Природосъобразно земеделие

[penkeler]

Аз пък наблягам предимно на суровия материал, всякакви растителни отпадъци с които основно разполагам на място, но не само. Окосената с косачка трева както в двора, така и извън оградата на улицата, независимо по кое време и колко пъти за сезон отива само в площта на която сея зеленчуци. Освен това всичката отпадъчна растителна маса есента от зеленчуци, цветни градинки, покрай огради и недостъпни за машина места отива пак в градината. Единствено може да отстраня само ако има със съмнение за вируси, за които няма друг начин освен унищожаване. По дългите и твърди стъбла нарязвам на дължини около 5/10 см. за да не ми пречат при фрезоване. Ако не се обработва с машина съм ги оставял легнали по пътеки, а те максимум до средата на следващия сезон вече са изгнили и станали на тор. По подобен начин употребявам и пръчки от малини, лози, тънки вършини от пролетно рязане на овошки и други. Никакви органични отпадъци не изхвърлям или да ги изгоря, както някои практикуват за по лесно.
За дробене на стъбла и пръчки ползвам една лостова гилотинка за ламарина, монтирана на подвижна рамка, която мога да си разнасям навсякъде където ми е нужно.


След фрезоване почти всичко се омесва, но когато дъждовете поизмият горния слой гледката в най слабо смесените места е такава. До края на следващия сезон почти всичко това ще е изгнило, но ще има нови постъпления.



Преди години всичко това трупах в един ъгъл на двора, като после изваждам отдолу угнилия компост, който трябва да пресявам преди да ползвам в градината защото не всичко изгнива едновременно. Поне от 10 години обаче реших, че всичката тази хамалогия е излишна и отпада ако цялата тази маса предварително се подготвя по подходящ начин и се разпръсква да си гние директно в градината. Така два пъти годишно, преди да фрезовам надробявам всичко налично и го заоравам, а всичката органична маса се застъпва и процеса става непрекъснат, точно както в гората. Единствената разлика е, че там никой не обработва почвата и всеки следващ слой препокрива предходния, а отдолу всичко си остава непокътнато и живота там продължава по малко по различен начин. Макар не всяка пролет, но когато се организирам ходя до гората за няколко чувала горска пръст и то най вече заради цветните градинки на жената и за разсади.

[ljuboznatelna]

Аз пък наблягам предимно на суровия материал.....

Кога фрезоваш?
Аз трупам цяло лято, за да не никнат превели, но като поразчистя, и плевелите виждат повече светлина, насипаното е поизгнило, и тръгват да растат.
Мисля като насипя всичко , което е на покрива, да чакам сносен ден, и ММ да фрезова.
Есента обаче листата са твърде много, сигурно трябва и азот да добавям, за да гният, ако ги насипвам там?
Двата компостера от палета са пълни догоре. На 15см надолу се усеща топлината от гниенето. Ще чакам да спаднат още, за да обърна с вилата. Понеже са предимно листа (от върбата не слагам неугнили в зеленчуковата градина, подтискали растежа на някои растения, а още не знам на кои ), и са се сплескали, не слиза вода надолу. Топло е, но е и сухо.

[penkeler]

Фрезовам пролет преди да съм засял, примерно в края на март или до края на април, есен след като приключа сезона и изчистя терена. Тази есен беше втората половина на октомври, но както пролет, така и есен е важно какво е времето. Не може в калта или след продължителна суша, в напуканата и спечена земя. Суха земя може и да намокриш с вода няколко дни по рано, но калната не можеш да изсушиш по изкуствен начин. С фрезата минавам два пъти в година най вече заради много по лесното справяне с тревите в обработена почва. Когато нямах фреза реголвах с вила или лопата веднъж есента, а после само повърхността с други инструменти, но цяло лято се борех какви ли не треволяци. Особено където не се обработва, по пътеки, край стени, огради и други..

[ljuboznatelna]

Ето така засипвам навсякъде с окосена трева, тя прилепва плътно, и не дава на плевелите да растат. Където не ми стигаше в началото, постилах геотекстил, и картони също съм слагала. После допълвам.

[penkeler]

Да, аз също ползвам окосената и оскубана по висока трева за да засипвам по същия начин, и това ми спестява доста усилия за борба със затрвяването. В зависимост от дъждовете понякога за сезон може да направя до 5- 6 откоса с косачката, което ако го меря с чували като количество може да достигне и до 10 чувала на откос, но не е достатъчно да покрия с достатъчна дебелина навсякъде и да си реша изцяло проблема. Имало е години обаче и само с три анемични откоса, а количествата по малки от 4-5 чувала. Докато дойде време за есенно фрезоване обаче по голямата част вече е изгнило и само на места има следи от мулчирането

[МГХ]

И аз правя същото, т.е. всичко от градината си остава пак в нея.
Обаче нямам фреза и не съм ползвала никога. До сега се справях колкото мога с вила, малка мотичка, ножица и ръце. Обаче разширих територията и започнах да не смогвам. Както казва ММ всяка година се разширявам към изоставеното място на съседите, в което не са стъпвали поне 40 години, но имаме разрешение да го ползваме, и не мога вече да се справя с толкова обем за малкото време, с което разполагам.
Проблемът ми с фрезата не е в купуването, а в умуването
Чудя се дали ще мога да фрезовам с електрическа фреза, мотофреза би ме затруднила с обслужването, поради многото коренища и дребни камъчета.
Имаме доста корени и стебла от повет, бръшлян , диви къпини, малко шипки и мноого корени от акация. Последните са под земята, но при нараняване от всеки тръгват стебла, които за едно лято порастват около 2.5-3 метра.
Поветът /дивият клематис/ има стебла и корени като въжета, които са трудни за срязване, освен с ножица.
Отделно от това се чудя -доколко е полезно за земята/почвата/ да се фрезова.

[penkeler]

Ами то, както всяко начало, при продължително време не обработвано и обрасло с какво ли не място, обработката с фреза също е трудно. По лесно става след поне 3 или 4 обработки, а също и придобиване на някакъв опит от оператора. Първоначално започнах по далеч от корените на дърветата и постепенно настъпвах след като поразчистя където фрезата закача. Така след втория или третия сезон стигнах почти до самия дънер. Не толкова, че ми се налагаше да сея в сянката под дървета, но тревата оставаше все по далеч и не успяваше да стигне до обработеното място за един сезон. Освен това обработката под овошки изобщо не е излишна. Независимо, че това ми е основната професия по принцип имам резерви към всякакви електрически земеделски машини, включително храсторези, косачки и други подобни. Не ми допада идеята да разпъвам по целия двор кабели и удължители 220 V, които на всичко отгоре трябва да внимавам да не повредя с машината, че последствията може да са не само за нея. Малко по различно е с тези на батерии, че те работят с безопасно напрежение и без кабели, но там поне засега ми изглежда нерентабилно да ги ползваш само няколко часа годишно и след няколко години да се наложи да сменяш батерия защото наличната вече се е скапала. При това всяка батерия повече или по малко се амортизира и само като стои, а не само когато бъде експлоатирана. В началото, когато се появиха, една резервна батерия струваше понякога повече от същата нова машина заедно с батерията. Сега нещата малко се различават, защото някои нови видове батерии имат значително по дълъг живот и от друга страна цените им постепенно падат, но инерцията при мен още съществува. По мое мнение моторната фреза е доста по подходяща за всякакъв, близък или далечен терен, освен за оранжерия. В оранжерия без колебание бих препоръчал само електрическа или с батерия, въпреки изброените неудобства или недостатъци. В относително затворено пространство обработка с моторна фреза е почти невъзможно. Освен ако е осигурена мощна вентилационна система, иначе направо ще се удушиш. Аз си фрезовам и оранжерията, но предварително я освобождавам от застопоряване към земята, прекатурвам я на една страна и така терена ми остава открит.

[МГХ]

Аааа, аз няма да се справя с моторна, а ММ не трябва да работи с такава заради пейсмейкъра. Така че за мен остава варианта електрическа. Вече съм се специализирала в разпъване и събиране на кабел и никога не съм го срязвала, за разлика от ММ. Той и това направи с резачката. Ползвам от доста време ел.косачка, резачка, дробилка и т.н. и не ми пречи.
Обаче не това е въпросът , а дали е добре за почвата да се фрезова?

[Мария Николова]

Фрезоването е 100% полезно, Миленче.
Намалява популацията на дребни и по-едри почвени вредители Унищожава плевелите. И най-важното - аерира почвата. Демек - вкарва въздух в добре обработената от фрезата почва, което не става така качествено с мотиката.
Не че съм колкото вас на "ти" със земеделието, но имам стар опит.
И досадния навик да си задавам въпроса "защо?", докато не открия отговорите на всичките си "защо?"

[penkeler]

То има и трети вариант. Поне по нашия край се намират собственици на фрези и малки трактори, които срещу заплащане орат или фрезоват. Има даже и такива дето като наближи сезона обикалят селището сами и предлагат да обработват градини. Въпроса е колко съвестно и от там качествено ще свършат работа. Цените също не са непоносими, а и дворните места не са десетки декари. Веднъж или два пъти в годината човек с не особено големи доходи може да си го позволи, а обработена така площ след това се поддържа много по лесно. Аз в началото също се колебаех сериозно и по скоро бях скептичен, че само ще разсявам плевелите и особено троскота, но когато опитах уж само за проба се оказа точно обратното.