Планината в дъждовното лято

[Миша]

"Хайде на Локорско!"Любима фраза на семейството.
Една разходка на 5-10 минутки с кола от нас
Разходете се с нас.

Дъждът вали,вали и пак вали,гледам мрачното небе и страдам за слънцето,а планината се е превърнала в една наистина райска градина.Никога не съм я виждала толкова красива.Вървиш внимателно сред безбройните вадички,а наоколо се носи божественото ухание на мащерка и еньовче,примесени с упойващия аромат на бор.Поляните преливат от цветя ,с безброй пеперуди и разни други жужащи и бръмчащи рояци,високо високо над нас се вият ястреби , а от близката гора долита гласът на авлигата.И навсякъде невероятна свежест и зеленина,зеленина....






Безброй дребни цветенца навсякъде






Рай за мъховете и лишеите,странни разноцветни петна на червения фон на скалите





Един любопитко подскачаше до нас,даже позволи да го снимаме


Панорамен изглед



Борба за живот сред скалите






Вървиш,а краката ти потъват в пухкавия килим от мъхове



Навлизаме в гората






Дъждът е отмил финия пясък пътеката сякаш е постлана с мозайка


Препятствие по пътя,последица от снощната буря,но и възможност да покажеш какво можеш

А който не може така,може и патешката


За някои е време за обяд


Отдалече се чуваха бучащите води на водопадчетата,обикновено това става само пролет,при топенето на снеговете,но тази година поточето е пълно










Не устояхме на призива на водата и наджапахме в ледените води под освежаващите пръски на водопада.


После гонихме пеперуди и водни кончета




..и жаби



А мен ме засърбяха ръчичките да пренеса този бурен в двора,но устоях на изкушението


А после трябваше да се прибираме много бързо,защото се зададе нова порция дъжд,изведнъж се смрачи и затрещя.

Но се прибрахме в къщи "диви,мокри и щастливи" по думите на дъщеря ми,с една торба мащерка,кантарион и еньовче,пренесохме част от планинската свежест и в нашия дом.

Колко му трябва на човек,3-4 часа в планината и светът сякаш се променя,става ти едно свежо и хубаво

[Blue sky]

Миша благодаря ти , вълшебна разходка, почувствах се така, сякаш и аз съм там, опиянена от цялата тази красота

[orkud]

Миша, благодаря ти,беше страхотно

[Moria]

Миша, благодаря.
Ти всеки път ни показваш., че имаш око и сърце за красотата и вълшебните преживявания.

[Мария Николова]

И аз, и аз благодаря!

[calico]

Нека и аз много да благодаря. Планината е малка магия....Миша

Години наред за мен основната красота на природата се съдържаше в морето. Много го обичах, живях край него доста години. Морето есен, морето зима, море до хоризонта, шир и вода, вода, вода...беше ми толкова любимо и прекрасно и всякакво. Всичките плланини и гори бяха за гламавите дето освен да ходят друго не правят, и не могат да се вглъбят в спокойно съзерцание на морската шир. Планината можех да я гледам само от прозореца на хотела, някаква приятна зелена картина и толкова...
Докато на стари години едни приятели насила ме замъкнаха 5 дни на Рилските езера. Боже!!! И гледах, и ходих, и не спрях и просто не можех да се нагледам. Толкова не бях вървяла пеша сигурно за целия си живот. И не се уморявах, чудна работа. Изкачихме пеша от хижа Вада 4 часа нагоре до Езерата, с 15 кг раница на гърба, мисля че щях да умра, но не- като си починахме и бях готова за ново ходене. Ах, тези рилски поляни с мащерки, омайниче, тези сипеи и езера, това катерене и слизане и тая бистра вода дето пиеш направо от рекичката....
Това беше преди десетина години. Оттогава всяка година гледам поне няколко дни да ида на Езерата, вече няма пътека там която да не познавам, и все пак всеки път ходя по тях като за пръв. Отвориха ми се очите за красотата на планината. И понеже живея в равното поле дето до хоризонта няма и едно дърво, всеки хълм по-висок от три метра привлича неудържимо вниманието ми....

та така... Миша, направо помирисах тия полянки, благодаря ти...

[vodo-leika]

Миша, благодаря ти за вълшебната разходка!

[Titi]

Миша, пренесе ме там, страхотна си.

[mama_li]

Миша, благодаря!
И аз бях с вас, омая ме ароматът на тревите, унесе ме ромонът на поточето и шумът на водопада, потръпнах от студената вода на вирчето...

[пери]

Наистина скоро не ни беше водила никъде.
Сега навакса - чудесна разходка