Re: Новият терен
Публикувано на: Яну 20, '18, 12:43
Почит към минали и отминали цветни любови.
Различни цветя, които са ме очаровали и радвали, с времето са отстъпвали място на нови цветни любови. След вчерашния ден - същинска Първа пролет - днешния мрачен ден и подходящ за цветни спомени.
Една стара цветарка-адашка от нашата улица ми подари тази жълта кала. Развъдих я и дълги години я разпращах. Накрая мястото ми потрябва за ехинацеи и окончателно я изпратих.
Тази хубавица я поръчах с една сюрия растения и семена от Сортови семена, с наложен платеж. След време тук видях и чисто бяла.
Тези трите са най-дългогодишните ми цветни любови! Всеки сезон прекрасната госпожица Исмене (и с тебе ) с дрипавите си поли, снежния бял цвят, разветите коси и с нежния аромат ме грабваше, сякаш за пръв път я виждам! Гледах да разпращам в повече градини бебета и мами, да разнася красотата си.
Необикновената госпожица Спрекелия, с неразмерно големия си цвят, с красивото си червено, единствен сорт - просто неповторима!
И уханната госпожица Тубероза с нежните си цветчета в цвят шампанско!
Ще ги възстановя и трите, не мога без тях... Вече пристигна от Царево една туфичка госпожица Тубероза. Радост! Благодаря ти, мила!
Какво гъзурчене падаше да събирам семенца от двете ешолции в отделни книжни фунийки. Много им се радвах!
Леле, как ме очарова този салпиглосис с различните цветове с шарки като калейдоскоп. Но и той искаше сеене всяка година и ... с времето отпадна.
Интересно е как завъдих оранжевата кана. Още се влачех по дела в Сливен и веднъж в цветната леха близо до Съда, работник вадеше с вила десетки туфи кана. Дадох му 2 л. и го помолих да ми даде 1-2 парчета от дебелите й корени. Той ми извади 2 гнезда и ги тръсна с вилата пред краката ми. Та още с получаването, имах за раздаване. Обичам този оранжев цвят! От най-ранните ми детски спомени, първата асоциация с "великденско яйце" е гледката от височина 65-70 см. с обелки, настъпани и потънали в мека земя по пътя, от великденско яйце в такъв греещ оранжев цвят. За винаги е останало, че великденските яйца са оранжево и други.
След време, като ме сполетяха ирисите, мястото на каните ми потрябва.
Хахахахахаха!!! Точно по времето на тази снимка, в един малък форум, където бяхме със Светката, Lizi и Tinastar, се сдърпах със Tinastar, че едно друго синьо-лилаво цвете не може да бъде тунбергия, защото тунбергията е жълта и кремава, с кафяво око, но не и лилава! Накрая бях убедена и си признах, че не съм знаела. Това стана повод за дългогодишно цветно приятелство.
Голяма гордост - отгледана от семена. За 3-4 години стана чудовище. Каквото цвете наоколо докопа, затрупва го с листата си и го унищожава. При това никне от загубено парче корен. А как режат ръбовете на листата. Разпращах, разпращах и накрая напълно го махнах.
Или "Рошава Драганка". Толкова е необичайно, на никое друго не прилича!
Леле, как се самозасява... Няма отърване! За 2 години и белите, и розовите нигели стават неспасяемо сини.
Още и още тук-там откривам някое едва 8-10 см. нигелченце със семенник, готов да узрее и да пръсне семената си.
Кой ли пък е този!!!
Боже, как ме очароваха тези камбанки в чинийки!!! Събирах семена като не видяла и ... поникнаха сини камбанки без чинийки... Много любопитно е устроена семенната кутийка. При узрязаването на семената, се отварят 4 малки дупчици. Когато вятърът шиба високия цветонос, от дупчиците езхвърчат по едно семенце в разни посоки - на където духа.
Така растението е сигурно, че ще никне там, където не го сееш.
Още веднъж намерих в София пакетче семена и повече никъде не открих. Сега се самозасяват и цъфтят, заедно с кандилките, по пътеката под асмата, като съм изнасяла на улицата в контейнера есенните растителни отпадъци.
dal го кръсти жълт магарешки бодил. Разпратих толкова много семена и накрая спрях да го сея. Заема място за цял един божур.
Толкова години не спирах да се изумявам как е възможно това и това да е все метличина???
Поникна от купешката пръст на някакво друго цвете. Можеше и да не го видя никога. Не съм сигурна дали цветчетата, или семенцата му с копринените пухчета повече ме радваха. Но наистина много му се радвах. По-късно попаднах в една поръчка на зимоустойчив сорт, дюс оранжев. Делих коренището, разпращах и накрая не преживя зимата на 2016, отиде си...
Специално за mama_li и за всички, които изтърпяха картичките ми със сливиците на тичинките, като обезщетение за претърпения дискомфорт -
Различни цветя, които са ме очаровали и радвали, с времето са отстъпвали място на нови цветни любови. След вчерашния ден - същинска Първа пролет - днешния мрачен ден и подходящ за цветни спомени.
Една стара цветарка-адашка от нашата улица ми подари тази жълта кала. Развъдих я и дълги години я разпращах. Накрая мястото ми потрябва за ехинацеи и окончателно я изпратих.
Тази хубавица я поръчах с една сюрия растения и семена от Сортови семена, с наложен платеж. След време тук видях и чисто бяла.
Тези трите са най-дългогодишните ми цветни любови! Всеки сезон прекрасната госпожица Исмене (и с тебе ) с дрипавите си поли, снежния бял цвят, разветите коси и с нежния аромат ме грабваше, сякаш за пръв път я виждам! Гледах да разпращам в повече градини бебета и мами, да разнася красотата си.
Необикновената госпожица Спрекелия, с неразмерно големия си цвят, с красивото си червено, единствен сорт - просто неповторима!
И уханната госпожица Тубероза с нежните си цветчета в цвят шампанско!
Ще ги възстановя и трите, не мога без тях... Вече пристигна от Царево една туфичка госпожица Тубероза. Радост! Благодаря ти, мила!
Какво гъзурчене падаше да събирам семенца от двете ешолции в отделни книжни фунийки. Много им се радвах!
Леле, как ме очарова този салпиглосис с различните цветове с шарки като калейдоскоп. Но и той искаше сеене всяка година и ... с времето отпадна.
Интересно е как завъдих оранжевата кана. Още се влачех по дела в Сливен и веднъж в цветната леха близо до Съда, работник вадеше с вила десетки туфи кана. Дадох му 2 л. и го помолих да ми даде 1-2 парчета от дебелите й корени. Той ми извади 2 гнезда и ги тръсна с вилата пред краката ми. Та още с получаването, имах за раздаване. Обичам този оранжев цвят! От най-ранните ми детски спомени, първата асоциация с "великденско яйце" е гледката от височина 65-70 см. с обелки, настъпани и потънали в мека земя по пътя, от великденско яйце в такъв греещ оранжев цвят. За винаги е останало, че великденските яйца са оранжево и други.
След време, като ме сполетяха ирисите, мястото на каните ми потрябва.
Хахахахахаха!!! Точно по времето на тази снимка, в един малък форум, където бяхме със Светката, Lizi и Tinastar, се сдърпах със Tinastar, че едно друго синьо-лилаво цвете не може да бъде тунбергия, защото тунбергията е жълта и кремава, с кафяво око, но не и лилава! Накрая бях убедена и си признах, че не съм знаела. Това стана повод за дългогодишно цветно приятелство.
Голяма гордост - отгледана от семена. За 3-4 години стана чудовище. Каквото цвете наоколо докопа, затрупва го с листата си и го унищожава. При това никне от загубено парче корен. А как режат ръбовете на листата. Разпращах, разпращах и накрая напълно го махнах.
Или "Рошава Драганка". Толкова е необичайно, на никое друго не прилича!
Леле, как се самозасява... Няма отърване! За 2 години и белите, и розовите нигели стават неспасяемо сини.
Още и още тук-там откривам някое едва 8-10 см. нигелченце със семенник, готов да узрее и да пръсне семената си.
Кой ли пък е този!!!
Боже, как ме очароваха тези камбанки в чинийки!!! Събирах семена като не видяла и ... поникнаха сини камбанки без чинийки... Много любопитно е устроена семенната кутийка. При узрязаването на семената, се отварят 4 малки дупчици. Когато вятърът шиба високия цветонос, от дупчиците езхвърчат по едно семенце в разни посоки - на където духа.
Така растението е сигурно, че ще никне там, където не го сееш.
Още веднъж намерих в София пакетче семена и повече никъде не открих. Сега се самозасяват и цъфтят, заедно с кандилките, по пътеката под асмата, като съм изнасяла на улицата в контейнера есенните растителни отпадъци.
dal го кръсти жълт магарешки бодил. Разпратих толкова много семена и накрая спрях да го сея. Заема място за цял един божур.
Толкова години не спирах да се изумявам как е възможно това и това да е все метличина???
Поникна от купешката пръст на някакво друго цвете. Можеше и да не го видя никога. Не съм сигурна дали цветчетата, или семенцата му с копринените пухчета повече ме радваха. Но наистина много му се радвах. По-късно попаднах в една поръчка на зимоустойчив сорт, дюс оранжев. Делих коренището, разпращах и накрая не преживя зимата на 2016, отиде си...
Специално за mama_li и за всички, които изтърпяха картичките ми със сливиците на тичинките, като обезщетение за претърпения дискомфорт -