Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[serena]

От тая тема такава чудна хумористична книга ще излезе

[dimalexpl]

Докато четях детските истории по-горе и се хилех, си спомних как моя син, като се върна от някъде /лагер или зелено училище беше/,
на въпроса „Хубаво ли изкара?” ни отговори с гордост: „Супер! И аз хванах въшки!” и довърши с неприкрита завист: „А пък Еди-кой си хвана и краста!”.
Страшни въшки бяха – цяла седмица воювахме с тях!

[sasha]

Прекрасна тема. Като ми се сгомни всичко, влизам и си чета.
Преди близо 40 год/ искам да кажа, че от тогава ме тресе тая ...болест/.
Дъщеричката болна, както впрочем премина детството й. Тичам на болница с детската количка. Преглеждат я и кой знае каква диагноза са изсипали. Тръгваме за вкъщи и по средата на пътя детенце пита невинно: Мамо гей/къде е/ мойта количка?
Пак по това време: отивам на пазар с колата, натоварвам се като да съм с нея и се прибирам. На влизане в къщи се жалвам на свекърва ми, че ръцете ми са стигнали до кокалчетата от тези тежки торби и тя... ами нали си с колата А колата на пазара. теглооооо, теглоооо! Питате ли ме как съм я докарала до старост? Но сега вече всичко си помня, даааааа

[wenche]

Моите момчета в училище се справяха сами.
Но един ден ме вика учителката и ядосано ми показва албума за буквите, който моят първокласник си прави сам.
Не можело така, я колко са хубави на другите деца (рисувани от родителите), а пък моят синковец излагал класа.
- И какво е това на буквата "О" ???
Гледам аз - синът си купил възможно най-големия скицник и по средата на огромния лист - две сиви елипсички и две кафяви кръгчета нарисувани, ама съвсем дребнички. Не можах да отгатна, какви са тези неща с "О" и привикахме първокласника да ни разясни.
- Ами това са Оши на зайче и Оши на мече бе, мамо !!
Запазила съм го, ще му го дам един ден, когато самият той има първокласник.

[si111]

Това ме подсети, за първи клас на малкия син. Пак така ме вика гневна учителка. Притеснена, тичам след работа, а тя ми навира страничка от тетрадката му. Там нарисувани 4 лебеда. Единия почти с размера на страницата, а другите три с различни размери, сместени около него. Почувствах се облекчена и малко горда, да ви кажа. Лебедите бяха много реалистично нарисувани за първокласник. Погледнах я, недоумявайки гнева и а тя: - Имаше за домашно, да напише цифрата 2. Досмеша ме, ама и рекох, че ще разследвам случая.
Питам го в къщи: - Лебедите ти са много красиви, ама защо си ги рисувал, като е трябвало да напишеш цифрата 2? Той смаян, леко обиден и със сълзи в очите: - Мамо, госпожата каза, да напишем 2ки красиви, като лебеди...
Е, постарало се беше момчето.

[Гео, граф]

От известно време се чудя как точно да опиша историята на една десетдневна пратка с китки по Еконт, но няма начин да извъртя нещата в моя полза, та най-добре да я карам както си е

Геснериевъдите знаят, че тази зима загубих половината си колекции стрептокарпуси и сентполии и тъй като са хора с големи сърца, ми изпращат материали за възстановяването им. Така един ден чудесен Таня28 ми пише, че у тях е пренаселено с детки, аз естествено скачам от кеф , тя ми вика дай адрес, давам и оттук започва сентполиевата епопея. Само предварително трябва да кажа, че имам лека форма на дислексия и то основно при цифрите - размествам ги или ги заменям дори при повишено внимание, щом успешно обърквам собствения си телефонен номер (който имам от 9 години!). Та значи давам адреса на най-близкия до нас офис Еконт, респективно и телефона си. Танчето ми пише на 6 април (понеделник) вечерта да ги чакам утре, аз чета ЛС на 7 април (вторник), казвам й благодаря и пак подскачам глупаво , убедена, че ще пристигнат на 8 април (сряда), без да погледна датата - естествено! Тя ми казва, че ако искам други да свиркам, а аз пропускам изключително важната фраза ''Радвам се че си ги получила без загуби'', префасонирайки я на ''радвам се да ги получиш без загуби''... и си чакам в сряда китките. Обаче тях ги няма и в срядата. В четвъртъка преди великденските празници бягам от работа на обяд и вече бясна тръгвам към офиса на Еконт, готова да извадя някого от обувките му. Но точно преди да тръгна, за последно преглеждам кореспонденцията и... разбирам какво е станало - аз съм дала грешен телефонен номер, една 7 съм заменила с 6 ... В офиса момичето ме знае, да не би за сефте да получавам/пращам пратки и ми казва, че цветя твърдо не са идвали. Обаждам се в централата да търсят пратката по сгрешения номер, оттам са много отзивчиви, но се оказва след няколко паникьосани разговора, че няма такава пратка. Междувременно, за да се нагнети съспенса, описвам на Таня какви съм ги надробила и да ми даде номер товарителница и телефона си, но тя от няколко дни не е влизала във форума. Иде ми да се гръмна, но в този ден, както и в следващите четири празнични дни просто нищо повече не може да се направи ... На 14 април Таня ми се обажда, прочела писмата ми, започва и тя издирване във Велико Търново. Там поне бързичко се оправиха (тоест в деня де), оказа се, че девойчето вместо маг.Билла, прочело Бигла и пратило колета в Лозенец, вместо в Подуене . На 15 април следобед най-после пратката беше при мен. Тръгнала на 6, пристигнала на 15. Сентполийките бяха пооцапани с поразсипалата се почва, но весели и здрави ...

[ljuboznatelna]

Ами то и девойчето дето чело може да е имало такава форма на дислексия

[Гео, граф]

Историята не е моя, а на мой приятел и е следната - с жена му като студенти една лятна вечер, след сериозна употреба на всякакви алкохолни вещества, той решава, че му се карат ски. Облича си екипировката, обува ските и се пуска по стълбите на блока. За нещастие в този момент по стълбите се качва някаква баба, която той блъска със ските. Имало е някакви леки травми, нищо фатално. Все пак бабата влиза в болница. Два дни по-късно, изтерзан от съвест и чувство за вина, той решава да отиде в болницата, за да види бабата, да ѝ занесе цветя и да се извини. Отива в болницата и не открива бабата в реанимацията. Търси, разпитва и най-накрая разбира, че тя е в психиатрията, защото твърдяла, че я блъснал скиор...

[ljuboznatelna]

Този твой приятел да не е гледал филма Ёлки Баба Маня попадна в психиатрия, защото твърдеше, че на стълбите я бутнал скиор Тук - 1ч и 2 мин. http://rutube.ru/video/29731e28ce292fbc ... cb9b79219/" onclick="window.open(this.href);return false;
Уникален филм, препоръчвам го! Трябва да го има по торентите, защото го гледах на български, и трите филма. Отдавна не бях се смяла така на филм.

[Гео, граф]

Ето какво ще гледам довечера. Люб, благодаря ти, отдавна ми се гледа руски филм . А моя приятел като нищо може да е заимствал случката, той обича да фантазира