Дворът на Люб, и още работи...

[ljuboznatelna]

Разхождам се (но повече работя) из градината, наслаждавам се на красотата ѝ, защото пък наистина си я харесвам и считам недостатъците ѝ за маловажни. И изобщо не ми идва наум да снимам. Общо взето не се променя особено през годините, и сега не мога да покажа кой знае какво. На мен ми е еднакво. Тази година досега най-впечатляващото бяха многобройните иглики, и огромните кукуряци.

Насадих късно есента всички лукувици на лалетата в земята, без защита от къртици, защото ми беше далеч по-лесно да ги напъхам по една между мрежата от корени на дървета. Надявам се сляпото куче да не ми отмъква много, между тях насадих и нарциси, да го разсейват.
След снега, който тук все пак беше малко и за кратко, почти всички цъфнали лалета полегнаха на земята, и по тази причина отидоха във вазата. Край на лалеения сезон. Останаха от по-късните, които са съвсем малко. Нямам късни, защото като избухне шумата, ги скрива.

"Логото" на градината



"Подлогото" на добавената част. Това, че е мислено "на парче" си има и недостатъци, но съм свикнала вече.



Тук на заден план много ми липсва силуета на отрупана с цвят в момента пауловния, щеше да е към 10 метра, ако не я бяхме отсякли зимата. Много крехко дърво, един мокър сняг, навалял върху зелени листа, я окастри наполовина. Отделно водата, която пие. Вече строят блокчета, и щеше да ги скрива лятото. Сега ще разчитам на розова акация, която била хибрид със здрави жилави стебла. Но е още малка.



Тази пролет си имам занимавка. Реших да пренареждам плочника. За 17 години плочите се поразместиха, хлътнаха, тревната фуга изскочи над тях с 3-4-5см. Много неудачно време избрах - преди началото на дъждовете. А и аз съм толкова бавна... Не е лесно, плочите тежат, трудно е да ги коригирам 1см примерно. Вдигай, насипвай, нивелирай, пак вдигай, отнемай, нивелирай, пак вдигай.....

С централната пътека съм до тук. В ляво наредих още толкова, там и тревата покара вече.



Така изглеждаше през ноември, 2008г, но погледнато от другата страна. Също моя работа. Разширих я мъничко, и я изправих. Като я завърша ще ѝ направя снимка от същия рякурс за сравнение.

[Polin]

Като в приказка, .... Спокойно, вълнуващо, впечатляващо
Люб, искрено се възгищавам на теб и твоята градина

[Мария Николова]

А аз съм се разхождала из тази приказна градина.

[Sofiya Stoicheva]

Ех Люб, и по десет пъти на ден да я показваш твоята градина, пак ще й се любувам по няколко пъти!
Вие понеже сте професионалисти семейно, виждате и измисляте някакви кусури.
Сега, ако покажеш някое плодно дръвче, мога да ти намеря такъв, евентуално
А работата по пътеката е страшно много, и ти много си отметнала!

[Emilly1212]

Еха, Люб ,пътеката става чудна, много работа си отхвърлила, браво на теб, справяш се отлично!
А градината....за нея нямам думи, разкошна е, мога да я гледам непрекъснато и все ще се възхищавам, не бих могла да й се наситя!

[Тутти]

Колко много те бива да редиш камъни, Люб, браво. Нашите пътеки и да са се разместили, такъв грандиозен труд не го мога аз. Затова се възхищавам на такива силни момичета.

[ljuboznatelna]

Благодаря ви, момичета! Много сте мили!

Сега, ако покажеш някое плодно дръвче, мога да ти намеря такъв, евентуално

О, да! Със сигурност, не евентуално!
Досега за мен беше голяма загадка как се режат пустите дръвчета!От няколко месеца загадката е само наполовина, следя канала на Краси Вачев, той прекрасно обяснява как се режат овошките. Е, преди всичко семкови.
Освен круша, която измъчвам на "тротоара", и череши, друг здрав или едър плод не съм яла От време на време кайсия, но тя мръзне и ям веднъж на три-четири години. А с пръскането все не мога да улуча момента, или не ми се ще да пръскам... То ранно кафяво, късно кафяво, къдравост, дребни плодове...Май само с червеите се справям донякъде.
Но и ММ като ги насади през метър и половина, иди че оформяй! Само за колоновидни е той! Че и не ми дава да ги режа.
Праскови и нектарини са ми любимия плод.

[ljuboznatelna]

Софи, ти тепърва започваш с декоративната градина. Имаш достатъчно време да станеш "профи" и там. Опит, наблюдение и малко четене. Притежаваш всички качества да се превърнеш в Супер Сила! Като гледам, градинката върви много добре!

[радост-31]

Здравей, Люб! Здравей прекрасна и мечтана градинке!
Нека да започнем първо с меренето на разходките- няколко пъти съм се разхождала из това райско, вече градско кътче, и съм безвъзвратно влюбена в него! Твоята градина си има една особена енергия в нея- спокойствие, робантика... В някои кътчета се усеща една контролирана дивост, която разтуптява сърцето. На мен ми изглежда като истинка, нечовешка градина- като създадена от природата и Бога. С тези мои думи не искам да омаловажа и подценя труда ви, но майсторството е в това- да не подреждаш нищо в редички.
Имам въпроси за плочите- с нивелир ли ги нивелираш? Колко по-ниско ти е тревната фуга от плочата? Засяваш ли трева или тя сама си се въди?
Е, далеч съм от каменни пътечки, но си записвам в графа мечти. Ще ми е много интересно да показваш розовата акация в развитие. Обожавам нацъфтелите акации! Вълнува ме дали е с ароматен цвят. Даже децата ме питаха миналото лято дали няма да си засадя една в имението. Миналата година децата писали в училище съчинение на тема "Любимото цвете на мама". Е, моят син писал за акацията. Госпожата чела, чудила се, накрая ме пита и установи, че съм луда майка.
Ще чакам още снимки от твоето райско кътче, Люб!

[ljuboznatelna]

Благодаря ти, Радост, чак се почувствах неудобно
Нивелирам пътечката с един дълъг нивелир, вижда се крайчето му върху саксията, в ъгъла.Задавам и лек наклон, такъв е терена. По късата част се старая да е равно. Разбира се, няма как да стане абсолютно равно.
По тази пътека минаха всички материали за къща, двор, даже багерчето мина по нея, а под нея минаха къртици и сляпо куче, и плочите поддадоха. И тревата трупа, трупа и я превзема. Но ми е важно да има лек наклон , защото ММ циментира пред вратата отвън, там няма къде да избяга вода, не попива, както като имаше там две плочи, и точно на вратата става голяма локва като вали. И се наложи да задигна цялата пътека, то и естетически се налагаше
Малко е трудно с обясненията, накратко - пътят е по-високо от двора, трябва водата или да има къде да бяга, или да попива.

Ако не е някое отговорно място, а градинска пътека, просто ги нахвърляй, не е нужно да ги равниш. Запълни пръст между тях, и в краищата малко, за да се качва косачката без ножа да удря в камъка.Ако имаш готова затревена полянка, като подредиш плочите, можеш да изрежеш тревата под тях, да хлътнат малко.
На моята пътека колкото и локви да станат от дъжда, водата в крайна сметка попива. Пътеката остава суха. Обаче ММ циментира пред вратата отвън, там водата няма къде да попие, заради наклона няма и къде да избяга. Нищо общо с тревна фуга

Там,където ми е нарисуваното дворче с червената врата, са циментирани фугите. Пак аз редих, уж беше с наклони, но там плочите са много големи, и ми беше много трудно да ги нагласям, и се получават локвички, които стоят много дълго, не като при тревната фуга.

Сега като си помисля, че и паветата съм редила - ами аз съм голям каменар!!!

За пътека колкото са по-големи плочите, толкова по-добре! Защото иначе тревата отнема от размера им, и ако са някакви дребни, направо ги покрива. Сега тревата е насята, но има части на друго място, които като правя, измъквам отнякъде тревен чим, и слагам. Става по-бързо.
Сега оставям сантиметър разлика камък/почва, за да ми запълни тревата по-бавно фугите Ако е равно, бързо ще започне да пълзи отгоре.