Нашите градини 2024

[Petya_]

[ljuboznatelna]

Утре сутрин ще пия кафе на столчетата! Това преди да купя балучки и да си насадя марулите

[Ема]

Люб, с удоолствие бих поседнала с теб на столчетата

[Polin]

Люб, с удоолствие бих поседнала с теб на столчетата

Де да можех и аз

[мечтица]

Тук съм с кафето
Седнала съм на лявото столче с лице към езерото и къщичка,да виждам тази красота.
Люб,както винаги прекрасно

[Lalel4e]

С риск да си навлека люта завист, ш са изфукам, че аз тези столчета вече съм ги опитала!

(И възнамерявам да го направя отново! )

[ljuboznatelna]

Люб, с удоолствие бих поседнала с теб на столчетата

Ема, не зная къде съм бляла досега , и не съм ти видяла албумите. А аз как бих поседяла на твоите бели столчета! И на пейката под японската дюля и картопа!!! Невероятни гледки, и в градината, прекрасни цветни, и извън нея - завладяваща природа. Спомням си преди много години, когато започна възстановяването на къщата. Как от наличното създаде шедьовър! А сега и градината, просто фантастична! Изглежда много поддържана. Там ли живееш?

[Ема]

Благодаря, Люб, за високата оценка
От теб съм се вдъхновявала за градината, та дори и за белите столчета
Не живея там, но от година на година все по-често, при най-малка възможност ходя.
Градината се оказа моя пристан, там се чувствам най-добре. Всеки път като тръгвам натам, се чувствам като да отивам на първа любовна среща , едни пеперуди пърхат в стомаха ми, да отида да видя какво цъфти, кое как се развива, непрекъснато нещо местя, променям, добавям...в това намирам тръпката, да видя после резултата. Отделно разработвам една нова част от двора и там пък направо се чувствам като малко дете в магазин за детски играчки, ужасно се забавлявам и разтоварвам психически...
Обичам си градината

[Тутти]

Ема, много хубаво си го разказала за връзката ти с градината. Като разглеждам албумите ти, личи че правиш големи крачки всяка година и градината става все по-красива. Всичко е естетически издържано, дори това, което е засадено е намерило точното си място и стои в пълната си красота.
При мен вече всеки ден се появява нещо новичко и много му се радвам. Игликите без изключение са ми от приятели. Едни са събирани в Герман планина, други са от техните градини. Само тази на първата снимка аз реално съм я купила, но не с намерение да я засадя в градината. Беше подарък за зълва ми за осми март, тя същия ден я подарила на майка си, а тя след обяд ми я донесе пак за празника. Много се смях и много си я обичам тази Иглика. Това съм го разказвала и друг път, но ще ме извините. Няколко снимчици от събуждащата се градина.

[Донка Тодорова]

Игликина поляна :


Теменужкина поляна:





Единствения ми кукуряк: