Книгите, които препрочитаме
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15921
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 901 пъти
- Получил благодарност: 1777 пъти
Re: Книгите, които препрочитаме
Ми прав е бил човека ! Ако не си чел книгата филма или ще те заплени навеки, или ще го намразиш пак навеки, щото нищо не разбираш. Но книгата е цял един свят. Не, всъщност много цели светове, които никой земен режисьор с никакви земни технологии не мож филмира читаво. Това е мое мнение разбира се ...troll написа: ... и като казали на Толкин що толкоз малко? той отвърнал: това никога не могат да го филмират.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Книгите, които препрочитаме
Както казва Миленка,за "Пипи Дългото чорапче"-първата прочетена от мен книгаи много ми хареса.Миналата година пак я прочетох,или по-миналата-даваха към някакъв вестник и детски книжки с твърди корици,и веднъж на вилата нямаше какво да правя-и пак я прочетох.Пак много ми хареса,но по друг начин.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15921
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 901 пъти
- Получил благодарност: 1777 пъти
Re: Книгите, които препрочитаме
Препрочитам сборника разкази на Мирослав Пенков На изток от запада. Вълшебен е и за доказателство прочетете този откъс :
'' Като малък прекарвах летата си на село, при баба и дядо. Зиме те живееха в София, на две преки от нас, но стоплеше ли се напролет, сбираха си багажа и скачаха в колата.
Поне веднъж на лято, изгрееше ли пълна луна, дядо ме водеше за раци. По цял ден в двора лепяхме с тиксо дъната на старите торби, та да запушим дупките от стари улови. Закърпехме ли ги, сядахме пред къщата и гледахме как слънцето залязва зад Балкана. Дядо палеше цигара и с джобното си ножче дялкаше резки по лешниковите клонки, приготвени за улова. Чакахме луната да изгрее, а понякога баба присядаше до нас да ни попее, или пък дядо разправяше как като млад се крил в гората, как живял в землянка с другарите си комунисти.
Когато луната най-сетне се вдигнеше ярка в небето, дядо ставаше на крак да се протегне.
- Ей, по такова време излизат да пасат – казваше ми. – Давай да ги ловим.
Баба ни правеше сандвичи с пастет за из път и ги увиваше в хартиени салфетки, дето все не се отлепяха напълно. Пожелаваше ни наслука и ние тръгвахме от вкъщи, навън от селото, нагоре по една разкаляна пътечка през гората. Луната осветяваше пътя ни. Вятърът леко подухваше в лицата ни. Наблизо някъде бумтеше реката.
И ето – щом веднъж изскокнехме от гората, щом веднъж стъпехме на поляната, а над нас се разстелеше нощното небе – виждахме ги. Реката вечно тъмна и гърмяща, а раците все из тревата, пълзят бавно и пощипват стръкове лютиче.
Посядаме в тревата, вадим сандвичите и ядем. На меката луна влажните им телца лъщят като живи въглени и бреговете са покрити сякаш с жарава. Стотици мънички очички ни гледат от тъмата. След сандвичите почваме лова.
Дядо ми връчва пръчка и торба. В краката ни щъкат стотици раци – сръчкаш ли щипките им с пръчката, те я защипват с всичка сила. Научих се така да ги ловя. Един по един ги изтърсвам в торбата.
- Лесна плячка са – казваше дядо. – Един хванеш, пък другите не бягат. Дори не знаят, че си там, преди да си ги вдигнал, и даже след това пак не знаят нищо…
Един, два, три часа се минават. Луната уморена потъва към хоризонта. На изток небето лумва. И раците като един се обръщат и тихо тръгват към реката. Тя си поема и ги залюлява, додето не заспят. Нов ден изгрява. Ние седим в тревата, напълнили торбите с плячка. Заспивам на дядовото рамо. Той ме занася в село. Но първо пуска
'' Като малък прекарвах летата си на село, при баба и дядо. Зиме те живееха в София, на две преки от нас, но стоплеше ли се напролет, сбираха си багажа и скачаха в колата.
Поне веднъж на лято, изгрееше ли пълна луна, дядо ме водеше за раци. По цял ден в двора лепяхме с тиксо дъната на старите торби, та да запушим дупките от стари улови. Закърпехме ли ги, сядахме пред къщата и гледахме как слънцето залязва зад Балкана. Дядо палеше цигара и с джобното си ножче дялкаше резки по лешниковите клонки, приготвени за улова. Чакахме луната да изгрее, а понякога баба присядаше до нас да ни попее, или пък дядо разправяше как като млад се крил в гората, как живял в землянка с другарите си комунисти.
Когато луната най-сетне се вдигнеше ярка в небето, дядо ставаше на крак да се протегне.
- Ей, по такова време излизат да пасат – казваше ми. – Давай да ги ловим.
Баба ни правеше сандвичи с пастет за из път и ги увиваше в хартиени салфетки, дето все не се отлепяха напълно. Пожелаваше ни наслука и ние тръгвахме от вкъщи, навън от селото, нагоре по една разкаляна пътечка през гората. Луната осветяваше пътя ни. Вятърът леко подухваше в лицата ни. Наблизо някъде бумтеше реката.
И ето – щом веднъж изскокнехме от гората, щом веднъж стъпехме на поляната, а над нас се разстелеше нощното небе – виждахме ги. Реката вечно тъмна и гърмяща, а раците все из тревата, пълзят бавно и пощипват стръкове лютиче.
Посядаме в тревата, вадим сандвичите и ядем. На меката луна влажните им телца лъщят като живи въглени и бреговете са покрити сякаш с жарава. Стотици мънички очички ни гледат от тъмата. След сандвичите почваме лова.
Дядо ми връчва пръчка и торба. В краката ни щъкат стотици раци – сръчкаш ли щипките им с пръчката, те я защипват с всичка сила. Научих се така да ги ловя. Един по един ги изтърсвам в торбата.
- Лесна плячка са – казваше дядо. – Един хванеш, пък другите не бягат. Дори не знаят, че си там, преди да си ги вдигнал, и даже след това пак не знаят нищо…
Един, два, три часа се минават. Луната уморена потъва към хоризонта. На изток небето лумва. И раците като един се обръщат и тихо тръгват към реката. Тя си поема и ги залюлява, додето не заспят. Нов ден изгрява. Ние седим в тревата, напълнили торбите с плячка. Заспивам на дядовото рамо. Той ме занася в село. Но първо пуска
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Книгите, които препрочитаме
Великолепен разказ.Гео, граф написа:Препрочитам сборника разкази на Мирослав Пенков На изток от запада. Вълшебен е и за доказателство прочетете този откъс :
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Книгите, които препрочитаме
Може да ме убиете с камъни, обаче за отпуска съм си качила на читанката "Война и мир". Не съм я чела от цели 10 години. Най-големият кеф е, че знам руски и Толстой го чета в оригинал. Разликата е драстична, защото той е от писателите, които рисуват с думите, а при превода 50 на сто от тази магия се губи. Достоевски няма значение на какъв език го чете човек, той не си пада много-много по изящната словесност, за разлика от графа.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15921
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 901 пъти
- Получил благодарност: 1777 пъти
Re: Книгите, които препрочитаме
Миленскиии, дюшеш ти дойде този сняг и студ, а ... Четеш си стария Лев с чаша в ръка - кой като теб ! Времето лошо за работа в градината, но прекрасно за тихи занимания по интереси. Завидях ти, да знаешmilena02 написа: ... за отпуска съм си качила на читанката "Война и мир"...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31762
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1121 пъти
- Получил благодарност: 2742 пъти
Re: Книгите, които препрочитаме
Завиждам ти, Миленче, да знаеш как ти завиждам, че ще живееш във "Война и мир"! И само този факт, като във фентази-филм, те превръща в съвсем нова личност. От друго измерение.milena02 написа:Може да ме убиете с камъни, обаче за отпуска съм си качила на читанката "Война и мир". Не съм я чела от цели 10 години. Най-големият кеф е, че знам руски и Толстой го чета в оригинал. Разликата е драстична, защото той е от писателите, които рисуват с думите, а при превода 50 на сто от тази магия се губи. Достоевски няма значение на какъв език го чете човек, той не си пада много-много по изящната словесност, за разлика от графа.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Книгите, които препрочитаме
Единствената книга, която съм чела два пъти - Тримата мускетари. Не препрочитам книги и рядко гледам филми отново.
Аз помня, като слон, помня всяка история от всяка прочетена книга. Непрочетените ме блазнят много повече.
Аз помня, като слон, помня всяка история от всяка прочетена книга. Непрочетените ме блазнят много повече.
"Хората с добър вкус носят бижута, останалите - злато." Коко Шанел
Трябва ви бижу, аз съм човекът!
http://kathryn.bg
Трябва ви бижу, аз съм човекът!
http://kathryn.bg
- Leni
- Кафе с мляко
- Мнения: 265
- Регистриран на: Авг 14, '13, 09:34
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Книгите, които препрочитаме
Класиката винаги ще е на мода... Аз няма да се уморя на тема Шекспир...или Трима души в една лодка
Какво му трябва на един добър фотограф?! - едно око и един пръст...
http://travelcafe.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;
и накрая балконът http://leni-s.com/balcony-relax/
http://travelcafe.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;
и накрая балконът http://leni-s.com/balcony-relax/
Re: Книгите, които препрочитаме
Дж. Оруел - 1984.Имам чувството ,че на второ четене ми хареса повече. Но и много тежка.