За времето, което децата ни не познават

[denitsavm]

Лелее, и аз се замислих

[Titi]

Лелее, и аз се замислих

ам щот си дечко На мен направо ми стана много мило и смешно, като видях снимката. И няма как човек от моето поколение да се замисли. Показах картинката на колежката ми, младо момиче, изобщо никакви асоциации не й предизвика.
Айде ще оставим още известно време младите да се чудят каква връзка има между двете

[Galq 03]

Аз съм от групата на знаещите...но не знам дали трябва да се радвам

[denitsavm]

Титии, само малко съм по-малка от теб ... имахме над 3000 касетки с брат ми , така и не намерих по-голямата част от музиката после в нета, а сега не ги и помня групите вече ... Но пък се сещам за една кутия с винчета и всякакви чаркове за касети, която пазех като очите си

Наскоро моя мъник, който не може да си представи, че има неща без батерии и някой играчки са просто играчки намери една видеокасета и попита "Това какво е?" , същия дето скоро ще стане на 3, много добре се оправя с юсб кабели, с интернет и разни технологии, но е много далеч от механичните неща

[Titi]

Ехх... какви телефони имахме едно време

https://www.facebook.com/pages/Tutu-and ... regradkata" onclick="window.open(this.href);return false;

[didak]

Връзвахме бъз за колелетата и карахме по черните пътища...
Закачахме част от пластмасова капачка с щипка за вилката, така че да минава през спиците...
Украсявахме спиците с разноцветни телефонни жички...
Карахме колелетата "Украйна" "под рамка"...
Състезавахме се с лагерни колички...
Пробивахме капачка от бутилка в средата и я слагахме по средата на оживените улици...
Ядяхме мекиците с маджун...
Мамалига...

[didak]

Имаше едни летящи кръгли пухчета, наречени "Щастие".
Всеки път като си улувях пухче си пожелавах - "Щастие, дай ми колело"..., но понеже бях трето дете в семейството, това не ми се случи

[rumivarna]

Ей, че мило ми стана А помните ли магнитофонните ролки

Колко горд бе баща ми с "Грундика" Аз само дебнех да остана сама в къщи и да го пускам сама въпреки, че ми бе забранено да се докосвам до него

[цеци]

Много хубава и носталгична тема...
Спомням си телевизора ни "Опера" и колко плаках,когато си купихме нов...Помня шоколадовите фигурки завити в чудно красив станиол, пасти "Маршал"с три цвята блат,шоколад "Крава" и небет шекер.Помня,че исках да порасна бързо,за да мога и аз да се пързалям на ракетата в детската градина.Помня,че удуших кокошката на баба ми,защото я бях повила като бебе и я носих цял ден...Помня,че ме пращаха на училище с 10 стотинки-кифла+боза.Помня,че учителите ми изглеждаха като от друга планета/респектиращи и недостижими/.Помня също колко странни ми се струваха памперсите,които баща ми ми прати от чужбина за дъщеря ми и които слагах само когато излизаме на разходка,а през другото време си бяхме с онези 5-6 вида пелени.Помня дебелината на персийския килим,пердетата от плюш в цвят "старо злато" и полилеят от ковано желязо.Помня букличките от глухарчета и венците,които плетяхме, че беше ужасен срам да извикат родителите ти в училище и след това да те накажат да не гледаш телевизия Спомням си също,че имаше специална квота в учебните заведения за борци против фашизма и техните наследници,дори и в музикалното училище Но най-често си спомням ,че никога не съм изчислявала дали заплатата ще ми стигне да си платя тока и водата.Дори нямам спомен какви са били цените тогава..

[klapan]

Но най-често си спомням ,че никога не съм изчислявала дали заплатата ще ми стигне да си платя тока и водата.Дори нямам спомен какви са били цените тогава..

Е,чичо Гугъл помни много неща....Виж тук ...http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668671" onclick="window.open(this.href);return false;

...При соца цените на тока са се променяли най-много веднъж на петилетка. Например през януари 1970 г. дневната тарифа е била 2,2 ст./квтч, а нощната - 1 ст./квтч. Следващата промяна е от януари 1980 г. Тогава дневният ток поскъпва с 45% до 3,2 ст., но цената на нощния не мърда. Следващото увеличение през октомври 1985 г. обаче е жестоко. Дневната тарифа се вдига с 41% до 4,5 ст., а нощната скача двойно до 2 ст./квтч...

А на мен страшно ми липсва онзи мирис на току-що изваден от селската фурна хляб,когато запъхтян дотичваш от къщи с пълен джоб зрели плодове,откъснати от нечие дърво по пътя и се нареждаш на опашката,стискайки монетата от 20 стотинки...защото вече предвкусваш как с рестото от 5 стотинки ще пиеш после в сладкарницата до фурната така желаната в горещия летен следобед най-обикновена лимонада...