За една голяма уста

[МГХ]

Като четох за неволите ти селски, все едно за наше село са писани
Чакам продължение...

[Еличка]

Участвах в приключението ти цветно и широкоекранно. Сега чакам разказа и снимките от продължението

Май всички сме с пуканки в ръка .

[мечтица]

Участвах в приключението ти цветно и широкоекранно. Сега чакам разказа и снимките от продължението

Май всички сме с пуканки в ръка .

И аз,и аз!
Толкова увлекателно и интересно,Лече, давай продължение

[ljuboznatelna]

И на мен ми е спокойно и съзерцателно да те чета, истински си почивам
Днес три пъти по пътя от морето БГ радио пусна "Там, преди сто лета..." и добре си поревах.
Поне има къде да се върнеш...

[Еличка]

Там, преди сто лета..." и добре си поревах.
...

Освен пуканки и кърпички да си вземем, че сме едни ревли... Подсетете ме да ви разкажа за моите сълзи и хавлиените кърпи.

[Taalgard]

И на мен ми е спокойно и съзерцателно да те чета, истински си почивам
Днес три пъти по пътя от морето БГ радио пусна "Там, преди сто лета..." и добре си поревах.
Поне има къде да се върнеш...

Тая песен... Трябва да се слуша , не трябва да се говори за нея. Уникална е !
Люб Марково близо ли е до теб ?

[Lalel4e]

.. та гърба ме заболя чак

Aaa, без болки в гърба, моля! Никакви такива! Не разрешавам!

Участвах в приключението ти цветно и широкоекранно. Сега чакам разказа и снимките от продължението

Май всички сме с пуканки в ръка .

И аз,и аз!
Толкова увлекателно и интересно,Лече, давай продължение

Ъъъ... аа.. да не са свършили книгите в книжарниците, бре??
Опасни сте направо! Чак ми се прищя пак да си прочета поста, да проверя какво толкова ви впечатлява. Мда, в интерес на истината си мислех, че този път е направо скучен, ама после установих, че не е чак толкова . Със снимките е добре. (Щото докато го писах ги нямаше и ми стоеше много сухо.) Открих, разбира се, и някои не дотам обмислени словореди и граматични грешки вследствие на корекции, ама не се кандидатирам за литературна награда все пак, а си споделям.

Като четох за неволите ти селски, все едно за наше село са писани
Чакам продължение...

Ти що мислиш постоянно надничам в твойта темичка?

И на мен ми е спокойно и съзерцателно да те чета, истински си почивам

...
Поне има къде да се върнеш...

Да.. което си е така, така си е! Оценявам го много дълбоко това и съм все по-щастлива че запазих къщата. При това, въпреки настоящото тъжно състояние на имота, се чувствам още по-щастлива, отколкото съм била в детството! Сякаш съм надградила, сякаш съм стъпка напред. Не една, десет! Да, близките, които вече ги няма липсват, но аз съм на едно друго ниво - не безметежна и приемаща както като дете, а заситена, осъзната и даваща. И това в съчетание с прекрасните детски спомени, прави картината пълна и удовлетворяваща.

Моето детство не беше запълнено точно с тези неща, които се пеят в песента. По-скоро дълги дни на съзерцание, самотно изследване на света, звездни вечери на покрива с щурци в ушите (не са ми били в ушите, ама такова беше чувството), или четене на книги в "тъмната стая" - единствената стая със само един прозорец, при това северен - винаги хладна и мрачна - като някоя скрита килия в най-отдалеченото крило на замъка
Самопрекъсвам се, че пак ще стане безкрайно.

Ето снимчиците от разходката:

Малко общ изглед от Червен - средновековното селище е разположено на малкото плато в центъра на снимката. Съжалявам за ниското качество - снимано е от много далеч с телефон и със зуум.
Наоколо теренът е набразден от каньона на р. Черни Лом.


Тук крепостта се забелязва вляво:



Олелеее, сетих се да погледна за изображения в интернет - ми то хората са направили хубави снимки, аз що ва мъча с това нискокачествено телефонно фото Ама нищо де, това от първа ръка пък вие може да надникнете в гугълските изображения, за да добиете по-пълна представа.
Ето и няколко копи-пейст изречения от уикито:

Чѐрвен е средновековен български град, един от най-значимите военни, културни и църковни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Намира се до с.Червен на 34 km южно от град Русе.
В Червен е съществувала ранновизантийска крепост от 6 век. През 1235 г. градът става седалище на Средновековната българска Червенска митрополия.
В края на 14 в., заедно с останалите български земи, попада под османско владичество и е опустошен. Легендите, както и някои исторически източници сочат, че голяма част от жителите на големия и процъфтяващ през Средновековието град са мигрирали към Русе, познат от римско като Сексагинта Приста.
В резултат на археологическите проучвания са открити:
- голям феодален дворец;
- крепостни стени;
- две подземни водоснабдителни съоръжения; (моя вметка: едното го видяхме - стръмни каменни стъпала от под земята до върха на платото, а подземието беше затворено с метална решетка, но се виждаше входа - сводест и каменен като стар подземен тунел, много ни хареса)
- 16 църкви; ( )
- обществено-административни сгради;
- останки от жилищни сгради;
- работилници;
- улици.
Напълно запазена е крепостна кула от 14 век.
Мога да добавя, че мойте мъже бяха впечатлени от църква №4 - оказа се арменска (Нема отърване )

Скалите са с грандиозни размери, които на снимките не личат.




Самата крепост:
От тази страна човек може да се качи до кулата и да надникне през наблюдателните прозорчета. Красиво е.




Ето го тук перчема на големия син, който наднича през съседния отвор


(Ще ме обезглави ако разбере, че съм го пляснала у форума, независимо че е умален и "в гръб" )

Кулата от другата страна:



* * *
Продължаваме към пещерата.

Местността Орлова Чука:
(Снимката страшно отдалечава обекта и изобщо не предава представата за мащаб и пространство, добре е поне да се види увеличена в отделен прозорец.)



Като дете баща ми ни е водил тук няколко пъти, имам спомени че околността е много живописна, но и опасна, понеже е изпълнена с пропасти. Веднъж ме беше качил на раменете си и се навеждаше (съвсем леко) надолу с мен... умирах от ужас. Дори ми е трудно да повярвам че го е правил, понеже той винаги е бил до крайност предпазлив. Може и да не е било толкова опасно, колкото ми изглеждаше на мен, но дълго след това ме преследваше представата че летя надолу в пропастта...

Входът на пещерата:



И две снимчици от вътрешността.
За съжаление са затворили три от залите, които преди са били посещавани, а аз си спомням (ходила съм два пъти като дете), че едната беше огромна и целият таван - покрит с прилепи. Беше интересно преживяване, отстрани по стените също имаше прилепи, които висяха на нивото на носа ми и това беше едно от най-интересните преживявания там, но сега вече не пускат.
Това, което видяхме, беше една твърде малка и не много разнообразна част от тази красива пещера





Има още атракции, но няма да казвам всичко, за да не ви бъде безинтересно ако решите да я посетите

Еми толкова от мен
Пак доста се отплеснах - стана пладне, а уж бях решила днес "да съм вкъщи"

__________________________________

[Taalgard]

Лалелче как не те заболяха пръстите да пишеш
Благодаря за разходката.

[Гео, граф]

Лечеее, тези две снимки все едно са от Каньонът на Антилопата, само че черно-бели ...

[vanina_g]

Лече, върна ме в "32-ра година", както казва една моя приятелка
В Червен съм ходила на гости с ММ при негов приятел, вече женен, и аз понеже бременна, си спомням само вкусотиите, с които ни гощаваше майка му, много по-различни от нашите пловдивски манджи гледките и красотите много много не си ги спомням ама нещо от твоите снимки ми проблясва като че ли