Буболечета разни
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2602
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 776 пъти
- Получил благодарност: 762 пъти
Re: Буболечета разни
Изморена от градинската работа цял предиобед и при настъпващата лятна жега, се шмугнах в сутерена да си почина. Някогашната стая, повече от десет години необитаема и с разбити врати, сега прилича по-скоро на избено помещение. От разграбените вещи са останали две маси, няколко табуретки и 2-3 стари шкафчета и то не целите… Всичко останало са боклуци, които се търкалят безпризорно наоколо. Има влага и мирис на мухъл.
Подредих 3 твърди табуретки една до друга, за да се получи нещо като легло и се опитах да легна. Доста неудобно. Но за малко става, поне да се отмори гръбнака. Електрическите кабели също бяха отдавна откраднати чак до уличния стълб и единствената светлина, която влизаше в стаята, беше през вратата на преддверието и от едно малко прозорче високо в стената. Тъкмо там попадна погледът ми когато се отпуснах върху импровизираното си легло. По грубата замазка около прозореца имаше бледи остатъци от някогашния й бял цвят, а плетеница от паяжини се протягаше във всички посоки и навяваше настроение на носталгична безвъзвратност.
Мизерно.
Така може да се опише цялата атмосфера с една дума. И все пак бях толкова доволна да се намирам на това място в този миг! Не исках нищо повече! Не бих предпочела да се излежавам на някой плаж или да потъвам в мекотата на луксозен диван.
Бях напълно удовлетворена от свършената работа и живота си като цяло! (Поне в този момент..)
Чувствах се прекрасно в това аскетично място – като в утробата на земята. И това чувство не би било толкова силно и завършено, ако не беше абсолютно неподвижното паяче, застинало във висящата над прозореца паяжина в неговото си собствено безвремие. То блестеше като кристал, осветено от процеждащата се светлина и се открояваше на тъмния фон като малко искрящо бижу, неподражаемо фино и безкрайно крехко. Като изтървана перла на дъното на разхвърлян океан, като жива вещ, като несъществуващо съзнание…
Стоях там и не можех да откъсна очи и мисли.
Не исках този миг да свършва, не исках да се променя, не исках да престана да го преживявам и все пак той не би бил толкова съвършен и прекрасен сам по себе си, ако не беше просто една брънка от безкрайно много други мигове – пъстри, разнолики и непредсказуеми…
_________________________________
Подредих 3 твърди табуретки една до друга, за да се получи нещо като легло и се опитах да легна. Доста неудобно. Но за малко става, поне да се отмори гръбнака. Електрическите кабели също бяха отдавна откраднати чак до уличния стълб и единствената светлина, която влизаше в стаята, беше през вратата на преддверието и от едно малко прозорче високо в стената. Тъкмо там попадна погледът ми когато се отпуснах върху импровизираното си легло. По грубата замазка около прозореца имаше бледи остатъци от някогашния й бял цвят, а плетеница от паяжини се протягаше във всички посоки и навяваше настроение на носталгична безвъзвратност.
Мизерно.
Така може да се опише цялата атмосфера с една дума. И все пак бях толкова доволна да се намирам на това място в този миг! Не исках нищо повече! Не бих предпочела да се излежавам на някой плаж или да потъвам в мекотата на луксозен диван.
Бях напълно удовлетворена от свършената работа и живота си като цяло! (Поне в този момент..)
Чувствах се прекрасно в това аскетично място – като в утробата на земята. И това чувство не би било толкова силно и завършено, ако не беше абсолютно неподвижното паяче, застинало във висящата над прозореца паяжина в неговото си собствено безвремие. То блестеше като кристал, осветено от процеждащата се светлина и се открояваше на тъмния фон като малко искрящо бижу, неподражаемо фино и безкрайно крехко. Като изтървана перла на дъното на разхвърлян океан, като жива вещ, като несъществуващо съзнание…
Стоях там и не можех да откъсна очи и мисли.
Не исках този миг да свършва, не исках да се променя, не исках да престана да го преживявам и все пак той не би бил толкова съвършен и прекрасен сам по себе си, ако не беше просто една брънка от безкрайно много други мигове – пъстри, разнолики и непредсказуеми…
_________________________________
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
-
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2558
- Регистриран на: Фев 3, '13, 12:10
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 1138 пъти
- Получил благодарност: 1675 пъти
Re: Буболечета разни
Моите снимки ще са без разказ... щото Лалелчето е ненадмината и нема да го докарам като нея
Но поне бубаляците си ги бива
[url=https://postimg.cc/2qQ9n9jm]
Но поне бубаляците си ги бива
[url=https://postimg.cc/2qQ9n9jm]
- marillia
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2702
- Регистриран на: Юни 14, '16, 20:35
- Местоположение: Пловдив
- Дал благодарност: 178 пъти
- Получил благодарност: 123 пъти
Re: Буболечета разни
Квартирантка, която ме впечатли много.
Настанила се е на Cardinal Hume
Гледаше ме с любопитство, докато я снимам
Настанила се е на Cardinal Hume
Гледаше ме с любопитство, докато я снимам
-
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1830
- Регистриран на: Яну 29, '12, 09:21
- Местоположение: Пловдив,кючука
- Дал благодарност: 25 пъти
- Получил благодарност: 36 пъти
Re: Буболечета разни
Да, богомолките имат навика да отвръщат на погледа.
До сега не съм виждала такъв цвят, само зелени.
До сега не съм виждала такъв цвят, само зелени.
Питай,ше видим дали може...
- marillia
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2702
- Регистриран на: Юни 14, '16, 20:35
- Местоположение: Пловдив
- Дал благодарност: 178 пъти
- Получил благодарност: 123 пъти
- marillia
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2702
- Регистриран на: Юни 14, '16, 20:35
- Местоположение: Пловдив
- Дал благодарност: 178 пъти
- Получил благодарност: 123 пъти