Новият терен

[borislava.kirilova]

Ще падна с теб. Бе то, кой ти разбира?!!? Техниката прави, каквото си ще, ние - каквото си знаем. И често резултата е от бяс, през яд, до смях през сълзи.

[Мария Николова]

Както писах по-горе, днес телевизорът ми каза, че нянам инервет.
Сложих книгоразделителя на следващата глава от "Адвокат на престъпници" от "любимия на цяла Америка" и на мен автор Джон Гришам, за да ви кажа как на времето получих интернет.
Към 2002-3 година имаше само един доставчик и бях видяла къде е офиса му. Отивам и искам да бъда свързана с интернет. Някакво младо момче "за всичко" ми каза,че не може, защото шефът е болен. А аз трябваше по най-бързия начен да изпратя някъкви книжа някъде.
- Кажи ми на кой адрес живее да ида и да се върна с бележка от него, че трябва още днес да ми прекараш интернет. На отстрещната сграда има интернет и трябва само кабел 10-11 метра.
- Ама той е в болницата.
- В кое отделение е? Била съм машинописка в болницата и ако не е в моргата, ще ме пуснат при него, където и да е.
- Нямаме кабел.
- Кажи какво сечение кабел ти трябва, ще го купя от магазина.
- Ами той е специален, доставят ни го, няма го в магазините.
Работата се запече... Взех да се оглеждам. И видях поне десетина еднакви кангала кабел, наредени на една етажерка зад гърба ми.
- Ха! Ето го кабела! Хайде, момче, тръгваме!
- Не мога сам, трябва двама да ми помагат.
- Не двама, трима седят и чакат да ти помагат, ставай, вземай кабела и да тръгваме!
Когато след 15-20 минути работата беше свършена и ми показа на компютъра кой е символа на интернет, момчето ме помоли:
- Само моля ти се на никого не казвай, че същия ден сме ти прекарали интернета.
- Защо?
- Седим и чакаме да мине 1 месец и чак тогава отиваме на адреса.
- Защо?
- Да си мислят хората, че имаме много работа и за надценката за бърза поръчка само за месец, вместо за два.
- Никаква бърза поръчка няма да платя, но ето ти на теб за едно кафе.

[Мария Николова]

Звъни ми днес по обед сина ми Ники2 и пита удобно ли е, манце?
- Вече си измих очите, но още не съм направила кафето. Кажи, мой човек, как сте.
- Да те развеселя с днешните ми случки. Всеки домашен уред го продаваме с гаранция. И днес ми се струпаха няколко проблема все в гаранционен срок. Бойлер, пералня и сушилня. Подредих си адресите, грабнах куфара с инструментите, съответните резервни части и подпалих колата.
Първо отвам при брата ром да видя бойлера. Вертикален бойлер, но няма място за такъв и накарал да го монтират хоризонтално между стена и една колона. Пущаме водата да се изтече и го свалям, за да прегледам електриката. Но не може всичката вода да се изтече и като наклонявам, докато го свалям, водата се излива върху мен. Привършвам всичко и мокър като кокошка отивам на адреса на пералнята.
Представих си го и смях ме заливаше.
На входящата вода "маншона" на маркуча ръждясал, разпаднал се и капе. Събличам се по потник, издърпвам пералнята навън и се скатавам на ермалък зад машината, предваритерно облят в пот. Оправих нещата и казвам на клиентката
- Пъхни нещо в пералнята и я включи да видя, че не капе.
Чувам пералнята. Не капе!
Излизам и ми ги няма дрехите да се облека.
Въртят се в пералняка с цигарите в джоба на якето. Водата се изпълва със ситно нарязани тютюневи листенца от цигарите.
- Все едно, че виждам цялата картинка и не мога да спра да се смея!
- Вземам мокрите си дрехи и пристигам при сушилнята.
Отстраних проблема и за проверка пъхнах мокрите си тениска и яке. Изчаках хубаво да се изсушат и чак като се облякох казах, че всичко е наред.

Хахахахаха! Някой да измисля трудовите ти подвизи, нямаше така да ги измисли, мой човек!

[ljuboznatelna]

Хахахаха това е идеален сценалий за комедия!!!
Да не повярва човек какви неща му се случват на твоя Ники!

[Lalel4e]

Лелеее, колко технически несгоди… Това със свещите на колата…
А това пък с Ники звучи нереално!

[katina]

[Мария Николова]

Имам само една чашка за кафе, която до сега никога не бях използвала. Висока е 5 см., горе широка 6 см, а долу дъното е 3 см., от дебел порцелан, цялата бяла.
При второто ми ходене в Италия за "Травиата" в Ла Скала през 2018 г., веднъх хлътнах в кафене за чашка кафе. Там видях само такива чашки и си поръчах 3 чашки. Накрая попитах продават ли чашки. И ме разбраха!!! Купих 3-4. За мен оставих тази, а другите ги подарих не помня на кои форумни другарчета.
На моята пише отвън NOVEMBRE. Нарисувани са червени падащи листа и 4 птички, кацнали на голо клонче. Под ръба отвътре пише Laizione Espreso 2011 "Un ano in campagna".
Измих я, подсуших и си налях първо в нея кафе, останолото - в една от старите ми кафе-чаши. В дебелия порцелан кафето остава горещо. Докато отпивах, си спомних как цяла нощ търсех от къде да си купя цигари, заради които слязох от автобус в напълно непознато място, без стотинка в джоба и как си отдъхнах, като видях, че съм в леглото си.

[jesi]

Мария, Мария, образ голям!
Бях в лошо настроение, а отдавна не бях влизала във форума, и реших малко така за настроение да си оплакна окото дет се вика.
И влизам аз в твойта тема и се смях сама на глас, и сега се питам.... Аджеба добре ли съм, може ли такова нещо, когато до преди малко ти се е плакало да се хилиш така сама????
Благодаря, че ми върна настроението добра душО!!!!!

[Мария Николова]

Днес направих фотосесия на италианската чашка. След празниците ще покажа фотките.

[Lalel4e]