Форум HobbyKafe.com

На мен текстът не ми се вижда архаичен и неразбираем ,но какво ли знам аз... Според детето с баща й сме типични бумъри , макар и да принадлежим към следващото поколение Х

"Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага трябва да поясня, че баба и дядо имат вина за тази работа. Една сутрин баба влезе при него в обора, когато той бе изринал на добитъка и се мъчеше да отлепи някаква муха изпод опашката на кобилата, пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите. Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави, гледаше баща ми с мазни очи и се оригваше на лучена чорба. Баща ми или не я забелязваше, или не искаше да й обърне внимание. Тогава тя каза:

— Петре, тази зима ще те оженим!

Баща ми окачи конското чесало на гвоздея и излезе на двора. Бе така засрамен от думите на майка си, че се прибра вкъщи много късно след полунощ. Баба и дядо не туриха в сметките си неговия глупав свян от бъдещата женитба и решиха да се сдобият с още две работни ръце. Оставаше да решат на чия врата в селото да похлопат. "

Ивайло Петров, "Преди да се родя и след смъртта ми"

svetlata5

"Че като му дали стихотворението да го учи, затворил се в новата стая и до тъмно чел; че как още на втория ден го научил цялото и го казал пред всички след вечеря; че как баба му посегнала да го целуне, та съборила гърнето с боба и попарила котката... То хвалби, то преструвки - да им се не наслушаш. Да ми е стихотворение като свят поне, ами за магаре се разправяло в него. Види се, за подигравка са му го дали даскалите, защото тейко му едно време все с магарета се разправяше. Пие, пие, пие из кръчмите и като излезе, качи се на магарето, върже му въжето за кръста си, та като падне от него, той да си лежи, дорде изтрезнее, а магарето да пасе наоколо и да го чака."

Ааа, яз го знам, беее , тва си е Чудомир отсекъде, ама не знам кой точно от разказите му

Браво, позна! "Вечеринка" на Чудомир

''... Когато двамата излязоха, П... свали едната си ръкавица, драсна клечка кибрит и погледна закачения до вратата термометър. Той скри голата си ръка пак в ръкавицата с такава бързина, сякаш мразът го беше опарил. Над главите им извиваше пламтящата дъга на Северното сияние, а целият Доусън ехтеше от печалния вой на хиляди кучета.
— Колко е? — попита Брек.
— Петдесет и един под нулата. — Кит плю за проверка и плюнката запращя във въздуха. — И термометърът работи, та се къса. Пада цялото време. Преди един час беше само четирийсет и шест. Да не са открили ново находище?
— Точно така — пошепна Брек и предпазливо се огледа, да не би някой да го чуе. — Нали знаете Потока на индианката, дето се влива в Юкон от другата страна трийсет мили нагоре по течението?
— Там няма нищо — отсече П... — Там са правили проучвания преди много години.
— Проучвани са били и други богати рекички. Слушайте! Това е голяма работа. Жилата лежи само на осем до двайсет стъпки дълбочина. Там няма да има участък, който да не даде половин милион. Това е голяма тайна. Пошушнаха ми я двама-трима добри приятели. Аз веднага казах на жена си, че ще ви намеря, преди да тръгна. Хайде, довиждане. Моите неща са скрити долу край брега. Когато ми го казаха, поискаха да им обещая, че няма да тръгна, преди да заспят всички в Доусън. Нали знаете какво значи да ви видят да тръгвате с брадва и колове. Повикайте другаря си и потегляйте след мен. Трябва да запазите третия или четвъртия участък след Откритие. Да не забравите - Потокът на индианката. Той е трети, след като отминете Шведската река...''

Това не може да не е от Джек Лондон. Кое точно не мога да кажа. Може би "Белю Пушилката" или "Сияйна Зора".

Точно така, Сю, Белю Пушилката е .
Давай нататък

Давам моментално.

"Той беше запазил стойката си от времето, когато носеше хусарска униформа — изпъкнали гърди, леко разтворени нозе, сякаш току-що беше слязъл от кон. Движеше се енергично между тълпата, помагайки си с раменете, блъскайки срещаните, като си разчистваше по такъв начин път. Небрежно наместил износената си висока шапка и, тропайки с токове по улицата, вървеше с вид на човек, който презира всичко — минувачите, къщите, целия град. По този начин той демонстрираше високомерието на истински военен, попаднал между цивилни.

Въпреки своя евтин костюм, той запазваше известна външна елегантност, макар и малко шаблонна. Висок, с хубаво телосложение, рус, с малко кестеняв оттенък на къдравите му коси, сресани на път през средата, разкошни мустаци, с ясно сини очи с малки зеници, той наподобяваше герой на булеварден роман."