Природосъобразно земеделие

[ljuboznatelna]

а дали е добре за почвата да се фрезова?

Според принципите на природосъобразното земеделие - НЕ.
Аз не се втелясвам, в нашата градина се фрезова веднъж, така много време не тръгва плевел , и имам време да натрупам окосена трева. Ако нямаш окосена трева, и окапали от есента листа вършат работа.
Не копая.
Не се фрезова, защото се разбутва системата - микроорганизми, мицели, червейчета....
Винаги зависи от вида почва и куп още фактори. Гледам - забиват някаква вила, и повдигат слоеве почва, за да се аерира, и всичко да си стои на мястото. За неделно земеделстване, още повече за жена, не знам колко би било удачно.
Смисълът на повдигнатите лехи е този - нищо не се бута там, и не тъпчеш, така остава рохко.

Аз не се наемам да давам акъли, теоретично съм подготвена за всякакви природосъобразни варианти, но на практика ми е по-лесно ММ да мине с фрезата.

[penkeler]

Според принципите на природосъобразното земеделие - НЕ.

Напълно съм съгласен и не оспорвам по никакъв начин, но според мен всичко е въпрос на гледна точка. Ако за всичко се опитваме да се съобразяваме стриктно с природата и естествените условия накрая ще трябва да се преселим в джунглата, но не съм убеден, че това ще ни хареса. Все пак искаме да живеем със съвремието и цивилизацията, доколкото това е съвместимо с възможностите ни. Аз поне не бих се чувствал комфортно вдън гората и без връзка с останалия свят, постижения и удобства. В този ред на мисли всичко което предприемем няма как да е свързано единствено с естествените условия на природата, а се налагат определени компромиси. С избор на нещо средно, според условията и възможностите на всеки от нас. Повдигнатите лехи са едно от решенията, но и това не е вечно. Първо отнема време и средства за оформянето им, после обработката е по лесна, но по специфична, а в един момент ща започнат да се саморазрушават и трябва или да се ремонтират, или да се разрушат напълно, а всичката почва да се разпръсква равномерно за да не се образуват планини по средата на двора. При мен фрезоването се установи като компромис и практика след като опитно установих, че така значително ми се улеснява работата и времето отделено за градината е значително по малко. Може логически да не е е най доброто (кой да ти каже дали наистина е така), но мен това ме устройва най добре. В крайна сметка като правим нещо е добре да мислим и какво следва когато вече не ни е нужно или не сме в състояние нито да го поддържаме, нито да го разрушим.

[Misi]

За моята градина с повдигнати лехи аз реших, че няма да ги ограждам с нищо така, че средства не съм влагала, а само труд. Може утре да ми хрумнат други идеи за градината и ще трябва да се премахват ограждащите материали. Във всеки момент, ако реша може да влезне мини трактор да изоре. Всяка пролет, ако някъде се е срутило го оправям с мотиката. Имам 12 направени лехи, като 4 от тях са за ягоди и са с найлон така, че ми остават 8 лехи реално за зеленчуци с дължини от 5 до 8 метра.

Това беше през август 2016 г.






Всяка свободна минута през зимата четох и гледах картинки, за да реша, как да се справям с градината без да влагам къртовски труд, защото ще съм съботно-неделна градинарка. Времето няма да ми стига за всичко.

Пролет 2017- изораване


Приготвяне на лехи






Пролет 2018 г.- капково напояване



Доматките посадени







през есента


Всеки си решава как да се справя с градината си. Този вариант е идеален за мен.

[alina]

[пери]

Тазгодишната ми заигравка със засята през есента пшеница. Само в една леха. Другите бяха покрити с извадените корени домати и пипер.
Изчаках пшеницата да изкласи, изрязах я почти до земята, като оставих малко от стръковете, за да мога после да извадя корените, там където ще садя нещо. Останалите корени ще оставя в почвата.
Пшеницата ми е разбутала оградата на лехата и ще правя "ремонт". Но пък не е дала на нито един плевел да се покаже. В другите лехи е пълно с млечка, лепка и пр.