Форум HobbyKafe.com

ОПИСАНИЕ: Многогодишно перенно растение с длановидни листа. Цъфти през юли-август . Градинско или планинско тревисто растение, с право високо до 1,5 м стебло, с длановидни, тънко и високо врязани перести листа. Цветовете са наредени гроздовидно по горната част на стеблото. Цветът се състои от пет нееднакви, подобно на венчени, обикновено виолетови, рядко сини червеникави или бели чашечни листа, най-големият от които е подобен на шлем. Коренът е месест, грудковиден. Всяка година се образува дъщерна грудка от майчината. Дъщерната грудка със спирането на вегитацията се изпълва с резервни вещества, докато майчината умира.

МЕСТООБИТАНИЕ Западна до Централна Европа. Във влажни храсталаци и гори. Шарена до пълна сянка, при добро напояване и слънчево, хладно, влажен въздух. Почва нормално влажна до влажна, богата на хранителни вещества. Най-подходящи са черноземните глинести почви. Недопустими са песъчливи или чакълести почви!

В БЪЛГАРИЯ: срещат се три вида: A. variegatum (синя самакитка), A. lycoctonum (жълта самакитка) и A. burnatii (бурнатова самакитка). Те растат в планинските райони, обикновено между 1000 и 2500 m н.в.

ОТГЛЕЖДАНЕ: Добро подхранване. В периоди па суша се напоява, в противен случай е податлива на акари и заболявания.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Чрез делене в края на есента или началото на пролетта. Да се използуват ръкавици, тъй като корените съдържат отровата аконитин в голяма концентрация. Видът може да се размножава и от семена, като семенният материал престоява няколко седмици на студено.

ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: Arun-cus, Astilbe, Hemerocallis, Ligu-laria, Lysimachia.

СОРТОВЕ: ‘Album’, бели цветове.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ: Растението е едно от най-отровните в Европа и се използва широко във фармацевтичната индустрия. Научното му название Aconitum произлиза вероятно от планината Akonitos в Понт (Мала Азия). Там, според гръцката митология, Херкулес извежда триглавото куче Цербер, от подземното царство на Хадес. От слюнката на Цербер пониква отровното растение Аконитум
В миналото е била използвана като инструмент за откриване на върколаци. Това се определяло като се доближи цвят до гърдите на заподозрян. Наличието на жълтеникава сянка била потвърждение за същността на върколака.

МЕДИЦИНСКО ПРИЛОЖЕНИЕ: Има болковъзпиращо, антиревматично и хомеопатично действие.

Желаещите за Аконитум-а на СТМ да пишат на лични адрес и как да им бъде пратено

s_t_m написа:...Ааааа! Да не забравя да кажа:
Защото е многогодишно, веднага в двора! Зимува безпроблемно, не мръзне. Около 3-4 см. пръст отгоре. Гледай връхчето да не се счупи. Притисни пръстта окоро връхчето. Полей веднага да се слегне пръстта около коренчетата. Даже по някои от клечките има малки бебенца.
Друго няма. Успех!

пакетите потеглиха успех и да ни радвате със снимки

Заплесче, благодаря за статията Много съм доволна от прочетеното и наученото А съм още по-доволна от факта, че туй чудо обича сянка и влага

Миналата пролет садих аконитум и цяло лято гледах само 2 хилави листа. Преди няколко дни открих, че се е разлистил рано-рано; поне на това място нямам спомен да съм садила друго, а и табелката си стои там забучена.

Моят аконит от Мерито цъфтя миналата година, на снимката показвам какво да очакват всички, които са обзаведени с него, много е красив. На снимката е вече попрецъфтял, ама пак се вижда изящния син цвят. Виола, при мен се показват червеникави листенца, голям бързак е, земята е покрита със сняг, той вече няма търпение да се изяви.

И в моите "гнезда" аконитум покрай оградата са пълни с червените му пОници.

Точно червени са и моите; значи не съм сгрешила. Моят е тъмно син, надявам се тая година най-сетне да го видя цъфнал.

Виола написа:Точно червени са и моите; значи не съм сгрешила. Моят е тъмно син, надявам се тая година най-сетне да го видя цъфнал.

И на Грийни е тъмносин, Вили. Наситеността на цвета зависи от слънцето. С по-дълго време на сянка изсветлява. Също и като прецъфтява.

Моя е бабешкия , най обикновения , не бих казала тъмно син като на снимката , по скоро е левскарско синйо , но е на много яка сянка и си цъфти доста светличко. Само на 50 м от нас , същия бабешки , но облещен на слънце, цъфти хубаво наситено синйо. При мен цъфти през есента кажи речи . Спомен от детството , но на село при баба цъфтеше заедно с белия лилиум, крем му викат по северна бг . Запомнила съм букетите , баба ги береше заедно и така ги топеше в един буркан, може би единствените цветя които късаше и топеше ....

Тук пак следват цунки за адашката , навремето като писнах че си го търся , един кашон ми изпрати Това е първата ми китка армаган от форумка .