Ноел, искам да ти цитирам част от текста на една френска песен, на Serge Reggiani е:
"Колко време? Колко време още? Години, дни, часове? Колко? Когато го мисля, сърцето ми бие толкова силно. Моята родина е животът. Колко време още? Колко? Tолкова обичам времето, което остава. Искам да се смея, да тичам, да плача, да говоря да гледам, да вярвам, да пия, да танцувам Да крещя, да ям, да плувам, да скачам, да не се подчинявам. Не съм приключил, не съм приключил. Да летя, да пея, да тръгвам, да се връщам. Да се мъча, да обичам. Обичам времето, което ми остава. Вече не знам къде съм роден, нито кога. Знам, че не беше отдавна ... и че моята родина е животът. Знам и че баща ми казваше... "Времето е като хляба, запази си и за утре!". Имам още хляб, oще време, но колко? Искам да играя още, да се смея още много. Искам да изплача реки от сълзи. Искам да изпия цели бъчви с вино от Бордо и от Италия. Да танцувам, да викам, да летя, да плувам във всички океани. Не съм приключил, не съм приключил. Искам да пея. Искам да говоря докато онемея. Ах, толкова обичам времето, което остава. Колко време? Колко време още? Години, дни, часове, колко? Искам истории, пътешествия. Толкова хора имам да видя, толкова пейзажи: деца, жени, големи хора, малки хора, веселяци, натъжени, много интелигентни и глупаци. Глупаците са забавни, разпускат те някак. Като шумата измежду рози е."
Ти имаш още много време пред себе си, не го пилей
С теб сме!