Защо не четем български автори?

[Гео, граф]

Искам да попитам тези от вас, които не четат български автори - защо така, каква е причината?

Говорим за съвременните български автори, не за класиците (уточнението е мое). В една от читателските ми групи във фейсбук се зачекна тази тема и се разви по любопитен начин. Подбрала съм и съм копирала по-крайните мнения, за да имаме тема за размисъл.

''Нагорно ми идва нашата действителност, и ни филми, ни книги от същата (засега) не ща. Може някой ден да събера сили за още, засега съм мерси...''

''Чета, ама ако нещо ми хване окото. Преводната литература е минала поне през една цедка,че си струва да се преведе. Българският пазар е ограничен и човек едва ли може да стане велик писател продавайки собствени книги. На запад е друго. Мащабите са различни. Потенциала за развитие на таланта е друг.''

''Много пъти и аз съм мислел защо..., защо и веднага се сещам за една тенденция в психологията на част от българите, че всичко чуждо е хубаво, а българското - лошо. Все се оплакват от България, реват, обвиняват и после пък изпадат в крайно смешен и евтин диванен шовинизъм, който тотално противоречи на окипазяването на българщината. Така е и с българските писатели.
Но мисля, че има и друго, което е лично мое: попадал съм на български автори с цинизми, липса на качествена естетика, кратки и прости изречения и липса на дълбочина, което ме е карало да се дистанцирам. И предвид множеството литература, съм предпочитал дълбочината на чужди и предимно стари автори, при които лексиката е сложна полифония, отнасяща ме хем в различни светове, хем потапяща ме в моите собствени дебри и съм търси, ровил и откривал.
Мисля, че добрият автор няма националност. Той докосва, пробужда и сътворява!''

''Опитвам, опитвам, но 90% текстовете ме отказват. Нещо примитивно, изсмукано от пръстите, лозунгово, накъртващо, неправдоподобно, банална, жалко или зловещо има в повечето.''

''Имаме добри писатели, но докато огромна част от авторите се вълнуват от локалните, да не кажа провинциални, теми за соца, малко след соца, требници, алманаси и както я наричам "хороводна" литература , няма как да мръдне много нивото на популярност на българските автори.''

''Темите винаги са подобни свързани с историята -"робство" , комунизъм, тежкият български бит...''

''Същите теми ги има в американската литература...''

''Идеята да се делят автори на националност, че на всичкото отгоре да определяш и нивото им по тая националност е меко казано абсурд. Ясно е, че дали едно книга я е писал българин или пакистанец не и дава само по себе си качество (и съответно не отнема такова).
Тука причините са две според мен - първото е, че кьораво, куцо и сакато издава и съответно попадаш в море от книги, където по дефиниция няма как да са добри повече от 10% процента (абсолютно случайно число). И съответно цялостното усещане е, че местната литература не ти допада. Както някой по-нагоре написа - като видиш преведена книга, поне знаеш, че е минала през някаква цедка. Сиреч все някой я е видял, прочел и е рекъл "това може и да го шитнем на някой, става".
Другата причина се крие в народопсихологията - ние се срамуваме от себе си. И във Франция се издават тонове книги, със сигурност и там процентът на добрите не ще да е много по-различен. Но ако питаш един французин кои са най-добрите писатели на света, за него е важно да се изтъпанчи и да рече "френските, разбира се!". Може да е чел две книги на кръст, да не са му харесали, но той за себе си е убеден, че те са си най-добрите. При нас е точно обратното - тука може да чуеш с гордост как хората не слушат българска музика, не гледат български футбол, не гледат български филми, не се интересуват от български ... (попълнете там многоточието). И това в някакъв момент се приема като "надраснал съм го" - аз съм на по-високо ниво. Не можем да го променим това, к`вото и да правим.''

''Безинтересен сюжет, слаби изразни средства, плоски послания.''

''Според мен българският читател се лута в книжния пазар, пропускайки една огромна част от стойностните родни автори, поради факта, че пазарът е деформиран, силно концентриран, и фокусиран. Съвсем принципно на всеки един пазар би трябвало да присъстват продукти/автори „Кучета“ (такива, които носят достатъчно приходи, за да поддържат съществуването си, но те имат необещаващо бъдеще) – те трябва да са около 10-20% от пазара; продукти/автори „Дойни крави“ (това са продукти, които не изискват големи инвестиции, но носят висок доход) – те трябва да са около 30-40% от пазара; продукти/автори „Звезди“ (онези продукти, които изискват големи инвестиции, но носят и висок доход) – те трябва да са около 30-40% от пазара; и продукти/автори „Въпросителни“ (продукти, който заемат малък пазарен дял на бързо разрастващите се пазари) – те трябва да са около 10-20% от пазара. Бих могъл да посоча примери, но по-важното е, че пазарът е изкривен, като продуктите „Дойни крави“ заемат може би 70 и повече процента от пазара. Проблемът е, че в 90% от случаите повечето издателства инвестират в минимални тиражи, наистина минимални, като разчитат на сравнително бърз оборот, и на практика само около 50 заглавия годишно (подчертавам по класацията на „Хеликон“) надхвърлят средния тираж от 400 книги. Това фокусиране в шепа заглавия/автори води до незрял пазар, в който потребителят формира своето становище за българските автори най-вече по заглавията/авторите във фокуса, и ако те му харесат – разширява обхвата на интересите си, но ако не му харесат – страда целият пазар на български автори. Може много да се направи, защото ролята на издателствата е и да формират потребителски нагласи, но е безпредметно да го представям тук. И без това никой не чете, от момента, в който се сблъска с икономически модели.''

''Авторите не се делят на български и чужди, а на добри и не толкова добри.''

''Мисля, че имам най-верният отговор: Хората, които държат да не четат български автори, не ги четат, защото просто не ги четат Ако наистина бяха ги чели, нямаше да твърдят, че не стават за четене. Нещо като омагьосан кръг е. Предполагам са чели един или двама български автори и на тази огромна статистическа база вече смело не четат никой български автор, но с увереността на чели и пресели всички български автори. Става ми лошо от тази еквилибристика, но да се върнем на думата: не ги четат, защото не ги четат.''

''И на мен ми е било чудно това, но и честно казано такива крайни мнения съм виждала само в нета, изразени от непознати за мен хора. Нито един от познатите ми читатели (включително такива, които познавам от нета) не твърди такова нещо.''

''Защото не са разбрали колко добри нови, съвременни автори имаме.''

''А как могат да разберат, като не ги четат?''

...........................................

[Гео, граф]

Според мен няма големи и малки литературни нации. Албания има Исмаил Кадаре (първият международен Букър), което не я прави малка, нормално е за държава с 2,8 млн. население. От друга страна Кралството има десетки световни автори, което не я прави голяма, при население близо 68 млн. Можете да опонирате тезата ми с факта, че в Исландия при 370-380 хиляди души всеки десети е написал и издал книга и ще бъдете прави. Но Исландия е абсолютното изключение от правилото, а и едва ли всяка от издадените книги е ''музика, лъчи'', нали !

Не може, не бива да зачертаваме с две дебели черти съвременната българска литература, защото не сме малка нация, ние също се наредихме сред Букърите с Времеубежище (книга, която впрочем още не съм прочела, но ме чака). Напълно съм съгласна с концепцията за народопсихологията и предразсъдиците на българина - все сме между ''Осанна" и "Разпни го"!

[johnstalker]

Предразсъдъци? Предразсъдъците и стереотипите, свързани с българската литература, могат да предизвикат отрицателно отношение. Ако хората имат предварително формирани мнения за стилове, теми или качество на българската литература, те могат да се откажат от четенето на местни автори. Но, като цяло са малко четящите хора в бедната ни държавица. Между другото пробвах мама с Георги Господинов. И тя не остана очарована. Почти нищо не му разбирам на този слодели тя. А Иво Сиромахов си го чете и се смее на глас. Мама е на 82 години.

[Мария Николова]

За мен най-великият романист е Л.Н.Толстой, най-великият драматург е Шекспир, най-великият поет е Яворов.
Синът ми поръчал да ми се изпрати "Времеубежище" още като излезе, на сред големия шум около книгата.
И заради харесвания от предишни негови книги автор, и заради жеста на сина си, на мига започнах да я чета.
Търпеливо дадох аванс до към стр. 20, но така и не ми тръгна четенето. Не можах да преодолея препъващото ме усещане за маниерност, което ме измъчва.
Радвам се, че критиката хареса "Времеубежище" и очакам следващата книга на автора да очарова и кртиката, и по-простите като мен читатели.
Колкото до българските филми, няма да ми омръзне да гледам "Крадецът на праскови"!
Избягвам днешните заради режисьорите, които искат говорът да е "естествен". И ако някой актьор е учил "сценична реч", да забрави!
В резултат говорът е нетърпимо монотнно мънкане под носа, с "изяждане" на някои звуци - зрителят да отгатне коя е думата.

[Di_Va]

Времеубежище и при мен не потръгна, но си лежи в очакване на нощното шкафче, може и да ѝ дойде времето. Аз всъщност чета и български автори, та може и да не съм за тази тема .
Обаче като се обърнах, ето какво имало до Г.Господинов (сори за лошата снимка).



Не съм по темата определено!

[Гео, граф]

.... Между другото пробвах мама с Георги Господинов. И тя не остана очарована. Почти нищо не му разбирам на този слодели тя. А Иво Сиромахов си го чете и се смее на глас. Мама е на 82 години.

Постмодернизмът не е хапка за всеки читател, Джони. Признавам, за мен също. Примирам по творчеството на други постмодернисти като Джоузеф Хелър, Итало Калвино, Венедикт Ерофеев, но Господинов ме препъна още с Естествен роман.
А нещата на Иво Сиромахов са семки-занимавки без извинение. Поздрави мама от мен, щом не спира да чете на тази възраст, независимо какви книги. Важното е, че има духовната нужда от писано слово!

[Kakichka]

Защото не ги познаваме, е моят отговор на този въпрос. Аз чета предимно ел.книги, и си купувам на хартия само български автори. Харесвам страшно много Захари Карабашлиев, харесах Мамник, харесвам Мартин Колев и неговите "Софийски магьосници"' харесвам Благой Иванов и "Крехар", сега чета Георги Милков и "Истории от ръчния багаж". Радослав Бимбалов също си купих, даже с автограф, Михаил Вешим ме забавлява, Йордан Свеженов с Революция с аритмия също. Абе имаме читави автори съвременни, но някак по-малко се рекламират, по-малко се купуват и не всеки ги знае. А че има много плява, това е ясно, мен безумно ме дразни това с издаването на книги - всеки вече е писател, издател, велик автор, без да може два реда да напише. Имал пари, книги издава.

[трепетлика]

Защото не ги познаваме, е моят отговор на този въпрос.

Параграф 22 ; не ги познаваме , защото не ги четем .
Знаете ли , че по библиотеките ходят новородени " писатели " , за да изнудват да им се купят книгите .

[greeneyed]

А бре, четем ги , как да не ги четем!



Сега, за Времеубежище след толкова шум и реклама хората си я купиха, но това не роман като роман. Това са размишления , носталгия по миналото, има и политически привкус, трудно върви, даже ако съм бяла и добра, може втори път да я прочета, белким я осмисля повече.