Наследство

[Lalel4e]

Ех, че хубаво е станалооо!
Много труд сте хвърлили, знам какво е да се бориш с трънено чудовище! А пък чувството послее
Хайде, чакаме следващата глава

[радост-31]

Ех, колко е хубаво да си имаш гости! Хубавите думи винаги ми дават стимул да продължа напред.

Люб, ти си ми другарчето-еталон! И като знам, че мечтите се сбъдват ... Преди години разглеждах блога ти и си мечтаех да я видя на живо тази градина и да се запозная с теб. Е, два пъти ми се е случвало да бъда на твоето магично място, а и често си приказваме по всякакви теми с теб. От няклоко години си пожелавам огромна градина тип "Манджа с грозде", в която да съчетавам овощни и декоративни видове и някак докато се наслаждавам на розите да си хапвам от черешата. И това се случва! За сега повече в тлавата ми, но... Започнах да си правя схема на градината, но на пауър пойнт. Знам, че звучи смешно, но ми помага да погледна по-реалистично на нещата, защото в главата ми всичко е разтеганелно и от 500 квадрата се превръща в 5 декара.

Elatior, благодаря ти за подкрепата! Понеже вече е много голо и само орехът, който е на улицата прави сянка, си мислех да сложа няколко истински люляка и един индийски. Сега съм в търсене на "Красавицата на Москва". Разубедиха ме за Голдън плантс. Люб ми препоръча "Зелена пролет".



Този дувар (ами това си е най-изпълнената със смисъл дума, с която може да се назове това съоръжение) е висок около 150 см и лесно се наднича, а стаята към улицата ще бъде спалня- така си го представям. Иска ми се да сложа три люляка от вътрешната страна, които ще овормям дървовидно. Короната ще се вихри над дувара. Иска ми се да ги строя като войници- в средата красавицата, а от двата края бял и лилав. Харесвам кичестите, но харесвам и простите. Щом е люляк- обожавам го! Мирише ми на детство и пролетна ваканция. Ухае ми на свобода! Притесняма ме само, че през зимните месеци няма да е най-добрата гледка. Ако е от широколестните вечнозелени, трябва да е устойчиво на яко слънце, защото това е южната граница на имота- целогодишен пек.

На улицата пред люляците ще има пейка. Там винаги е имало пейка и усещането ми е, че грябва да продължи традицията. А над пейката ще сложа арка с орлови нокти. Индийският люляк е планиран за пространството между двата циментови кола вдясно. то е малко над 3 метра. Така че ще имам възможност да направя добро отстоание от къщата. Иска ми се и един чимшир да има под прозореца. Баба имаше няколко и то огромни, но гъсениците ги бяха унищожили. Скелетите им бяха високи колкото мен, а стеблото- около 10 см в диаметър.

Отивам да правя закуска на децата.
До скоро, цветенца!

[flora]

С удоволствие те чета и се радвам на напредъка в плановете. Това с пейката пред вратата ме върна в детството ми при баба, която ме чакаше седнала на пейката пред входа да отида на гости през ваканцията. Не се притеснявай за гледката на люляците през зимата. Зимата също е художник и понякога рисува дантели с клони и сняг, а и е хубаво през зимата слънцето да наднича в прозорците. Ако решиш да е вечнозелено, магнолиите грандифлора ще се чувстват много добре в жегата. Каквото и да решиш да посадиш в двора (цветя, овошки...) хубаво е, че започваш на 'бяло платно' и всичко с което ще посадиш ще те радва.

[радост-31]

Здравей, Флора! Радвам се, че се отби при мен и поседна на пейката, за да си поприказваме. Тези пейки наистина са вълшебни- служат за отмора, за чакане, за приказки. Тази пейка беше силно казано пейка- две дебели цепеници с наковани отгоре дъски, но това не и пречеше да служи вярно на половината село. Даже бабите седяха на нея и ме гледаха, докато си играя- рових със супена лъчица в пясъка и го събирах в буркан. Нямаше по-хубави играчки за пясък от тези!
И както пейките са преживяване, така реших да си подаря едно друго преживяване на себе си. В селото се организират конни състезания за Тодоровден. Беше много странно! Не си спомням да съм ходила на такова, но усещането беше като удома! Знаех, че цялото село са ми роднини, но не знаех нито имената на хората, нито роднинската ни връзка. Децата също много се забавляваха. Сега работя по видеото за Тодоровден. Скоро ще пусна линк и тук. Имаше два вида надпревара- за писана каручка и за теглене на товар. Беше си типична народна веселба- народна музика, ретро чалга, пиянски хитове, "благославяне" на майките на животните...


А в дворът ме чакаха ощи изненади- напъпили лалета и оцелели невени. Това ми даде огромна надежда, че нещата ще се случат и без ежедневната ми намеса.

[ljuboznatelna]

Благодаря ти, Радост, за оценката. Аз имам по-скромно мнение за себе си и това, което правим заедно с половинката, но за мен е много удовлетворяващо то да служи за вдъхновение на някого
Много хубаво го описваш, веднага си го представих. Пейката....вълшебната пейка! Имаше пред почти всяка къща. Колко спомени имам и аз от такива пейки!

Преди много години махнах люляк, защото се уморих да се боря с издънките, и не знаех как да го режа, за да цъфти. Два прекрасни на присадка пък загинаха след години От миналата година пак съм на вълна люляци, освен Красавицата, която си има вече постоянно място, се сдобих с един, купен от разсадник за "обикновен лилав", а той започва като много бледо лилав (цветчета, не пъпки), и с времето изсветлява, за седмица стана бял. Аз съм очарована от тази метаморфоза, вече гледам на него като на някакъв специален, и ще му търся слънце, за да цъфти повече. Обичам изненадите
От Голден плантс купих аукубафолия, тоест с пъстри листа, да, ама не е с пъстри. Дойде зелен, листата му по-сърцевидни от на другите люляци, казвам си - ще се оцветят след време може би. Ами не се е оцветил, държах го година в саксийка, вчера го насадих, но май и на него ще му стане сянка след някоя година. А е и малък, не знам кога ще цъфне, да видя заслужава ли си да вземе място на нещо хипотетично по-хубаво. Тази изненада може и да не е от много хубавите
Честно казано не зная какъв люляк като големина би дошъл от Зелена пролет. Просто видях, че има наличен. Те напоследък не смогват да обгрижват добре разсадника, миналата година се отбихме, докато чакахме сина ни в София, и поприказвахме малко. Но пък техните растения са калени, не като да дойдат от Холандия примерно. Досега всичко ми се хваща без проблем, и бързо нараства. Стана ми мъчно за това място, защото влагат сърце, много труд. Докато преди години изглеждаше очарователно леко запуснато, сега, изключая саксийните растения, е доста диво и неподдържано.Напълно ги разбирам, не е възможно двама души, вече не така млади, да се оправят с толкова площ.

[радост-31]

Добро съботно утро, съфорумчета!
Цяла седмица ви чета, но чак днес успявам да седна и пиша спокойно. Люб, най-много обичам цвятата да ми проговорят, но нямам времето да обикалям по разсадници. Пътувайки към имението, има няколко разсадника по път, но с вечно бързащ мъж и няколко деца ... По-добре да не си причинявам преживяването и последствията. Е, това не ми попречи вчера да си забърша едно бебе чимширче и две мушката, както и да си изпрося едно почвопокривно, което другата ми прабаба имаше и му викаше "беличкото"- нещо като аубриета, но с по-едри бели цветове на по-дълги дръжки. Листата му също са по-едри и сребристи. Ще го снимам и него, но само на листа е вече.

Време е да продължа разказа, че вече десетина дни си стискам снимките и ме сърбят пръстите да започна с писането.

В началото на април си организирахме един тридневен маратон в имението. Работата беше страшно много, а снимките са изключително оскъдни, но достатъчни за да добиете представа за резултата. Количеството труд сами ще си го пресметнете.

Вторник, 2 април, началото изглежзаше така:
Още с влизането сърцето ми се разтуптя! От дясната страна на пътеката ме чакаха няколко туфи нацъфтяла сцила.


А от лявата страна бяха оцелели 4 лалета и един полу-умрял нарцис.


Много от луковичните се бяха пречупили, защото растяха сред клонаците. Когато чистихме, много ги счупихме, а оцелелите не успяха да устоят на вятъра и слънцето, защото бяха много нежни. Надявам се луковиците да оцелеят. Дано да успея да ги извадя през лятото и разпределя по плануваните места.

[радост-31]

След сърцетупа следва кръстосеца и ръкобола.
Очакваше ме последната част от гората- още сливи, бъз, изсъхнала круша, 12 сестрици-липи, прегърнати от маркучи глициния, както и едто люлячище, което имаше амбиции да заживее в северната стая на къщата.







А в края на работния ден резултатът беше, че си имам дърва за огрев за поне една зима там. Мога спокойно да се местя!

[радост-31]

То се видя, че за двама тази работа е страшно много, та в сряда тръгнах с подкрепление- ето тази нинджа. Много е работлива. Прави по 100 бели на час. Бабата срещу нас си пасеше кокошките най-спокойно, а после и се наложи да си ги гони из цялото село, вози се на багажника на колело балканче, изяде 2 сладоледа, счупи пилата за веригата на резачката, накрая командваше и багериста...



Оставаше ни ето това малко парче за почистване.

[радост-31]

Още на обяд дворът изглеждаше така.







А малката нинджа не спираше да изследва всичко наоколо.

[радост-31]

Работен ден до обяд не се брои, та за това дойде и още подкрепление- багер! Най-накрая щах да си върна водата!
Хем ми беше радостно, хем бях и бясна! Къщата си има абонатен номер към ВиК, всички сметки са платени, но вода няма. Защо ли? Преди няколко години ВиК подменяли водопреносната мрежа и "компетентните им специалисти" решили, че няма нужда да вържат къщата към новата водопреносна мрежа, защото не живее никой в нея. Та тяхното решение на мен ми струва около 200 лв, които можех да вложа в други дейности. Но! Важното е, че вече има вода!



Багерът работи, а останалите гледаме и даваме акъл на багериста.



По тази купчина можете спокойно да си правите изводи за почвата- глинесто-песъклива. Очаквах, че хумусния слой отгоре ще е доста по дебел, но се оказа по-малко от сантиметър. В момента превите са предимно врабчови чравца, червена мъртва коприва, овисига и осили.

Е, днешният разказ ще спре до тук!
До скоро!