Форум HobbyKafe.com

Абе, Гео, ти нали уж не обичаше поезия?

dung написа: ↑Апр 18, '18, 12:45 Абе, Гео, ти нали уж не обичаше поезия?

Ъъм... само понякога

Ти знаеш ли как се лекува сърце?
Забавило пулса от толкоз мълчание,
обичало силно, мечтало по две,
свито на топка след всяко признание.
Ти знаеш ли как се лекува сърце?
Изгубило път към спокойни пристанища,
разбити във вени от страхове,
изтласкали само неясни послания.
Ти знаеш ли как се лекува сърце?
Което по детски все още измисля
герои и приказки, хвърчила...светове.
И страници жълти по тъмно прелиства.
Ти знаеш ли?- питам те.
Защото аз не...

AntOurAge

Под наем сме дошли на този свят

Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.

Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш –
зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.

Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.

От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.
Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.

За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.

И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.

Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

Горяна Панайотова.

Кой разплака доброто момиче?
Кой сърцето моминско разби?
Две сълзи колебливо се сляха
със пенливите морски вълни.
Може би затова са солени
пенливите морски вълни.
Векове, векове са наводнени
от разплакани тъжни очи.
Мое малко и нежно момиче,
с разплакани тъжни очи,
не разкривай лицето,
очите прекрасни.
Щом умееш да плачеш - плачи!
По красиви от морския залив
са разплаканите очи.
Аз отдавна не мога да плача,
затова толкова много ме боли.

Песен, която пеехме с приятели

Агнета

Светът захапва полунощ,
а тя, разголила коляно,
като сестрата на Гаврош
стои на ъгъла. Пияна...

На деветнайсет... В кофти свят!
Обаче на кого му пука!
Жени с подобен занаят
са се родили на боклука.

И тя, навикнала на глад,
без хленчене и без въпроси
върви през белия ни свят
и грозната си орис носи.

А ние, другите, отсам,
не спираме и за минутка.
И ни е гнус, и ни е срам
от някаква си проститутка.

Но под изпитото лице
тече животът. И е просто –
най-блудните сред нас овце
от агнета говорят с Господ...

Ники Комедвенска

Сини очи

От Ивайло Тодоров

Имам сини очи,
но не си струвам риска!
Ако не можеш да спиш,
можеш да ги поискаш.
Ако не можеш без тях,
можеш да ги погледаш.
Те са родени за грях,
но забрави за победа!
Те ще те влюбят в тях
и ще направиш компромис,
и ще умираш от страх,
и за пощада ще молиш!
Има такава любов,
тя е безумна и сляпа!
Тя е корона и гроб,.
тя е и бездна и стряха.
Ще искаш да я спестиш,
да я удариш с приклада!
Нямаш ли я , ще откачиш.
Имаш ли я , ще те изгаря!

Имам сини очи,
но не залитай излишно!
Най - добре си върви,
преди да размислиш!

Боли ли те от чужди рани?
Поне веднъж дали се случи
с приятелска ръка да хванеш
човек, измръзнал като куче,
да се пребориш с ледовете,
обезкървили го до сянка
и да посееш като цвете,
поне една прашинка вяра,
та в тъмното да му проблесне
надежда в тънката си дрешка -
че хоризонта е небесен,
но добротата е човешка.

Христина Мачикян

прочетох го снощи... не мога да се съвзема... Безпощадно като метафора . Жестоко... като самата действителност...
МРАК. Мракът на невежеството/безизходицата/безпаричието/
е толкова черен, че когато затвориш очи, става по-светло.

Вълче

Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.

Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.

Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!

Иван Методиев

Джулс, разплака ме. И сълзите не искат да спират.