Прочети ме, сподели ме...за различните хора

[краси кубарелова]

Аз не знам как, ние не знаем с какво, но винаги бихме помогнали. Хората не са подготвени, не знаят как да постъпят за да не притеснят децата и да не наранят гордостта на родителите. Просто ни научете
Често се замислям за това, какво би станало с тези беззащитни деца, ако ги няма родителите им. Да направим сами фонд или да притиснем държавата да го направи? Така, както се събират пари за лечение на деца в чужбина (оня злополучен фонд) би могло да се учреди фонд за беззащитни деца.Кой ще каже как би могло да се направи ?

[ToBo]

И през цялото време всички забравяме (включително и аз), че това не са деца, а бъдещи възрастни Които и тогава ще се нуждаят от помощ. Имам познати с ужасяващи притеснения какво ще се случи с децата им, когато вече ги няма родителите. Това е нормалният ход на нещата - родителите да умрат преди децата. Някои ще имат братя и сестри да поемат грижата. Въпросът е какво ще се случи с другите? Колко фонда трябват за това? И има ли смисъл? Ама пък какъв е тоя безсмислен живот - да го гледаш до някаква възраст, да си отидеш и да се свърши с него?

[краси кубарелова]

И през цялото време всички забравяме (включително и аз), че това не са деца, а бъдещи възрастни Които и тогава ще се нуждаят от помощ. Имам познати с ужасяващи притеснения какво ще се случи с децата им, когато вече ги няма родителите. Това е нормалният ход на нещата - родителите да умрат преди децата. Някои ще имат братя и сестри да поемат грижата. Въпросът е какво ще се случи с другите? Колко фонда трябват за това? И има ли смисъл? Ама пък какъв е тоя безсмислен живот - да го гледаш до някаква възраст, да си отидеш и да се свърши с него?

Не е безсмислено, ToBo, тези бъдещи възрастни имат нужда от помощ. От помощ имат нужда техните родители, да знаят, че ще има кой да се грижи за децата им и след тях. От един фонд има нужда, който да създаде организация от хора, които ще се грижат. Можем да измислим схемата и да го направим заедно, въпреки държавата.
Мой приятел от детските години с проблем в крака емигрира в Канада, заради здравната система, друг познат с множествена склероза от години е в Норвегия, пак по тази причина, но не всички могат да се изнесат някъде заради липсата на здравна и социална система у нас.
Лека, полека ще помислим и обсъдим как да стане, все отнякъде трябва да се почне...

[Deleted User 2919]

Нямам особено доверие на хора, крещящи за внимание. Имам дори подозрения, че заниманията му с такива деца е желанието да е на гребена на вълната. Не е нужно да скандализираш, за да покажеш, че мислиш с главата си. Приемам да ме нарекат хомофоб, расист и ксенофоб, когато застана срещу нещо, което е минало границата. Има една тънка и размита граница, която някои хора не усещат, или съзнателно злоупотребяват с някои модерни днес думички, свързани със свободното изразяване. Защо пък е трудно да се изразя свободно за някои, без да бъда упрекната в безброй фобии?
Това беше само отклонение По отношение на някои малцинства или определени техни представители съм силно чувствителна.

Да не ме разберете сега погрешно. Имам дете с увреждане с черти от аутистичния спектър.
Може би много хора, които не са в течение на протеста, чуха от медиите единствено искането на пари. Имаше и едни нереалистични прибързани обещания. Но когато знаем, че за дете в приемно семейство се дава една солидна заплата, когато на "клетите"бежанци е осигурена издръжка от по 1000лв, а нас ни залъгват с едни 100-200лв, боли. Изобщо не мога да си представя как се оправя самотна майка с неподвижно дете
Много от хората са добри, много добри. Те раздават пари на измамници, обикалящи къщите, размахвайки някакъв недействителен ТЕЛК. Дават пари за благородни каузи, които лекуват повече душите на родителите, че правят нещо, отколкото децата им. Има безкрайно добри хора, които ни се усмихват, отстъпват ни ред, подаряват на детето по нещо, от което аз се чувствам ужасно неудобно, но ги благославям мислено, добрината да им се върне в пъти.
Но има и едни хора, които си разпределят дарени или отпуснати средства не по предназначение. Фирмички са гушнали комисионни и печалби от смешните работни облекла за майките лични асистенти. На хранилката са безброй чиновници, които изготвят становища, провеждат обучение как да бърша задника на детето си, печатат едни бумажки, които се разписват безброй пъти. Ето срещу това също е недоволството.
Лично аз винаги съм се старала да не затруднявам хората и да не им създавам неприятни усещания заради детето си. Така както не бих търпяла агресивното хиперактивно дете да налита на сина ми, независимо че от мен се очаква толерантност, така правя всичко възможно моето дете да не сдъвче нечия чужда химикалка или да грабне нечие лакомство. В замяна очаквам търпение и разбиране. Нямам поводи да се оплаквам, вярвам в добрината на хората, поне на повечето

Люба, единственно което мога да кажа на вас с къщичка:Бог да ви на помощ. Фондове харчат пари, а помагат с връзки на единици. Аутизм има различни степени, ако се приложат усилия, то повечето от тях могат самостоятелно да влязат в живота. Някои изобщо - не.. Аз предполагам, че това е противоположно на заболяването Эпилепсия, където има събиране на эл.енергия, която предизвиква припадъци.При аутизм има недостиг на ел.енергия, възбуждаща различни центрове, предизвикващи интерес към външен свят. Наука се движи напред, ще се научат да оправят нещата.. http://www.7ya.ru/article/Lechenie-auti ... na-Domana/" onclick="window.open(this.href);return false;
Единственно което мога да кажа:не трябва да ограничава движение на детето. Повече физически натоварвания на мускули. Тоест игрите на тях трябва да бъдат движение с мислението.

[ljuboznatelna]

Аз не знам как, ние не знаем с какво, но винаги бихме помогнали. Хората не са подготвени, не знаят как да постъпят за да не притеснят децата и да не наранят гордостта на родителите. Просто ни научете

Краси, толкова си мила

Аз мога да говоря само от свое име, защото ние, родителите на такива деца сме като всички останали, а именно - различни И децата са различни едно от друго, и хората с които общуваме са различни. Не изисквам от никого специално отношение и прощавам, ако някой не се е съобразил с нещо без да иска.
Скоро едни приятели ни бяха на гости, преместиха се след вечеря на меката мебел, аз останах да контролирам как се храни Наталия. Не че не може сама, но цапа себе си и около себе си много, а гостите бяха големи чистници Да ама не им дойде наум с какво съм заета и си поискаха кафе. И докато направя кафето, моята щерка така беше омазала..... Връщам се , и приятелката ми ме гледа уплашено - Виж, виж, почисти, виж как изцапа. А аз какво да кажа, като тя по принцип така си цапа, и аз общо взето съм със занижени критерии по отношение на чистотата . Бърша и готово. Иначе трябва да я храня като бебе. Добре че не знае как още може да цапа, ако я изпусна от око
Но пък знам, че тази приятелка има голямо сърце и ни е поканила на гости дори с преспиване, докато повечето ни приятели не ни канят даже и за половин час, на кафе. Знам, че е заради Наталия, защото нямат нищо против събиранията у нас. Но те са приятели на ММ, и аз не горя от желание да им ходя на гости
Не знам, може би е и вид защита за да се съхраня, но гледам да не обръщам внимание.
Скоро една майка на дете с тежко увреждане се оплакваше от безмислените прегледи при психолог и психиатър за ТЕЛК, коит осе правят при всяко освидетелстване. Не знам в София как протичат, но нашите са в психодиспансера, и аз просто приемам, че веднъж на 2-3 години няма да е чак такова усилие да ги направя (слава Богу моето дете ходи и мога да я кача до кабинета), а и приемам , че това е начин да се заработят заплатите на две жени на държавна заплата, едната от които беше видимо болна (ръцете й трепереха постоянно). При нас тез ипрегледи бяха формалност, но при тях например психоложката е питала дали разпознава цветовете, при условие, че детето е незрящо То пък как да не те ядоса това!
Мен по-скоро ме разсмя реакцията на психиатърката в ТЕЛК ( и там се минава за една минута). Пита ме ходи ли на център, казвам - Ходи в помощното училище. И тя - Аууу, ама как ходи на училище като не говори?! Ако ме беше питал обикновен човек, щеше да е нормално, ама психиатър в ТЕЛК.....
така че не винаги е виновна системата, а хората, които работят в нея.
Да си призная, и аз не знам как да се държа с такива деца, като не ги познавам. В Помощното училище съм нащрек за всички, докато не им усетя особеностите, защото децата с увреждания за съжаление не са едни ангелчета в инвалидни колички, и в повечето случаи не знаеш какво да очакваш.
Ето затова намирам за безмислени центровете за такива лица, които министърката иска да строи. Няма по-добро от това тези деца/лица да са с родителите си. Няма също и как да ида да работя някъде за 600лв и да дам на някой 500 да ми гледа детето докато съм на работа.
Що се отнася до мен, не мога и да поискам две минимални работни заплати, просто нямам сърце за това. Има хора, които се трепят от работа за 600лв, а аз да искам 900? Сигурно има и семейства, които се нуждаят от толкова - за колички, за вертикализатори, за памперси постоянно, за редовна рехабилитация, за транспорта....
Грозното е когато хората показват отвращението си, или поне неприемането. Неприятно е ако гледат детето продължително и втренчено (тогава и аз ги гледам така ) , когато чукат на дърво и ползват други шамански практики Не знам какво толкова трудно има да си прикрият емоцията. Ужасно е, когато започнат да обиждат, защото не можеш да си укротиш детето да не крещи, плаче, рита и др. бебешки прийоми, при все че може и да е възрастен индивид.
Допускам, че има и прекалено чувствителни родители, които очакват някаква компенсация, задето съдбата ги е ощетила, но се надявам да са малко.
Това е темичката на Къщичка за аутизма, но аутистите също са много различни, извинявай, къщичке, ако съм отклонила нанякъде

[Deleted User 5091]

Чета написаното от Любознателна и потъвам от срам заради простотията ни, невъзпитанието ни. Много прост народ сме
Ако дете изпадне в "криза" най-доброто поведение на околните е да не се взират, а не дай си боже и да дават акъл.
Извеждала съм детето на моя приятелка на разходка, дете с проблеми, тя ме предупреди, че бяга, пресича улици и много много не искаше да ми я дава, но приятелката ми беше много болна, без мъж и аз исках да й помогна. Още при слизането от колата малката избяга с такава скорост, преди да съм се усетила, пресече улицата, слава богу, че прелетя между две коли, а аз спринтирах след нея, сърцето ми щеше да изскочи, но успях да я хвана в желязна хватка:snif:
Тогава осъзнах на какъв стрес реално е подложена моята приятелка и майките на тези деца. Уважавам силата на всички майки, които се грижат всеотдайно за децата си

[violi16]

Чета написаното от Любознателна и потъвам от срам заради простотията ни, невъзпитанието ни. Много прост народ сме


Жестока е реалността в страната ни спрямо вас мили майки, срамувам се и аз, че съм част от това бездушно общество.Особенно виждайки с какво внимание и съпричастност са обградени семействата с такива дечица навън!
Това отношение на отдръпнатост и неразбиране е и наследство от близкото минало.Практика беше да се държат изолирани и отделени някакси. Дори и тези с леки увреждания.

Наистина е унзително и мъчително за семействата да се ,,отчитат и обясняват ,, за минималните средства които им се отпускат.
От последния протест на 14.09 и публкуваните изказвания на майки за неудобствата им, разбрах тези подронбости свързани със службите и съм потресена. Мисля, че има нужда от повече гласност за проблемите на тези семействата.

Момичета, много хора ще са съпричастни към искания за промяна и ще ви подкрепим. Не се затваряйте, търсете ни и ни научете как да общувамес тях и помагаме. Бъдете между нас с децата си и споделяйте повече.
Искайте си правото на приоритет и внимание като пълноценни граждани. Вървят кампании за превенция на десетки заболявания , за защита на животни , за какво ли не, наистина важни са.
Но и вашето право на спокойно съществуване и удобства е не по малко важно !

[къщичка]

...
Май единственото, което можем да направим ние, "незсегнатите"(поне не пряко) от проблема, е да се информираме по-задълбочено за проблемите на различните от нас и да ги приемаме с разбиране/адекватно поведение и отношение, без да ги съжаляваме и подминаваме.
Затова е много важно и достойно за възхищение, че намираш време и сили да споделиш и тук трудностите и чувствата си
Важно е, необходимо е да се напомня!
Защото се улисваме в ежедневието и битовизмите

Имам у нас от пролетта картоп в саксийка наречен за къщичка от форума Обади се, ако идваш или дай адрес да ти го изпратя

Маранта, темата е точно за информиране, аз посочвам аутизма, защото само на това имам поглед така да се каже, но има още различни хора, възрастни и деца, които са различни от другите (физически, емоционално или психически).
Много обичам поговорката "Не съди, за да не бъдеш съден", но понякога и аз я забравям.

За картопа... за в момента се въздържам от пратки да получавам, зарадвай някой друг. Но ти благодаря, че не си ме забравила и също така ти се извинявам, ако съм те подвела да ми пазиш растението. Аз мислех, че ще имам път към Добрич, но така и ми се размина. В момента и сме малко в положение, че ММ го съкращават и не си позволявам да пътуваме някъде. Надявам се да не увяхна и с поръчките, уж не са много, но не ми е удобно да се откажа, както и да е, отплеснах се.

Аз не знам как, ние не знаем с какво, но винаги бихме помогнали. Хората не са подготвени, не знаят как да постъпят за да не притеснят децата и да не наранят гордостта на родителите. Просто ни научете
Често се замислям за това, какво би станало с тези беззащитни деца, ако ги няма родителите им. Да направим сами фонд или да притиснем държавата да го направи? Така, както се събират пари за лечение на деца в чужбина (оня злополучен фонд) би могло да се учреди фонд за беззащитни деца.Кой ще каже как би могло да се направи ?

Звучи много хубаво, но аз ли съм така черногледа, някакси не вярвам вече в нищо "бъдеще положително".
Преди време даваха един репортаж, но забравих за коя държава ставаше дума, Белгия ли, Швейцария ли, имат си селища за аутисти, където вече възрастните такива се обучават (по-скоро затвърждават) как да се справят сами в живота - имат си цехове за работа, имат жилища, перални помещения, нещо като мини градче. Малко трудно преразказвам нещо, а и това го гледах още преди да разбера, че съм се сблъскала с това, но тогава ми направи голямо впечатление. Тук не виждам да се получи такова нещо, защото как ще стане това без намесата на държавата, а за мен тя е нехайна и за в момента всеки се спасява поединично.

Когато получаваш само ритници, ти вече се подготвяш само ритници да получаваш. И ако някой ти подаде ръка, може да поемеш, но с доста резерви и недоверие. Психика вероятно. Малко като тормозеното куче-ако някой отиде да го погали, то се свива инстиктивно, понеже е получавало преди това само ритници.

Люба, единственно което мога да кажа на вас с къщичка:Бог да ви на помощ.

Алина, дали има Бог? Дали ако го имаше, щяха невинни хора да измират във войни, болести, глад и мизерия? А, нееее, Бог ги наказва щото са силни ли? Или защото са грешници или защото да изкупват вината на другите или такава от предишни животи?
Аз може да съм песимист, но съм и реалист. Ако чакам на Бог...

Понякога съм си мислела да потърся надежда във вярата, но това трябва да дойде от вътре. Искам да повярвам, искам, ама насила не става. Имам си мнение относно религиите, смятам че религията е основа за манипулация на вярващите. Има филми и теории за това, но не му е мястото тук да ги нищя.

Това е темичката на Къщичка за аутизма, но аутистите също са много различни, извинявай, къщичке, ако съм отклонила нанякъде

А, моля ти се, това не е моята тема, аз само исках да дам тласъка, писала съм за това назад, че основната ми идея е да запознаем останалите с чудото "аутизъм". Всеки е свободен да пише каквото желае.
Пък и аз научавам нови неща.
Например кой какъв и защо такъв е.
Как някои хора излизат от обвивката и това ме научава дали искам да имам отношение с този човек. Едните са отрицателно настроени, но пак получавам полезен за мен урок (да не бъда толкова доверчива), а други ми стават истински приятели.
Това малко като изповед.

Чета написаното от Любознателна и потъвам от срам заради простотията ни, невъзпитанието ни. Много прост народ сме
Ако дете изпадне в "криза" най-доброто поведение на околните е да не се взират, а не дай си боже и да дават акъл.

Точно за това говорех в първото ми мнение, че взирането, зяпането (ох, а за акъла да не говорим, той идва най-често от загрижени бабички!) притеснява и родителя, и детето, а и е въпрос на култура. Това също показва и колко сме толерантни. Един открит човек, свободно мислещ никога няма да се втренчи във някой видимо различен, независимо дали реве, пищи или има някакъв недъг.
Не сме обаче прост народ, просто мисля че нямаме воля, самочувствие (ама не онова самочувствие да карам БМВ-то си с 250), завистта е голяма в хората и материализма.
По този повод се сещам (малко встрани от темата) как срещам приятел след повече от 10 години и на въпроса ми как си, какво правиш, как е майка ти, той скорострелно отговаря : "купих си апартамент, обзаведох го хубаво, купих си еди каква си кола и т.н." Брех, викам си, че сигурно той си мисли, че много се е издигнал в моите очи. И така почти всеки българин. Не само младото поколение както казват.

Днес пък се зачетох (все си мисля че всичко съм изчела и нищо няма да ме впечатли) за някакъв уред, дето лекувал болести, на принципа на биовълни или нещо такова Нали надеждата умирала последна. Та след дъъългата статия се зачудих да питам ли сега някой дето може да го е ползвал това, ама или ще стана смешна или пък може наистина да има нещо вярно в твърденията. В нея се пише, че повечето болести и състояния идвали от паразити в организма (не, не е ММС) и че тази "машинка" ги изгонвало. Чудя се сега ще съм проста ли да дам 130 лв за това? Не ми е заради парите, то 100 лв къде ли не са отивали, ама дали някой мошеник не цели лесно забогатяване, пък кой обича да го направят на балама?
И за сребърната вода, и тя помагала. Предполагам за нея повече хора биха се изказали и съм сигурна, че има отзиви из нета, ама вече толкова съм уморена да чета, че понякога ми е по-добре да се затворя просто и да остана сляпа и глуха.
Защото накрая като останеш излъган или с празна надежда и боли още повече.

[serena]

Днес пък се зачетох (все си мисля че всичко съм изчела и нищо няма да ме впечатли) за някакъв уред, дето лекувал болести, на принципа на биовълни или нещо такова Нали надеждата умирала последна. Та след дъъългата статия се зачудих да питам ли сега някой дето може да го е ползвал това, ама или ще стана смешна или пък може наистина да има нещо вярно в твърденията. В нея се пише, че повечето болести и състояния идвали от паразити в организма (не, не е ММС) и че тази "машинка" ги изгонвало. Чудя се сега ще съм проста ли да дам 130 лв за това? Не ми е заради парите, то 100 лв къде ли не са отивали, ама дали някой мошеник не цели лесно забогатяване, пък кой обича да го направят на балама?

Светле, вероятно в статията се има предвид т. нар. запер, разработен от д-р Хулда Кларк. И аз съм чела такива теории за паразитите като причинител на заболяванията, но след всичко изчетено според мен най-важен е алкално-киселинният баланс на организма. Рh на здравия човешки организъм е съвсем леко алкално и възпрепятства развитието на бактерии, вируси и мутирането на нормални клетки (причинител на различни видове рак). Този баланс се поддържа основно чрез храната, движение, разбира се и добро психическо състояние, живот без силен стрес. Има в нета списъци на храни, които предизвикват слабо/средно/силна кисела/алкална реакция в организма. Примерно лимонът може и да е кисел, но за организма лимоновият сок е силен алкализатор, както и повечето сурови пресни сокове и цели плодове и зеленчуци. С киселинна реакция са всички животински храни, всякакви преработени боклуци, газирани напитки, повечето зърнени храни и пр. Ако те интересува, мога да дам 2-3 линка, да не се ровиш. За мен поддържането на правилен баланс е най-важната предпоставка за здраве.

А за прочистване от паразити има и метод, наречен "тройчатка", разработена от руски учени и лекари - със зелени орехчета, пелин и карамфил.

[Teodora76]

Звучи много хубаво, но аз ли съм така черногледа, някакси не вярвам вече в нищо "бъдеще положително".
Преди време даваха един репортаж, но забравих за коя държава ставаше дума, Белгия ли, Швейцария ли, имат си селища за аутисти, където вече възрастните такива се обучават (по-скоро затвърждават) как да се справят сами в живота - имат си цехове за работа, имат жилища, перални помещения, нещо като мини градче. Малко трудно преразказвам нещо, а и това го гледах още преди да разбера, че съм се сблъскала с това, но тогава ми направи голямо впечатление. Тук не виждам да се получи такова нещо, защото как ще стане това без намесата на държавата, а за мен тя е нехайна и за в момента всеки се спасява поединично.

Когато получаваш само ритници, ти вече се подготвяш само ритници да получаваш. И ако някой ти подаде ръка, може да поемеш, но с доста резерви и недоверие. Психика вероятно. Малко като тормозеното куче-ако някой отиде да го погали, то се свива инстиктивно, понеже е получавало преди това само ритници.

Напълно съм съгласна, държавата нехае и всеки се спасява поединично.
Аз имам син от аутистичния спектър, който другия месец ще навърши 13 години. До миналата година беше в масово училище на село, където беше приет а и той се чувстваше добре. За съжаление закриха училището и сега сме пред дилема, къде да го запишем? В масово училище в града ни предлагат да посещава часовете по физическо и музика и два пъти в седмицата ресурсен учител, за мен това е имитация на ходене на училище, така ли ще ги интегрираме децата, ами аз имам и друго дете, не мога да се клонирам, плюс това пътуваме, трябва да съм като такси. Да не говоря, че трябва да стоя в училището, защото никой не иска да носи отговорност за него през междучасието. Според мен тези деца трябва да бъдат в отделни паралелки или центрове обучавани от СПЕЦИАЛИСТИ, които за съжаление в България липсват в малките градове. Друг е въпроса, че тези специалисти за да искат да работят трябва да получават добро възнаграждение.
Другото което ми предлагат е Помощно училище и най- вероятно ще опитам, но ако не му хареса?
Ами какво правим като стане на 18 години???

Светле, много често се сещам точно за този репортаж, ето това трябва да се направи, да се обучават как да се справят с живота.