Искам вече на Мореее

[Titi]

Снимките и най-вероятно и самото място са наистина невероятни - излъчват спокойствие.
Аз лично обаче едва ли бих се решила вече на друго освен на удобства.
Не ме линчувайте ,но старите ми кости не са за палатки,къмпинги и дори бунгала.
Ние вече няколко години ходим в едно хотелче в Китен.
На брега е ,но плажа там е по-скоро за рибари.Обичам изгревите.
Виждам морето още щом отворя очи.Тихо е и .....страшно много ни харесва./видяхме делфини миналата година/
Утре тръгваме пак

Това все едно аз съм го написала

[Satori]

Родена съм да почивам на ол-ин /всичко вътре, дето викаше Ачката/. Ама както си му е редът. Обожавам миризмата на хотелските фоайета. Обожавам доброто обслужване. Ама не съм капризна - стига ми и самостоятелна баня с топла вода, ако дурго няма. Обаче, някаква част у мен копнее да ходи на палатка. На дивотия. Три дни да не мисля за нощни кремове на добре почистено лице, дето се вика. Тая година окончателно разбрах, че ми липсва онова, което сме приемали за даденост, като сме ходили на море преди години - красотата на природата, спокойствието, залезите и изгревите /в зависимост от режима /, звездите вечер, разходките край морето, прибоя в нощната тишина, мириса му - все едни такива еснафски работи. Затова вече бих се решила на палатка. Преди десетина дни, на язовир Въча видяхме понтонни жилища, дето се отдават под наем, и си набелязахме непременно да ги пробваме. Някои от тях са достъпни само с лодки - те най ми легнахана сърце.

[Titi]

Само да ви попитам - не убива ли много на палатка? И не става ли прекалено студено нощем? Ей тия двете неща най-ме плашат - да не мога да се наспя добре и да ми е студено. Виж, караваната си е друга работа, тя си е къща на колела. Ама палатката ме притеснява. А, още за един аспект се сетих - ако завали вечер и нощем, докато си в палатката, не ти ли протича на главата? И земята не става ли цялата мокра, където лежиш?

[Satori]

Само да ви попитам - не убива ли много на палатка? И не става ли прекалено студено нощем? Ей тия двете неща най-ме плашат - да не мога да се наспя добре и да ми е студено. Виж, караваната си е друга работа, тя си е къща на колела. Ама палатката ме притеснява. А, още за един аспект се сетих - ако завали вечер и нощем, докато си в палатката, не ти ли протича на главата? И земята не става ли цялата мокра, където лежиш?

Ще ти отговоря само на първия и втория въпрос, щото със сигурност мога да кажа следното: с добър термо спален чувал не е студено. А и лятото на повечето места през нощта не става студено. Чак толкоз. Има и постелки, които осигуряват прилична твърдост. Има и походни легла. А на останалите въпроси - вярвам, че има всички принадлежности и приспособления, които да позволяват достатъчно добро прекарване, дори и при някой случаендъжд. На излета ни на язовира шефа на мъж ми спа на терасата, на походно легло в чувал. На другата сутрин вика има ли някой, който иска да ми прави компания /на терасата, в чувал, не нещо друго /. Май само аз бях искрено желаещата - хем хлад, хем топло си завит, хем свежо, хем спиш сам, а не с един-два навлека на възраст между 4 и 2 години.

[bouquet]

Родена съм да почивам на ол-ин /всичко вътре, дето викаше Ачката/. Ама както си му е редът. Обожавам миризмата на хотелските фоайета. Обожавам доброто обслужване. Ама не съм капризна - стига ми и самостоятелна баня с топла вода, ако дурго няма. Обаче, някаква част у мен копнее да ходи на палатка. На дивотия. Три дни да не мисля за нощни кремове на добре почистено лице, дето се вика. Тая година окончателно разбрах, че ми липсва онова, което сме приемали за даденост, като сме ходили на море преди години - красотата на природата, спокойствието, залезите и изгревите /в зависимост от режима /, звездите вечер, разходките край морето, прибоя в нощната тишина, мириса му - все едни такива еснафски работи. Затова вече бих се решила на палатка. Преди десетина дни, на язовир Въча видяхме понтонни жилища, дето се отдават под наем, и си набелязахме непременно да ги пробваме. Някои от тях са достъпни само с лодки - те най ми легнахана сърце.

И аз съм същата Но не знам защо искам да опитам дивотията край някой язовир, като гледах тук снимките, които сте пуснали....Не знам дали ще се реша, но е толкова красиво, че май мога да се прежаля

[johnstalker]

А аз не спя даже и в палатка, а на открито, на походно легло. Ако завали дъжд се набивам в колата

[vodo-leika]

Ето и моя разказ за едно море, което хич не вярвах, че ще видя тази година .
Това е първото, което видях, когато стъпих на пясъка - сутрешно, леко свъсено море :

което обаче вечер си имаше за другар чудесна лунна пътека:

и което дарява всичко с яркост:
и камъните:

и цветята:

и пеперудите:

[vodo-leika]

Морето може да ви предложи дори старата кръчма, в която сте гледали Том и Джери като малки и в която други като вас гледат на същия диван, същите филми:

а масичките ви приканят със същата дръжелюбност да се полюбувате на гледката:

Морето ви предлага и синьо-зелена красота:

сутрешна светлинна магия:

и така чиста вода, в която може да видите собствената си сянка, да огледате всичките си мисли:

[vodo-leika]

Морето грижливо пази спомен от всяко изживяно чувство на щастие и тези следи могат да бъдат видени рано сутрин, при много особен ъгъл на слънцето, но само ако сте въоръжени с очи, виждащи невидимото и щипка фантазия :

[vodo-leika]

Това оставям без коментар, сами чуйте думите, които морето пази именно за вас:




КРАЙ