Книгите, които не сме довършили

[nel4o]

Ми не се мъчи. Защо трябва да я прочетеш? Щом не може да те грабне - не е твоята

[didkec]

"Сто години самота"Маркес -стигнах до половината с триста зора и се отказах,може би някой друг път пак ще я подхвана , другата "Пилето"на Уортън също не можах,нещо странна ми се вижда и шантава. Английския хумор също нещо немога да го разбера "Трима души в една лодка"Д. Джером почвам я и все очаквам момента да почна да се смея на глас,но уви не идва, а вместо това ме унася и заспивам

[краси кубарелова]

Ми хайде де, чакаме докато не почнеш, няма да довършиш - клиширано, но вярно И като каза мащабно, в тази книга, за която споменах току що в другата тема и която много искам да си препрочета



главният герой пишеше 7 научни труда за неща относно подчинителното наклонение и други такива в старонемския език, нито един от които съответно не беше довършен ех, поне преди 15 години съм ги чела и пак ми е смешно като се сетя
и още малко спам - и още нещо бих си препрочела с удоволствие, абе излиза че много харесвам Ерих Кестнер

И на мен ми е любимец Кестнер- и романите за възрастни и за деца И "Презгранично пътуване" и "Трима мъже в снега". Като преместя библиотеката в новата къща с голям кеф ще препрочета )

[bouquet]

Божееее, имало истински звезди във форума
Краси, ако знаеш колко харесвам книгите ти!
Само не съм чела последната /вечно не мога да я намеря в библиотеката, явно и други те харесват/
Не мога да повярвам, че пишеш тук

[rumivarna]

Мдам,
- Престъпление и наказание - ама много се напъвах честно. Мисля, че с няколко прекъсвания я докарах до 60та страница и повече не мога.
- Трима на бумел и въобще Джером Джером - никак не ми е смешен.
- Орхан Памук - не помня Сняг ли подхванах или Името ми е червен - нещо не върви, може би след време пак.
- Тенекиеният барабан - не я разбирам тази книга, ама никак. Но някой ден ще я довърша - забавно е написана.
- Името на розата е много интересен случай - подхванах я в период, в който се занимавах със сто неща, нямах време да се наспивам, въобще, може би един от най-натоварените периоди в живота ми. Не можах да я докарам доникъде. 6-7 месеца по-късно я прочетох за точно три дни нон-стоп четене - нищо друго не правех, просто не можех да се отлепя от тази книга. Уникална книга е.
- Старецът и морето, Сбогом на оръжията - просто не мога, не ме грабват и това си е. Всъщност това е добра идея, може пак да се пробвам. Иначе Зелените хълмове на Африка я прочетох много бързо, макар че като я подхванах, очаквах нещо друго.
- За мишките и хората - дочетох я, но само защото понякога смятам, че нещо трябва да го докарам до край на всяка цена. Но просто посмъртно няма шанс да взема друга книга на Стайнбек.
- Заеко, бягай - една от най-безсмислените книги за мен. Пак я дочетох ей така напук и наинат, за да видя какво четат хората и защо е толкова популярна тази поредица. Еми нямам идея защо е популярна.
- Шифърът на Леонардо и Демони и ангели (май на български е Шестото клеймо) - от тази серия, които чета, за да знам какво четат хората и да мога да споря аргументирано защо не ми харесват. Посмъртно пак няма шанс да взема нещо друго на Дан Браун. Но трябва да прочета Махалото на Фуко - същата тематика, но на друго ниво.

Равик, дай шанс на Стайнбек! "Улица консервна", "На изток от рая", "Тортила флет", просто няма как да не те грабнат Ти си започнала с най-тежката му книга, социална да я нарека. Опитай пак и вярвам, че ще промениш мнението си. Аз съм пристрастна, разбира се. Стайнбек ми е от любимите автори
Орхан Памук и аз не го смилам нещо Така и не дочетох "Бялата крепост" и "Истамбул". Не е мои тип

[краси кубарелова]

Стига,Букет, в този форум си има други звезди. Знам си мястото, аз съм едно мноооооооого малко кафенце.Но толкова ми харесва тук, толкова ми е уютно, че не ми се мърда! Толкова хора зарибих за вашия сайт, че Равик ще трябва да го мести на друг сървър на по- широчко Благодаря ви, че ме приехте така топло и сърдечно. Голяма съм късметлийка, че ви открих.

[milena02]

Я, каква хубава тема си открих! Наистина има книги, които трудно се започват, зарязват се и ако някой не те окуражи, че нататък историята става интересна, ги захвърляш. Настъпихте ме обаче по болния пръст - Достоевски. Всеки го започва и никой го не дочита не само тук във форума, а въобще. Моето скромно мнение е, че това е така, защото се започва неправилно. Няма как да зачетеш първо "Бесове" и да не вдигнеш ръце на стотната страница, просто няма как. На много приятели съм правила специална си моя програма "Достоевски" и сега им е любимият писател. Ако на някой му е интересно, ще я споделя, пък ако не му е интересно, да не чете по-надолу. Програмата е от 10 творби-стъпки в такава последователност, че да се редуват мисловна дейност и почивка. Така Достоевски "влиза" лесно и без упойка-

1. "Записки от мъртвия дом" - автобиографично произведение, трудно определимо като жанр. Пише го след каторгата. Важно е да се започне с него, първо, защото вътре ги има зачатъците на всички теми, сюжети и важни тези, които ще се развиват по-късно в романите му. И второ, защото много добре очертава идейния и политическия фон на времето. Освен клишето, че е "психолог", Достоевски е силно политически писател, което често се пренебрегва.
2. "Идиот" - роман за различните, за дефицитите у човека, психологически трилър (по модерните определения), любовна история, руски неистови характери, култовия женски образ на Настася Филиповна (Настася Кински е кръстена на нея) - абе сюжетен, светски и увлекателен роман, далеч не най-добрият му, в който обаче чудесно се улавя "тона" на цялата му проза - острото драматизиране и на най-простите действия.
3. "Играч на рулетка" - четиво за плажа; комарджийска история; Достоевски ги разбира тези работи, защото сам е бил зависим от хазарта и е писал до голяма степен, за да си плаща дълговете (Много от романите му са излизали като четива с продължение в различни списания, това обяснява защо завалията е гледал да разтегне действието максимално - ами хонорари са това!)
4. "Юноша" - напрегнато действие, постоянна игра на нерви между героите; книга за разрушителните човешки комплекси
5. "Записки от подземието" - шантава история в духа на екзистенциалистите; дочитайки я, се съмняваш в здравия си разум; тук Достоевски даже не е психолог, а по-скоро психиатър (любимата книга на двама мои познати психиатри!)
6. "Братя Карамазови" - след предишното четиво се гълта с благодарност за ясните образи и класическия конфликт; в никакъв случай да не се пропускат отклоненията от действието - тъкмо в тях е книгата, зарежете го тривиалния сюжет, няма значение кой е убил дъртия.
7. Разказите - прочетете само "Мръсен анекдот", ако щете
8. От повестите - "Вечният съпруг", "Чуждата жена и мъжът под кревата" и "Сънят на смешния човек"
9. "Бесове" - ако сте стигнали дотук, няма нужда от думи. Само ще цитирам Камю, който казва, че следващият гений в литературата трябва да разбере всичко в "Бесове" и да напише "Война и мир".
10. "Престъпление и наказание" - не случайно е на последно място. Тази книга не е за всеки, защото е опасна. Не се шегувам. Зависи как ще се чете. Може да се прочете и във влака София-Бургас като кримка - убило студентчето бабата, пък сега се тормози ще го хванат ли, няма ли да го хванат... Но ако се чете и осмисля буква по буква, отравя съзнанието за дълго. Полезна при депресия, защото така те раздрусва, че ти се пренаместват чарковете в мозъка радикално.
Ами това е то, основното от Достоевски. Изобщо не подценявам нито дневниците му, нито "Бедни хора", нито "Унижените и оскърбените" и т.н. Но есенцията е тук. Хайде, дано някой се престраши да се пробва пак.

[Мария Николова]

Я, гледай! Вече станахме двама почитатели на Достоевски! Нямаше как да ти зная програмата "Достоевски" когато бях невръстна девойка... Просто пристигне в книжарницата поредния том, купувам си го и отначало започвам да се уча да чета Достоевски. А всяко четене - от първата буква на първия том, до последната буква на четвъртия - на "Война и мир" е било ново непреживяно приключение. Защото възрастта е била различна, защото с различни близки на сърцето ми слушатели сме съпреживявали в хода на четенето на глас. До тези приключения се доближава препрочитането на драматургията на Шекспир в брилянтния превод на Валери Петров.

[Leni]

Трима сме за Достоевски макар моя любимец да е Шекспир - Пиеси в превод на В.Петров и сонети в превод на Свинтила... иначе любима книга си ми остава "На изток от рая" на Стайнбек

[milena02]

Това лято се пробвах да чета Артър Хейли. Три негови книги подхващах и захвърлях. Още имам лош вкус в устата. Познавах навремето един унгарски българист - Петер Юхас, на години човек, но голям капия. Та веднъж с него си поръчваме вино. Носят бутилката, Петер отпива, връща я и поръчва друга. И така три пъти. Накрая викам: "Петер, какво толкова му намираш на това вино, за мен си е добро". А той казва: "Много съм стар вече. Нямам време да пия лошо вино, да ухажвам грозни жени и да чета слаби книги". Та взех да се замислям напоследък...