Глициния – Вистерия - Wisteria. Отглеждане

[miltonia]

Мерии, невероятна е тази твоя глициния!
Като лилаво цунами е, което на талази, на талази приижда и превзема погледа и сърцето!

[Мария Николова]

Преди години казах на съседа ми, ако му пречи върху ниския покрив на някогашния му кокошарник, да му дам лозарската ножица, да се качи и да изреже всичко.
Мир да има!
А той бил доволен, че глицинията прави сянка - там си държал сега щайги с компоти и други консерви.

Днес на две съседки от блока рязах клончета с кичури гроздове по тях - да си натопят и да им мирише, щом още от улицата аромата й ги радва.
Правих го преди години и час по час събирах окапали край вазата цветчета. Но го премълчах.

[Тутти]

Днес отново много се смях заради любимите съседи. Срещаме се на оградата да дадат зеленчукови отпадъци за кокошките, и съседката ме пита: “Кога ще ти цъфне Мистерията?” НМ я поправя: “Не е Мистерия, а Глистерия”. Така тази година имаме още едно име в колекцията, “Мистерия”.

[Мария Николова]

Днес отново много се смях заради любимите съседи. Срещаме се на оградата да дадат зеленчукови отпадъци за кокошките, и съседката ме пита: “Кога ще ти цъфне Мистерията?” НМ я поправя: “Не е Мистерия, а Глистерия”. Така тази година имаме още едно име в колекцията, “Мистерия”.

[Breda]

► Виж съдържание

Миналата година се помъчихте да ме уплашите с агресивния растеж на глициниите ,като ви показах ето тази моята,засадена пролетта на 2017,за една година не мръдна изобщо,ама изобщо,пусна два цвята обаче пролет 2018



През миналия сезон не порасна дори със сантиметър!!! Ама едно клонче поне да беше пуснала.Не! Ето я сега,същата си е,само дето има много,много цветни пъпки.То не бе оборска тор,то не бе яра мила,то не бе желязо,че жълтееше,не и не,не расте,кога ще ми става дърво не знам

Това беше 2019,лампата на стойката -чадър изгоря,чадърът ръждяса и падна,от засаждането минаха 5 ( пет!!!) години и да не си помислите,че порасна - не! Не мръдна.На следващата година я преместих,появи се едно момиче тука за кратко с умопомрачителни глицинии,каза,че от време на време реже на 1 м около нея корените,че и аз така.Преместих я,може пък мястото да не и харесва,засадих близо до къщата,на централно място,нали дърво ще я правя.Рязах връхчета,то от рязане 5 години не остана корона.Иначе си цъфти.Тази пролет ми омръзна да гледам цял сезон гола пръчка с 5 листа насред двора и на нейно място засадих либокедрус,а нея сложих в контейнер и дадох последен шанс.Корените добре,не са заплетени,свежи.Ето я - най-смешното растение в градината ми

[Тутти]

Breda, имах същата вистерия, така тъничка си стоя сума години. Сега нещо се е съвзела и цъфти, но не е като другите. И няма да бъде, просто в общия калабалък не дразни. Имаме пергола с няколко вистерии. Затова без да искам да те отказвам, ти препоръчвам да я подариш на някого, а ти си вземи друга. За този, на когото я подариш времето ще започне да тече сега и няма да се ядосва.

[Anyyyone]

Явно има такива инатливи. Аз си взех една от Хоуммакс,засадих я,но не мърдаше. Викам си няма да я бъде,я да си купя още една. Тази втората ви я показвах,голяма,режа я постоянно,че не искам да пълзи. А първата,която все пак даде признаци на живот и оставих,днес е около метър висока и все така едва крета.

[Murof]

На глицинията и трябват няколко години, да се адаптира към мястото на засаждане, след това става трудно да я удържиш... Имайте търпение.

[marka]

Murof, понякога и годините не помагат.
Голям мерак имах за вистерия. Преди около 20 години я насадих до един голям бор. Представях си, как пролетно време целият бор е в цвят, но не би. Качи се до върха, но така и не цъфна. Преди 5 години се наложи да отрежа бора. Така се беше оплела в него, че за да отреже клоните на бора, момчето което го ряза си игра може би 2 часа да я реже. Накарах го да остави част от ствола на дървото. Глицинията отряза до долу. Тя взе, че тръгна. Опитах се да и направя някаква конструкция над ствола и миналата година за първи път видях няколко рехави цвята.
Тази година изненада.

В дупката под вистерията, някакви пилци, не можах да разбера косове или скорци са, си направиха гнездо.

Моя съседка беше взела семена от една вистерия в Момин проход. До оградата има пясък и ги посади там. На втората или третата година си стана голямо растение и цъфти.

[Murof]

По свой начин е своенравно, това растение.