любов на книга :)

[si111]

ОБРИЧАНЕ

Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
-Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаще толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше като момиче.
Когато мама умря-
татко се смали,
залиня
и набързо пое към небето.
На гърба на
тяхната сватбена снимка
прочетох: "Василке,чакай ме.
Ще дойда при тебе."
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?

Н.Гюлев

[Neli]

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

Николай Христозов

[si111]

Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи,
пред бавно пращящия огън,
под бавно ръмящия дъжд.
...
И бавно макар,да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен
тъй бавно убиван веднъж.

За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.

Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно във полет
без нужда от слънце и дъжд.

И бавно скимтяща китара,
отнасяща в мрака далеко
потайните стъпки на нашата
сбъдната бавна мечта.
Не зная автора, о нета е безименно, за жалост

[Анета]

Момичета благодаря ви!Случайно влязох в темата и сега плача!Със сълзи!Честно!Така се разчувствах!Особенно на това

ОБРИЧАНЕ

Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
-Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаще толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше като момиче.
Когато мама умря-
татко се смали,
залиня
и набързо пое към небето.
На гърба на
тяхната сватбена снимка
прочетох: "Василке,чакай ме.
Ще дойда при тебе."
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?

Н.Гюлев

[Мария Николова]

Неумолимо

Недей да храниш болката! Обричай я!
Нека остане гладна , да бълнува!
Напий я с вино, после разсъбличай я!
Пред прага остави я да зимува.
Ще тропа и ще иска да затрогне
онези мисли , впримчени в надежди.
Ще те разплаква с драми и възторзи
и ще плете умело ловки мрежи.
Не и отваряй! Даже не помисляй!
Пусни резето и приспи сълзите.
И нека песента си да разлиства
зад тежката врата едно ”Обичам те!”

Дани Табакова

Това стихотворение ми беше изпратено на скайпа от близка на авторката и с разрешение на познатата, ви го представям.

[Гео, граф]

Старата любов

Кога и кой ще измени
на старата любов ?
На миналите златни дни
и старата любов ?

За старата любов — докрай !
За миналите дни !
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни !

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой.
за миналите дни.

За старата любов — докрай !
За миналите дни !
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни !

Робърт Бърнс

[si111]

Обич моя

Обич моя, циганко неверна,
как ме спря на сляпата неделя,
скъса нишка с пръстите си черни
от сърцето - кървава къделя.

Знаех, че си сладка и горчива -
див пелин до бяла пеперуда,
ала исках дните ми неживи
огън като твоя да разбуди.

Да усещам сръчните ти пръсти
как заплитат всяка моя мисъл...
Казваха, че някой от невръстна
с цигански късмет ме е орисал.

И те търсех нощем, и наричах
да ме чуеш нейде, да ме видиш.
Исках някой тъй да ме обича,
че и Господ сам да ми завиди.

Обич моя, пуста - опустяла!
Време мина, пътя черен хвана,
а във мен - ни жива, ни умряла,
още сееш рана подир рана...
Ники Комедвенска

[si111]

Недялко Йорданов
Тийнейджърска песен

На младостта ни лодката отплува,
реката на живота си тече
и виждам във дъжда да се целуват
... едно момиче и едно момче.

Ръцете й – разнежени и тънки –
като венец на мокрия му врат.
Здравей, любов, облечена във дънки,
здравей, надежда в тоз объркан свят!

Във нас отдавна всичко е изстинало,
жестоко гледат нашите очи.
Треперим пак пред утрешното минало,
а вчерашното бъдеще горчи.

А те вървят във свойто светло кралство –
единственото кралство на света.
Вървят с великолепното нахалство
на непукизма и на младостта.

Като светулки в днешната тъмница
през локвите, през уличната кал
върви една тийнейджърка – кралица,
прегърнала тийнейджърския крал.

На масата си аз ще ги поканя
да не изстине обедът готов.
Със хляб и песен аз ще ги нахраня,
а те ще ме нахранят със любов.

[denitsavm]

Много силно

[si111]

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

автор:radost4e
от нета