Спомени за баба и детството

[ljuboznatelna]

Еличка, с глас се смях
Отдавна ми напира да пиша за селската поща, но все изскача нещо друго.
За мен беше някаква магия това мушкане на букси тук -там, и накрая ти казват, за влезеш в кабината. Тя - затворена, обаче пак всичко се чува
А преди това пощажийката се свързва и започва едно напевно игриво - ААаллоооууу?
И телеграми пращахме за празници и бързи съобщения, като сегашните смс.
Дядо пък беше радиотехник (една от професиите му), и беше работил в радиоточката (сега не си го представям някак каква е тази длъжност, но така се изразяваха тогава). И аз много го молех да ми обясни вълшебството на телефона, но той махваше с ръка, в смисъл - сложно е за теб, няма смисъл.

[Еличка]

Хахахаха, нали?! Най-смешно беше, че и дядо ми си преправяше гласа, като се наложеше "да върти" по телефона: "Альоооооу, Димитров е насреща. Кой там? Димитров, Димитров....." и го докарва на пискливо
Дядо беше много интелигентен, добър и работлив човек. Беше ходил във Виена, Венеция, Берлин. Само две неща ме ядосваха в него - че не искаше да сложи на вратата табелка Образцов дом (той ги даваше и какво ще кажат хората) и, че не ми разрешаваше да взема една разкошна бракувана пишеща машина от кметството . Обаче това за табелата се реши при една проверка по партийна линия. Идват на село, обикалят и питат: "Димитров, на тази къща защо няма табела (дворът ни беше под конец парцелиран, а отстрани на зеленчука лехи от невен и годеция)? Чия е?". И дядо обяснява, че е неговата. "Ама как така, бе, кмете? Какво ще кажат хората? Точно кметската къща не е образцова, м? Ами ти нали си за пример! ".

[ljuboznatelna]

Като дойде демокрацията (как мога да се изразя за този период?), селскостопанския двор беше разграбен, опустошен, и каквото остана, си имаше охрана. И един ден чувам дядо да обяснява, че имало там една бодигарга, и не пускала хората. Как, как, дядо? Ами бодигарага, как. Аз се заливам от смях, а той не разбира. Обяснявам, че думата е Бодигад, ама кой ти разбира английски, насосал си го както го разбира

[ljuboznatelna]

А разказвахте ли си страшни "вицове"? Черната ръка беше класика! Аз малко трудно помня текстове в подробности, по тази причина никога не мога да разкажа виц като хората, затова тия страшните си ги измислях. В репертоара ми можеше да влезе абсолютно всяка част от човешкото тяло, оцветена в мрачни тонове Вършеше страшни гадостии

[Дим]

Това нежно и непретенциозно цвете е един от спомените ми от Софийската ми баба.Растеше до каменното корито на чешмата и по-късно когато събориха къщата за да строят един от многото безлични блокове в София го взех на вилата.Баба имаше и една огромна хортензия ,която все привличаше топките ни - та оттогава не обичам хортензии
През парадният вход /къщата беше на две улици/ се влизаше под тунел от рози ухаещи превъзходно.Идея си нямам какви са били защото по онова време други неща ме занимаваха,но цветята заемаха две трети от двора и с братовчедка ми все се случваше да сгафим нещо.Когато станах баба оцених спокойствието на моята.Нямало е случай да бъдем напляскани ,независимо от стореното,нито от нея нито от дядо.За това пък бащите ни си наваксваха.Сега рядко минавам от там - останало е едно дърво,което растеше в двора на съседите.Няма го спокойствието ,зеленината и красотата на квартала.София все по-малко ми харесва въпреки новите придобивки - тя сякаш загуби своя облик.

[Гео, граф]

С любимата ми братовчедка (която поразително прилича на детската снимка на Люб) обичахме вечер да си разказваме страшни истории, по-точно тя да ми разказва. В тъмното, завити до брадичките, беше мистично и гъделичкащо страшно, а на нея особено ѝ се удаваха, сигурно защото е три години по-голяма. Не помня нито една, само чувството за страх, ама някъде извън надеждното убежище на леглото. Тя си правеше възхитителни експерименти с мен, защото я приемах като идол, като последна инстанция и не оспорвах нито една нейна дума - само слушах зашеметена и хипнотизирана, а въображението ми дорисуваше картинката за убедителност. После тя си заспиваше блажено, а аз треперех под завивката още поне 15 минути ...

Не знам дали съм ви разказвала за нея, имам много истории, с брат ми нямам и половината. Като дете беше напълно неконтролируема както често се случва с единствено дете на възрастни родители. Аз ѝ бях опитното зайче през ваканциите, но нямах нищо против, защото обожавах шантавите ѝ идеи и се включвах в тях с по-голям ентусиазъм от нея самата. Тя ми отряза плитката почти до кожа, едва не ме удави в един басейн, плашеше ме като се правеше на сомнамбул, изобщо издевателсваше с всички сили върху мен, обаче пък ме възпита в пълно безразличие към житейските несгоди и към евентуални подигравки от трети страни

[milena02]

О, Гео, аз пък бях в ролята на твоята братовчедка спрямо по-малкия си братовчед Дани, когото също изпращаха при баба за ваканциите. Какво ли не е преживяло това дете! Но той не се даваше лесно и от един момент нататък взе да ми го връща. Няма да забравя как веднъж ме подмами да играем на криеница. Аз се скрих в един сандък, а малкият подлец отвори капака, пусна вътре два разлютени котарака и седна отгоре на капака. Няма да ви казвам в какъв вид ме измъкна баба, събудена от писъците ми от следобедна дрямка. По мене нямаше и сантиметър неизподран. Затова пък Дани отнесе такъв здрав пердах, че направо ми се разля балсам връз раните.

[Гео, граф]

Миленски, аз също ѝ правех мизерии, но нейното въображение ме превъзхождаше значително. После минаха години и си разменихме ролите. Днес е кротка и хрисима, даже е склонна да отрича детските си изцепки, като твърди че не помни такива неща и че аз съм си била измисляла. Ха! Но помни как я ритах, докато се търкаляше по земята от смях, че ми е отрязала косата, а леля не можеше да ме удържи, та се наложи да се включи и вуйчо ...

[ljuboznatelna]

Хаха, по нрав никак не сме си приличали с твоята братовчедка Аз си бях едно ангелче, като сега
Добрата близначка

[Гео, граф]

О, да, само по външен образ, Люб ! Не мога да си представя, че ти би могла да ме заключиш в тоалетната на двора, докато не се прибере леля от работа...