и им подражавахме в стъпките.
Първите танци с баща ми на същите събирания
Брането на памук на бригадата и поставените камъни от съучениците ми /така и не се научих да го правя/, за да достигнат нормата

[evgenia]

Стъклените бутилки от олио трябваше да се връщат измити. Търкахме ги с едни дълги четки, а те все си оставаха мазни отвътре...

А помните ли Мюзикхола на Хачо Бояджиев?

Наливахме си минерална вода от Централна баня, а баба ме водеше за минерална вода на "Константин Величков", точно пред църквата "Св.Св.Петър и Павел". Хората си носеха чашки за очи и си правеха промивки на място, Понякога циганите си перяха там разни неща. Къде ли изчезна сега тази чешма? Още помня миризмата ѝ на сяра.

Пак баба ми ме водеше на разходка до Бояна с малкото трамвайче.

Едно момиченце от първи клас имаше бял, найлонов чорапогащник, който баща ѝ беше донесъл от чужбина и ние, със жартиерите, се трупахме завистливо да го пипнем.

Имаше страхотни кремвирши, които препичахме на едни убийствено открити котлони с навити червени реотани.

Гледахме струпани на улица Странджа как снимат епизод от "На всеки километър" и как Стефан Данаилов се катереше и бягаше по един покрив.

Купихме си телевизор "Кристал" на изплащане и съседите ни идваха на гости да гледат телевизия. Спомням си "Робин Худ","Вилхелм Тел", "Фюри", Анахид Цонева, Тролева/май Мария беше/.

[tanya1602]

Наливахме си минерална вода от Централна баня, а баба ме водеше за минерална вода на "Константин Величков", точно пред църквата "Св.Св.Петър и Павел". Хората си носеха чашки за очи и си правеха промивки на място, Понякога циганите си перяха там разни неща. Къде ли изчезна сега тази чешма? Още помня миризмата ѝ на сяра.

Има автомивка там в момента.

[Titi]

Само един канал /една програма/ на теливизора. Всеки петък - програмата на руски.

Помня купуването на първия ни цветен телевизор, тогава в селото ни имаше само още един. Цялата махала вечер се струпваше да гледа и да се диви.

На бригада в "Кирков" - Плевен, прочутия консервен комбинат.

Слушахме музика на грамофон, имахме огромна колекция от плочи.

Имахме и ВЕФ

[calico]

А цветните стъкла на черно-белите телевизори?

Бели тричетвърти чорапи ажурени- голям лукс

Атлазени панделки и кордели, ако ти ги пратят от Русия просто разкош, тук нямаше такива

Наливната боза в сладкарниците с леко възкисел вкус, истинска боза от просо

Помня и сладоледа между две вафлени кори, млечен сладолед.

Както и газираните сиропи по улиците, жълт - 2 ст, червен - 4 ст, смес, мента. Имаше и "Етър" и "сайдер"

Ако има някой от Бургас да каже за прословутите бургаски сочни кебапчета, нямаше други такива

черните брилянтени престилки бяха разкош, по-простите бяха от сатен. Първите силонови поло блузи и шушлякови якета, а и само шушляците

Един разтегателен чадър струваше 30 лв, с почти толкова можеше да се живее на месец, а сапун Лукс- 2,50 лв.

Давала съм нощен наряд -караул с пушка - стража на разни паметници из града, сменяхме се на всеки час 24 часа в денонощието.

[Satori]

Наливахме си минерална вода от Централна баня, а баба ме водеше за минерална вода на "Константин Величков", точно пред църквата "Св.Св.Петър и Павел". Хората си носеха чашки за очи и си правеха промивки на място, Понякога циганите си перяха там разни неща. Къде ли изчезна сега тази чешма? Още помня миризмата ѝ на сяра.

Има автомивка там в момента.

Автомивката е отстрани. Чешмата си е там, т.е. не тече, но стъпалата и коритата си стоят, просто е като един голям боклучарник. Наскоросе наложида обяснявам на малкия какво е това.