Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[РОУЗ]

Моят син няколко пъти го взимах от детска градина по пантофи , докато строяхме вилата все бързах, търча от работа, минавам през детската, подвиквам му "бързо, бързо, обличай якето" и детето изпълнява, после на вилата, слизаме от колата и...ужас...пак е по пантофи.
А учителките в детската сутрин ме посрещаха с :"Госпожо...., вие вчера пак сте бързала"

Но! Винаги с две!

[Миша]

Ех,детски спомени... Моята дъщеря,и тя голяма умница ,учим я да кара колело без помощните колелца и естествено тя все пада,колелото все се наклони на някоя страна ,и щерчето по едно време казва: Мамо,тя земята верно била кръгла,за това колелото не ще да стои право- и гледа едно такова тъжно,тъжно,как на кръгла земя да кара колело

[ljuboznatelna]

С децата винаги има комични случки, жалко че не съм си водила записки

Зад блока по проект Красива България пооправиха детската площадка, сложиха нови пейки. Отиваме с три годишния ми син да поиграе, обаче пейките вече изпочупени, търсейки къде да седна не спирам да благославям идиотите, които са ги счупили, сина ми слуша. По някое време се задават някакви младежи и се настаняват на пейката отсреща. А сина ми тича от пързалката към мен и вика - Мамо, мамо, идиотите дойдоха!

[ljuboznatelna]

Друг случай с дете.
Съседката от втория етаж изкарала на стълбището един голям кактус. И аз, вече не помня повода, обяснявам на щерката (беше втори - трети клас) нещо за "кактуса на втория етаж". А тя ме пита - Ама кои както са? Сега - вие го четете и разбирате какво не е ясно, ама аз като слушам, не разбирам. И пак повтарям - Кактуса бе, кактуса на втория етаж. А тя пак - Кои както са? Аз вече се нервирам , но продължавам - не кои, кактуса е един!!! А тя - ама кой един както са??? И продължаваме все така. На мен вече пяна ми излезе на устата, викам си - това дете идиот ли е, какво, почти до истерия ме докара. Накрая загубих всякаква надежда да проведем разговор и спрях. Какво ли си е помислило за мен детето....
Вечерта я пращам за хляб, тя се прибира и ми казва -аааа, разбрах за кактуса! (видяла го)

[Гео, граф]

... -аааа, разбрах за кактуса! (видяла го)

Щерка ми от много малка все чува нещо близко, но различно от действителното и сума думи ги превръща в омоними до ден днешен. Помните ли рекламата на Мото Пфое? Е, за нея и до сега си е Мото кво е . Кумчо Вълчо и Кума Лиса дълго време бяха Кълчо Мълчо и Момо Лиса. По радиото звучи песента за Миле Попйорданов, а тя пита защо пеят за Миле под юргана ? И сега на 26 години си е същата, което е извор на постоянно забавление за цялото семейство

[РОУЗ]

Ох, Люб, с кактОса ме съсипА!

Синът ми хич не ядеше ни плодове, ни зеленчуци, но пък любопитен и все пита това какво е, онова какво е, после следва "мамо, какъв е вкусът на домата", "ами опитай и ще видиш", той обаче не иска да опитва нищо, само ги миришеше, и пита ли пита, и то пред хората в магазина "мамо, какво е това?", "патладжан", "мамо, какъв е вкусът на патладжана, като на пиле ли?", но голям смях беше със сините сливи, точно като във вица протече разговорът:
-Мамо, какво е това?
-Сини сливи.
-А защо са червени?
-Ами защото са зелени. Всички наоколо избухват в смях, а детето неразбиращо : "Мамооооо, не са зелени, червени саааа"

На детската площадка:
- Мартииии, ела тука!
- Защоооо, студено ли ми е?
- Не, гладен си.

[Гео, граф]

Като сме почнали с кратки разказчета за дечурлигата, моя синковец не пропуска да ни създава напрегнати моменти, които впоследствие се превръщат в семеен фолклор. На невръстна възраст особено му се получаваха, защото имаше ангелоподобен пухкав вид, с бузки и руси къдри и някак не се очакваха изненади от него, но... Един хубав летен ден у дома идва моя приятелка с дъщеря си, която заедно с моята щерка ще карам на вилата при родителите ми за седмица-две. Ние с майката си попихме кафенце, поприказвахме си, двете девойки се забавляваха нещо, а на малчо (на около 3 годинки тогава) никой не му обръща внимание. Става време да тръгваме, тук ключа от колата, там ключа от колата - няма го! Обърнах къщата, извадихме багажите, изровихме де що се сетихме дрехи и якета - няма и няма. А няма и резервен ключ ! Просто така си купихме колата. Бащата в Кипър, ще си дойде след половин година, неделя е - кого да търся за помощ. Абе положението е цайт нот ! В пристъп на безсилие клякам пред малчо и го питам без грам надежда:
- Вик, да си виждал случайно ключовете от колата? - А той, най-спокойно:
- Да! -
- !!!!!...
След минута си събирам акъла и питам тихо и внимателно:
- Къде?
Ангелчето ме хваща за ръка, води ме в спалнята (след нас в индийска нишка останалите), отваря вратата на гардероба, повдига прилежно сгънати тениски и хоп! ключовете са там... Да се смееш ли, да плачеш ли или да му хвърлиш един бой?!? Изяснявам си ситуацията:
- Защо, детенце, като видя, че ги търсиме, не ни каза???
- Не ме попитахте - последва логичния отговор ...

[mariyanag]

Много сладки и весели случки. Направихте ми весел деня.
Та в този ред на мисли.На двора пред прозореца имаме един стаааар люляк, саден от дядо ми още, с много дебело разклонено стебло. И децата вечно висяха в клоните му и си се криеха и катерушкаха. Та бързаме за тренировки, аз отварям джама и смело викам:
"Мечета, слизайте от дървото, че тръгваме!"
" ама не ни се слиза бе мамоо!"
А моят мъж ме дърпа за ръката: "Млъкни бе, знаеш ли как звучи от страни"

И пак така за отворените прозорци и какво се чува.
Карам се на кучето, което нещо е ошетало: "Идиот, гадина, твар проклета, мръс такава гадна". И се чува глас откъм мъж ми: " А може ли поименно, та да разберат съседите кой не е виновен"

[Гео, граф]

... " А може ли поименно, та да разберат съседите кой не е виновен"

[ljuboznatelna]

Ние нали правим дървена къща, остават много стърготини от рязането. Част от тях отидоха в зеленчуковата градина, част от тях в една изоставена ябълкова градина, обаче веднъж не ми се разкарваше много, а чувалите ми трябваха, и ги изсипах и разстлах в парцела зад нас. Той се продава от доста време, викам си - пролетта като порасте тревата ще скрие стърготините, а те ще си изгният. Да, обаче преди месец се намерил купувач на парцела, отиват там с ММ и си говорят нещо, обаче аз по някое време чувам ММ на висок тон - Абе кой е тоя идиот дето ще изсипва стърготини тука, и го благославя, благославя... Пък аз си мисля, че се досеща кой е идиота, обаче играе някакво театро. Но той се прибира и продължава да се възмущава цветущо. Викам - ми аз съм идиота. Той мълчи няколко секунди и не знае да се смее ли, да продължи ли. Видях аз, казва,парченце шкурка и се усъмних че са наши, но си помислих, че е Кольо (един приятел, който помага), пък него така и така си го благославям от време на време.....