Форум HobbyKafe.com

Мерии, невероятна е тази твоя глициния!
Като лилаво цунами е, което на талази, на талази приижда и превзема погледа и сърцето!

Преди години казах на съседа ми, ако му пречи върху ниския покрив на някогашния му кокошарник, да му дам лозарската ножица, да се качи и да изреже всичко.
Мир да има!
А той бил доволен, че глицинията прави сянка - там си държал сега щайги с компоти и други консерви.

Днес на две съседки от блока рязах клончета с кичури гроздове по тях - да си натопят и да им мирише, щом още от улицата аромата й ги радва.
Правих го преди години и час по час събирах окапали край вазата цветчета. Но го премълчах.

Днес отново много се смях заради любимите съседи. Срещаме се на оградата да дадат зеленчукови отпадъци за кокошките, и съседката ме пита: “Кога ще ти цъфне Мистерията?” НМ я поправя: “Не е Мистерия, а Глистерия”. Така тази година имаме още едно име в колекцията, “Мистерия”.

Тутти написа: ↑Апр 27, '22, 15:16 Днес отново много се смях заради любимите съседи. Срещаме се на оградата да дадат зеленчукови отпадъци за кокошките, и съседката ме пита: “Кога ще ти цъфне Мистерията?” НМ я поправя: “Не е Мистерия, а Глистерия”. Така тази година имаме още едно име в колекцията, “Мистерия”.

Това беше 2019,лампата на стойката -чадър изгоря,чадърът ръждяса и падна,от засаждането минаха 5 ( пет!!!) години и да не си помислите,че порасна - не! Не мръдна.На следващата година я преместих,появи се едно момиче тука за кратко с умопомрачителни глицинии,каза,че от време на време реже на 1 м около нея корените,че и аз така.Преместих я,може пък мястото да не и харесва,засадих близо до къщата,на централно място,нали дърво ще я правя.Рязах връхчета,то от рязане 5 години не остана корона.Иначе си цъфти.Тази пролет ми омръзна да гледам цял сезон гола пръчка с 5 листа насред двора и на нейно място засадих либокедрус,а нея сложих в контейнер и дадох последен шанс.Корените добре,не са заплетени,свежи.Ето я - най-смешното растение в градината ми

Breda, имах същата вистерия, така тъничка си стоя сума години. Сега нещо се е съвзела и цъфти, но не е като другите. И няма да бъде, просто в общия калабалък не дразни. Имаме пергола с няколко вистерии. Затова без да искам да те отказвам, ти препоръчвам да я подариш на някого, а ти си вземи друга. За този, на когото я подариш времето ще започне да тече сега и няма да се ядосва.

Явно има такива инатливи. Аз си взех една от Хоуммакс,засадих я,но не мърдаше. Викам си няма да я бъде,я да си купя още една. Тази втората ви я показвах,голяма,режа я постоянно,че не искам да пълзи. А първата,която все пак даде признаци на живот и оставих,днес е около метър висока и все така едва крета.

На глицинията и трябват няколко години, да се адаптира към мястото на засаждане, след това става трудно да я удържиш... Имайте търпение.

Murof, понякога и годините не помагат.
Голям мерак имах за вистерия. Преди около 20 години я насадих до един голям бор. Представях си, как пролетно време целият бор е в цвят, но не би. Качи се до върха, но така и не цъфна. Преди 5 години се наложи да отрежа бора. Така се беше оплела в него, че за да отреже клоните на бора, момчето което го ряза си игра може би 2 часа да я реже. Накарах го да остави част от ствола на дървото. Глицинията отряза до долу. Тя взе, че тръгна. Опитах се да и направя някаква конструкция над ствола и миналата година за първи път видях няколко рехави цвята.
Тази година изненада.

В дупката под вистерията, някакви пилци, не можах да разбера косове или скорци са, си направиха гнездо.

Моя съседка беше взела семена от една вистерия в Момин проход. До оградата има пясък и ги посади там. На втората или третата година си стана голямо растение и цъфти.

По свой начин е своенравно, това растение.