Наследство

[ljuboznatelna]

Няма случайни неща! Чакаме

[радост-31]

Да, случайни неща няма!

Още с прекрачването на пътната врата останах изумена. Малката градинка пред къщата, която толкова усърдно чистихме през декември, ме остави без дъх, без думи...

Там открих няколко големи туфи с прецъфтели кокичета, листа на лалета и едра сцила!



Точно в този миг сякаш някой ме цапардоса с мокър парцал по главата.

Едрата сцила я "открих" през 2013 година на селото на ММ. Тогава работехме двора на неговия чичо. Покрай кирпичения дувар имаше много от така наречения от тях "див зюмбюл". Гледах го това цвете много дълго време, възхищавах му се, усещах, че в него има скрита магия, някаква тайна...

Да! Вчера разбулих тайната на сцилата- тя ми е от детските цветя, които може и да съм забравила като визия, но не и като усещане.

Колкото по-дълго пребивавам в "Родовото имение", толкова повече започвам да усещам мястото и къщата. Някак рационалното мислетне се заличава от природния интелект на преживяванията и предадените нематериални уроци.

Като климат- всичко е с десетина дни по-назад от Трилистник.



Черното под ноктите е неразделна част от селския труд.









До обяд правих видеото за голямата изенада, която получих вчера. Имам още много да разказвам за свършената работа, но ръцете страшно много ме болят след вчера. Може би по-късно ще продължа с разказа.

[ljuboznatelna]

Да, подсъзнанието помни всичко.
Аз имам един спомен с шибоя. Едната ми баба всяка неделя ходеше в селската църква. Запомних аромата на цветето, което ме пращаше да бера за църквата, но не и видът му. И преди 15г цъфна шибоят, който насях от семе. И познах аромата! Всъщност аз бях забравила и за брането на цветя, но този аромат веднага върна спомените в големи подробности.

[радост-31]

Да, Люб, тази къща ми е урок по усещане и за това може би всичко изглежда непоследователно, дори стихийно, но на мен ми носи вътрешен мир.

Да си дойдем на думата.

Заварих Бялата красавица така, както и я оставих.





Планът за деня беше да почистим задния двор и да махнем голямото дърво, чиито корени се бяха вплели в основите на къщата. НО! Имаше и един допълнителен таргет- без да порасва тръненото чудовище дори и с една клечка. Много мислих последните месеци и стигнах до идеята, че огънат ще ми е първи помощник. И отново запуши старото бабино огнище. Този път правих предимно клипове и нямам много снимки.

Около обяд вече се бяхме справили с черницата- клон по клон, трън по трън. Наложи се наред с това и да бутаме старите паянтови кошари и кокошарници, защото бяха твърде опасни.



Когато стигнахме до тук, бяхме хем много изненадани, хем и малко отчаяни, защото задният двор се оказа огромен, а тръните нямаха край.



Е, оказа се, че имат. Зад интернита има още един малък триъгълник двор, но нямаше време да го заградим по-хуаво. Нашите съседи имат животинки, живият плет вече го нямаше и надали щеше да им е приятно да ги гонят по дворовете.

[радост-31]

Не знам как изглежда разликата в снимки, но в труд е много болезнено, а в усещане- прекрасно, удовлетворяващо и вдъхновяващо.

И изненадите не свършваха до тук. Оказа се, че целият този къпинак е върху десетина сантиметрова богата новообразувана почва, а отдолу е цимент. Ей това ми дойде като манна небесна! Следващият път отивам с лопатата и метлата и си решавам много главоболия.

Успях да унищожа и поне един кубик от тази част на тръненото чудовище.



И понеже вече аз съм стопанката, трябваше да нагостя и работника. Ето ни го и скромния обяд.



За сега плануваме ново завръщане преди края на месеца. Целта е да изчистим максимално двора от всички бурени и тръни, а през лятото ще си прекараме отново вода до водомерната шахта и ще разчистваме вътре.

Успяхме да подменим и всички счупени карамиди, които черницата успя да унищожи в борбата си за живот.

И пак да се върна на усещанията. Когато чистих шипките до входната врата, имах усещането, че там имаше роза, която е избила от подложката. И то не само там, а на още няколко места.

Пускам ви и линк към видеото, защото не знам дали тук мога да кача клиповете.



До скоро!

[ljuboznatelna]

Колко хубаво, че след време ще гледаш и ще си спомняш как е започнало всичко!
Ами виж сега,първо - сезонът без листа е доста неприветлив,и всеки двор изглежда тъжно, и второ - отстрани наистина не можем да си дадем сметка какво е направено. Като се раззелени, и с къпинак ще е красиво! А щом ти е направил и компост върху бетона, цена няма!
Аз все още си нямам клонотрошачка, нищо, че ми даде координати на шлосер. Моят мъж само дето не се обиди, той си имал шлосер, ама все не го отвеждат краката до шлосера, или ако му е на път - не носи болта, или просто някакво оправдание. И аз така,като теб, всичко по-тънко режа и чупя на 40см (капацитета на камерата на камината), мачкам клечиците, пълня една голяяяма саксия,замъквам я в хола, и после по малко по малко в камината. Днес до вечерята изгорих клечките от няколко лагерстремии, текомата и една изсъхнала туя. Онзи ден - клоните на ясеноволистния клен. И преди това, каквото имаше. С бодливите не става, много боли . Днес рязах пираканта, не знам какво да я правя. Ще я товаря на пикапа и ще пътува занякъде. Ако имаше клонотрошачка, щях да мина каквото става през нея, а дебелите все ще ги изтрая, докато влязат в камината. Добър помощник е машинката

[радост-31]

За трошачката много се мислих, но накрая ми се досвидяха парите. Не, че не е добър помощник, но се очертават доста разходи и ... Спестих си ги за други проекти.

Сега обмислямпоредната налудничева идея. Искам да облагородя двора, без да правя като "опитните"- първо убивам всичко, после се мъча да правя оазис в пустинята. Мислех се за направя няколко гнезда с детелина между дърветата, а отпред покрай пътеката и в карето да сложа някое невенче, тагетисче, калдъръмчета, космоси. Общо взето сухоустойчиви, непретенциозни китки, които да ми дават стимул да продължавам. ѝневенчето ми трябва за билковия проект, както и салвия, лавандула, мента, маточина, розмарин. И излишни коренища имам, и са все сухоустойчиви.

Чудех се обаче за начина на заселването. Ако разрохкам няколко участъка и ги ръсна със семе детелина, или да си я поотгледам малко, да махам чим трева и да слагам нея. Идеята ми е тази година да кося редовно, за да не става джунгла. Калдъръмчетата ще ги ръсна на място, но за космоса и невена много се чудя. Някоой пробвал ли е с такива диви проекти. Знам само за опитите на Люб със съдентата ливада.

[ljuboznatelna]

Твоята идея много ми харесва!!!
Опитите на Люб се увенчаха с неуспех. При теб може да се получи, друг е климата. Аз реших на целодневен пек да не поливам. В Пловдив. Оцеляха ирисите, имаше и доста от дивите хемерокалиси (които пускат високо стебло с оранжев цмят, и пълзешком завземат територии), но беряха душа. С много мъки се закрепи дървовидна ружа, едва кретаха астри. До някое време имаше и розова енотера, но троскота и другите плевели я задушиха, и сигурно сме я окосили по невнимание. Заради това, че там сега ще има зеленчук, съм извадила ириси и хемерокалиси, доколкото ги видях в треволяка. Ако ти вършат работа, с удоволствие ще ти ги подаря.Насипно са в едни саксии, и милите, вече пускат листа. Не зная какви са ирисите, разреждах стари туфи и садих, малки бяха за цвят. Вероятно са жълто с лилаво и светло лилаво с тъмно лилаво.

[Гео, граф]

Най-после намерих време да изчета цялата ти тема, Радост. От нея лъха такъв позитивизъм, такъв възторг и щастие от взетото решение, от положения труд, от резултатите, от плановете и мечтите, че и аз като читател се въодушевявам и съпреживявам всичко заедно с теб . Клипчетата ще изгледам в къщи на спокойствие, но общото настроение вече ми е ясно и то съвпада с моето към моята вила - разбирам всички трепети, цялото очарование на завръщането към корените. А извадения цитат звучи като философско пристигане.

... Като че ли е трябвало да мина определен път, за да се завърна у дома.

Къщата, мястото, дори и тръните сякаш ти казват: Добре дошла отново у дома!

[Sofiya Stoicheva]

Здравей, Радост! Абонирам се за темичката ти и с удоволствие ще следя преобразяването на къща и градина!
Желая много сили, защото желание, устрем и дръзновение лъхат от всеки пост!