Наследство

[радост-31]

Ако сондата е работеща, ще си продължи дейността, но ще я превърна декоративно в кладенец- под дървените капаци ще има хидрофор, а отгоре покривче с керемидки и висящи саксии с мушката и съкъзи.

В ляво ще бъде така нареченото кафене- елипсовидна площадка от тикли, с тревна фуга. Там ще има маса и столчета. Ще го обградя с по-едри дървета за сянка- череша, слива и златна ябълка. От зарадната страна искам да си сложа три лески- те са ми скъп спомен от един съсед, а отгоре ще има и бадеми- 2-3 според мястото, които ще поддържам в по-джуджевиден вид. Под дърветата ще има и цветни композиции, но все още не мога да избистря какво. Под сянката им ми се искат хортензии, хости, някоя хвойна, луковици... Не ми е изчистено съвсем.
Около полегналия циментов кол си представям вайгела, оформена дървовидно и един чимшир пред нея. Чимширът си е характерен за този дом, както и димитровчетата. Искам да си ги върна обратно. Също и дицентрата. Чимшир си купих- цяла педя е висок, димитровчета и хризантеми си имам, само трябва да ги пренеса. Ще ми се да оформя тази градинка с листопадни и вечнозелени и като по-слънчева може би ще бъде и по-розена. Също там ми се иска и да набутам една спирея Голдън принцес.

[радост-31]

Абстрахираме се от старата снимка, просто тук много добре се фижда карето пред спалнята. Между двата циментови кола и повече към каманака отзад искам да сложа индийски люляк, оформен дървовидно. На мястото на дървата ще има няколко розмарина. В центъра за сега съм на Джаззз, ще гарнирам и с още вечнозелени. Разбира се, че ще има и луковици, но тях не ги броя сега. На перваза на прозореца ще има мушката! Хем ще ми е селско, хем ще ми е бабешко, хем ще ми е романтично. Не знам как точно да го опиша.

Пейката пред дувара е планирана- правоъгълничето. Тя ще е под арка с лоницера. Чакам си Красавицата на Москва и се снабдих с още два люляка- ще бъде нещо като дувара на Ема- хем ще се крия от клюкарите, хем ще мога да клюкаря.



Още един ракурс- гледка от кафенето към люляковия дувар. На мястото на огъня ще бъдат няколко люляка, близичко до дувара.

Спирам до тук, защото мечтите ми са огромни!
Дано успях да разкажа плановете си, без много да ви объркам.
До скоро!

[радост-31]

Хаха, пак съм аз! Високият покрив на заден план всъщност са томно такива мансардни спални. Ето това искам да направя.
Вече наистина си тръгвам.
До скоро!

[ljuboznatelna]

Аз всичко разбрах, поне така мисля. Много хубаво го обясни!

[Ема]

Радост, разгледах проекта ти, и разбрах идеите ти.
Всичко звучи страхотно, пожелавам ти стъпка по стъпка да осъществиш мечтите си и да се чувствате там много щастливи
Ще следя с интерес развитието

[ljuboznatelna]

Сега като преспах, и като се разходих из моята градина, ми се иска да питам - ако ще овладяваш голямо пространство, защо да гъчиш плодни дърветата около една площадка, и вечно да се занимаваш с ограничаване, като можеш да си направиш нещо като беседка/пергола с рози или други декоративни растения, и да се задоволиш там само с едно дърво? Сега, аз малко критично ще подходя - обаче защо ти е там слива? Ракия ли правите? Що сливи ще метеш...И с черешите е същото. Няма да можеш да изметеш боклука от фугите.
Бадемите, ако оставиш малки, няма да ти пазят сянка на хола от запад. Следобед слънцето е ниско.
Пък е хубаво и от прозорците на хола да виждаш кафенето, клоните малко или много ще възпрепятстват погледа.

[радост-31]

Привет!
Еми, благодаря за окуражителните думи! Задължително ще показвам какви са ги сътворили ръцете и сърцето ми.
Люб, обичам някой да ме пита "Защо?". Ето така си изяснявам нещата- или ги приемам още по-навътре, или ги отхвърлям. Защо избрях плодни дървета ли- обожавам ги. Обожавам дървета, които раждат плод. Тези, които избрах да ограждат кафенето са ми сантимент. Черешата, сливата и кайсията са ми от първите детски спомени, свързвам ги с бабите си, с ваканциите, свободата, безвремието... Пред прозореца на спалнята ми имам огромна череша. Макар и само за седмица да е в този вид, моето дърво си е.

Не обичам много да я снимам, заради пейзажа отзад. Прави прекрасна и плътна сянка, обожавам червенеещите черешки на фона на зелените листа. По-силно е от мен. Обожавам черешовият цвят да се рони върху ми. Нямам проблем и с метенето му.
Сливата ли? Тя е като първи пролетен взрив! Има такъв влудяващ аромат... По-скоро ми се върти някоя тип японска- едър и кръгъл плод. Имам две в двора и не са инвазивни, като джанките например.
Златната ябълка е заветът на мама, без нея не мога. А и цветовете и са...И златните ябълки по дървото...
Бадемите и лешниците са ми спомен от дядо Митко. Той ми даде много от философията на селяните. Научи ме да наблюдавам и да разчитам повече на силата на природата. Тя си знае работата.
На клон от кайсия ми беше вързана детската люлка, за това искам люлка под кайсия. И това е по-силно от мен. И за нектарина си мисля, отвоно заради цветовете и плодовете и.
Плодните дървета са много благодатни за опитомяване. Обичам да ги наблюдавам, обичам да са близо до мен, обичам да се грижа за тях, обичам да се грижат за мен. Розата е суета, плодовете са любов!
Пергола не искам. Обичам да гледам небето. Да се взирам в безкрайното синьо. Понакога обичам да се припичам на слънце, понякога търся сянката, а някак перголи и асмалъци ми задушават душата. Не ми пречи да си местя столчето. Под дървета виждам вечнозелени и луковици. Правилно поддържаните фиданки го позволяват. А следобедното слънце ще го мисля.
А най-хубавото нещо днес беше, че Красавицата на Москва пристигна. Взех я от Сашка Александрова с цвят. Вече е поопържен, но е тя!
До скоро!

[ljuboznatelna]

Розата е суета, плодовете са любов!

Това изчерпва всичко
И аз съм подвластна на много детски спомени, но градината не е само моя. Иначе може би щях да имам възвишение с кайсия, под нея пейка, на която дядо нищеше политиката сам със себе си, на глас. А отсреща в ниското чешма с тъмночервена роза до нея.Сега имам възвишение с върба, и маса под нея, а в ниското чешма. Е, там няма роза. Но сега твоя разказ ме подсети, и взех да се замислям, дали пък не е било подсъзнателно желание. А аз да си мисля, че съм се вдъхновила от Флора Дизайн https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/ ... e=662692BA



Детския спомен в моята градина е текомата над портата. Тя беше в друга градина, в която бях влюбена. Сигурно единствената декоративна градина в селото.Собственика, далечен чичо, беше художник. Самоук. Рисуваше всички плакати за общината и училището. И за себе си рисуваше, разбира се. Не ме пускаше в ателието си, но ми даваше скицниците си, да прерисувам.
Пред портата имаше две високи тополи, от тези тесните. Влизаш, и те посреща лястовичи хор. Десетки гнезда под стрехата. Дядо ми все мърмореше как можело да търпят тази мръсотия. А аз бях омагьосана, и изобщо не стигах до това да видя мръсотията. И после следваше сумрачна градина с подстригани чемшири. Същински Версай! И между тях - цъфнали бели лилиуми. А в дъното беседка. Там гледах от неговите рисунки и рисувах.
После се връщах в градината на баба и дядо, не този с кайсията. Там цветята бяха само в една леха, защото дядо беше земеделец, не даваше да се полива под асмите. Градина декар, като по конец, и нито една тревичка! Денем водата не стигаше до къщи, бяхме на баира, и нощем той ставаше да полива. Е, такава земеделка не мога да бъда, просто не ми идва отвътре, нищо, че ми се иска. Но свикнах с този ред, и сега разхвърляната природа на моя мъж много ме дразни.

[радост-31]

Привет!
Честити да са празниците на всички! Днес и моята душа празнува. Видях възкресението на живо! Както Лазар е възкръснал, така и бабината градинка си събуди за нов живот!



Ето тази гледка ми спря дъха и ми разтуптя сърцето! Невенчетата, които засадих преди месец и половина се развиват прекрасно, а едното дори си има и цвят! Е, наясно сте как изглежда един невенов цвят на фона на тревясал двор, но... Няма нищо по-ценно от това да получиш знак, че се движиш по правилния път!

Общата гледка беше малко стресираща- трева до коленете, възкръснали шипки, къпини, винобой, бъзуняк и лапад!





Още преди да отключа пътната врата съзрях невенчено и ириса и хукнах през глава! Ето за такъв обикновен ирис си мечтаех, а той се оказа при мен! Толкова много плекрасни емоции наведнъж, не ми се бяха изсипвали от доста време.

[радост-31]

Отидох да проверя и лилиумът. На този етап по-скоро ми прилича на бабешките ситни, но много ароматни кремове.



А като финал на изненадите се оказаха никнещите детелини, които отново нахвърлях през средата на март.



То може би само лудите се радват на детелинки и треволяци, но такова щастие наистина не бях изживявала от доста време.

Довършихме чешмата и вече е доста по-функционална. Използвахме старото корито на дворната чешма в Трилистник. За сега е добро и удобно решение.