Наследство

[радост-31]

Визуално успяхме да освободим ето това пространство пред къщата. То е с размери около 4 на 4, но нямаше как да го хвана по-добре, та телефона малко ми изви снимките. Визуално, защото не съм вадила коренищата. Само кастрих. За протокола това петно е с южно изложение- цял ден пек през цялата година.







Зеленото петно на последната снимка са листа на щернбергии.

[радост-31]

И само за последно за тази вечер. Не мога да не се похваля с това. Обичам да правя такъв тип видеа.

[ljuboznatelna]

И само за последно за тази вечер. Не мога да не се похваля с това. Обичам да правя такъв тип видеа.
...

Ти си щастливка!
Толкова ми беше мъчно, когато майка и вуйчо продадоха дядовата къща... И когато преди една година я видях обявена отново за подан, със снимки, почти недокосната, плаках много. Толкова ми се искаше да е моя, да върна с машината на времето онова безметежно щастливо усещане за любов и свобода! Надали щеше да е възможно, защото е далеч, но и дори изоставена, тя щеше да пази моите спомени.

Много работа е свършена, и колко още те чака! Аз не съм се борила с толкова много тръни, знам само как не може да стане. Дали горенето е най-доброто, ти ще прецениш, и надявам се да получиш и много полезни съвети!

В миналото една част от полята са се използвали за пасища, и по естествен начин са се насявали само треви, с които животните могат и обичат да се хранят. И където тази дейност е прекъсната, израствали бъз, коприва, къпини и повет. Колко бързо природата може да върне всичко в изначалното му състояние!

[Lalel4e]

Много материал пускаш наведнъж, докато стигна до последния пост, съм забравила какво съм щяла да кажа след първия!
Радост за очите! Много хубавко става!
Радост и за душата!
Малко ти завиждам че ти е толкова близо
“Малко”, защото на мен пък ми е по-вълнуващо и колкото по-трудно, толкова по-голяма радост ми носи после. Абе, има особена тръпка.

Аз тръните бих минала през трошачката и някъде на купчина за компост. Щом мулчът те притеснява. Може да угният бавно, но 2-3 годинки ще се изтърколят неусетно, защо да гориш толкова органичен материал. Ама ти ще си прецениш дали си струва усилието, де.. И палежът е добър вариант

[радост-31]

Люб, веднъж вече го преживях. Повече обичах другата си прабаба, израстнах при нея, под нейния покрив. Преди 10 години продадоха къщата. В двора имаше огромна кайсия- отсякога я, къщата я събориха... До днес така си стои. Боли ме сърцето. Малко преди да се справя с документите сънувах любимата къща на мястото си, а кайсията- разлистена. Много ми беше трудно да превъзмогна загубата. Преди време реших, че не е редно да си пилея живота с изгубени каузи, реших и да наваксам с пропуснатите си възможности и ето ме тук, сега, с това мислене.

Тази промяна се случи малко след един сън. Сънувах прабаба си Ивана. Беше застанала между кокошарника и козарника. Държеше в ръце плестилката си, оглеждаше се и с тъга ме питаше: "Аз това ли заслужих". След това ми се преобърна светоусещането. Странно е, но там/тук се чувствам удома.

Между другото в сегашното ми село Трилистник голяма част от хората са преселници от Паничери. Като че ли е трябвало да мина определен път, за да се завърна удома.

[радост-31]

Лалелче, рядко ми остава време да седна на компютъра и за това гледам с едно сядане да има и повече писане. Много се колебая. В двора 15 години нищо не е правено, което за мен означава, че мястото е чисто. Не ми се иска дадействам грубо, да ползвам отрови, да унищожавам. Ще ми се да изпипам нещата, без да нанасям непоправими вреди. Напоследък био-то ми е вероизповеданието, симбиозата, а не доминирането. Не знам как да го опиша. Менусът ми е, че няма къде да оставям децата, за да работя спокойно и по-често. Определено компостът е моето нещо и много мисля за трошачка, но клоните на дивите сливи са буквално като метли и не знам дали ще е много удачно. Всичко по-дебелко ще си го заделям за печката, има и къде да го складирам.

[радост-31]

Обещах да разкажа още малко за къщата. Прилично здрава е. Покривът има нужда от подмяна на десетина керемиди и пренареждане на плитките. На комина шапката трябва да се изгради наново. Дограмата е почти перфектна- може маджунът да се замени със силикон, има нужда и от подмяна на две стъкла, единият прозорец има нужда от малко рендосване, за да се затвори добре. От счупените келемиди има малък теч, който е поправим с десетина торби вар. Вътре има нужда от много основно почистване, защото плъховете и паяците са си правили парти през годините. И някой от малчинството е тършувал, защото разтурията е невъобразима. Хубавото е, че има ток. Лошото е, че намерих бележки от 2004, на които няма ИТН. Преди няколко години са изградили нов водопровод и сега трябва да се включим в него. Нужни са около 2 метра копане, но шахтата е под дтъненото чудовище.

Иначе в къщата се влиза в малко антре. В дъното му е ето този бюфет.



В дясно, метър преди бюфета има врата. Тя води до тази преходна стая. Като размери може би е 3 на 4 или малко повече. не съм я мерила.



В дясно от преходната стая е ето тази. Тя си има южен и западен прозорец. Тук е и теча. Тя е поне 4 на 4, може и малко повече.







Пред южния прозорец се намира малката почистена градинка и улицата.



А това е от западния- към вътрешността на двора или тръненоно чудовище към мъмента.

[радост-31]

Стаята, която е от ляво на преходната е със северно изложение. Това е гледката от прозореца - отново западен към вътрешността на двора.



В тази стая открих едно часовниче, което ме върна трийсетина години назад. Спомних си забравен спомен.



И тази стая е с приблизителните размери на южната. Тук течове няма, но мръсотията и разтурията са в същите размери.



На тази стена фиждате русенско легло с норбален размер, стар гардероб с две крила и половина и има още около половин метър място. Това ме навежда на висълта, че стаите са може би 4,5 на 4,5м.



Най-голямата заплаха за къщата е ето тази черница, но за да я достигнем, трябва да почистя още десетина квадрата тръни. Всъщност тя е съборила шапката на комина.



Е, до тук съм с писането за днес. Не знам кога пак ще се работи на терен. Надявам се януари да е благосклонен към мен и да ми подари една хубава събота за работа.

[ljuboznatelna]

Това е страшно много работа за клонотрошачка, но можеш поне да опиташ и да прецениш каква част да минеш. От друга страна - не можеш да оставиш там дробилката. Тя е и доста тежка, не знам имаш ли и място да я разнасяш. Ток има ли?

Аз изхвърлям голяма част от бодливковците. Дори и тогава ги пресовам. Когато ги режа, ги надробявам колкото да ги напъхам горе - долу в едни големи саксии, и тъпча с краката. Саксиите са от черните, в които се транспортират растенията от разсадниците, размери 40/40, 50/50, от този род. Можеш да опиташ и с друг здрав съд. Като ги натъпча хубаво с крака, те доста слягат. Иначе бодлите им пречат и създават огромен обем. Така в съд можеш да ги отнесеш и до място, където да трупаш. Като изсъхнат става и още да се пресоват с обувки със здрави дебели подметки. Ако на мястото трупаш листа, и поливаш чат-пат, все някога ще се превърнат в компост.
Бодлите, когато се минат през дробилката, ако не се ходи бос по тях, и не се рови с голи ръце, не представляват никакъв проблем. С времето загниват и не бодат.
Ако гориш, умъртвяваш почвата отдолу.

[Мария Николова]

А може и комбинация от посочените начини, Радост. .
1. Подготвяш за изгниване. Тъпченето може да се улесни с талпа върху купа, като я местиш по целия кух. Добре е куповете да са по-близо до водата за паливането.
2. Дръвчета и храсти задължително трябва да ги изкорениш, не е достатъчно само да ги изсечеш и изрежещ - пак ще покарат.
3. Жертваш само едно място, където да гориш не големи клади. След края на цялата работа, можеш да вкараш трактор да изоре и дискува цялото почистено имение. Тогава на мястото на огъня с лопата периодично рязхвърляш по малко пръст да не се натрупва и да насипваш там "жива" пръст от околните места. Така ще "заселиш" полезните микроорганизми и червеи. Както и вредните.
4 Каквото и да правиш в култивираното имение, освен почва, въздух и слънце, ще трябва вода.
Сега е моментът да прокараш под земята трайна канализация, дори още да няма източник на вода. Можеш да направиш 2 - 5 - 6 проекта и накрая се спри на последния, най-обмисления. Виж колко изхода на водата ще са ти достатъчни. Тук само мерак и блъскане не стига - трябват и пари. Навремето, за по-малко от декар, оставих изходи за 7 маркуча с по 5-6 метра дължина, за да ми е удобно да ги премятам и да ги мъкна.
Изпълнявай проекта си точно, за да не забиеш права лопата в някоя тръба и да се издигне гейзер.