Втори юни - Денят на Ботевите четници

[Satori]

И загиналите за свободата на България. Има нещо хубаво в този празник. Нещо над и освен патриотичния елемент.

[vodo-leika]

Аз също много го харесвам и ме е яд, че минава толкова "между другото"! Надявам се, в 12 повече хора да спрат и поне за няколко минути да им отдадем дължимото, затова, че сме свободни!

[5ia]

Съжалявам, че ще го кажа, но това е единственият ден, в който се срамувам, че съм българка. Защото е имало хора, които са дали живота си за свободата ни. Толкова ли е трудно да отделим няколко минути от свръхценното си време, за да почетем паметта им - това не е въпрос, а констатация.

[Titi]

Съжалявам, че ще го кажа, но това е единственият ден, в който се срамувам, че съм българка.

Блазе ти. Щото аз ежедневно се сблъсквам със ситуации, които ме карат да се срамувам, че съм българка.

[Миша]

Поклон пред паметта на тези,които дадоха живата си,за да ни има!

Срам за тези,които ги забравиха!

Три минути патриотизъм

Уж пак небето ти е топло синьо,
вековно ехо с гръм горчив.
Но ти умираш пред очите ми, Родино,
пред моите избодени очи.

Чедата ти, отвлечени в невяра,
безименни, безродни, без съдба.
Но ти не плачеш - казват, че си вече стара,
но точно аз не ще те погреба ...

Топя горчивото ти, старо вино,
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино,
живей във мен и мен спаси!

С деца и старци ще стъкмя огньове,
ръждиво слънце в синева.
И самодиви - бели сенки ще сноват отново,
в гората ти, по вечната трева.

Ще победя смъртта ти с ледни длани,
и с три синджира нищета.
Ще изцедя кръвта си в жадните ти рани -
последно моя на света.

Текст: Цветан Начев, Музика: Асен Масларски
Изпълняват: Милица и Асен

[Satori]

Съжалявам, че ще го кажа, но това е единственият ден, в който се срамувам, че съм българка.

Блазе ти. Щото аз ежедневно се сблъсквам със ситуации, които ме карат да се срамувам, че съм българка.

Петя, съжалявам, че ще се съглася с теб от дъното на цялата си душа.

И за да почетем отново паметта на хора, които не просто са били патриоти - патриотизмът за мен е вече нещо отживяло и лишено от смисъл -, а хора, които са избрали живот, различен от удобното съществуване, които са имали вяра в по-различни ценности, които са имали безразсъдството и куража да живеят по-различно, да вярвят в промяната за по-добро или които просто са имали скромното благородство да изпълняват дълг, независимо от своята националност:

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.

А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...

А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...

За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=373570

[Миша]

В механата
Христо Ботев

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!



Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!



Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -



грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!



Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!



Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"



Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!



А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!



О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!



Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!

[lila]

Благодаря на всички - аз съм трето поколение Ботев четник

[johnstalker]

Нещо този празник взе да ми убягва.. поне да беше официален и да не се работи на него.

[lila]

[video][/video]
[video][/video]