Дворът на Люб, и още работи...

[ljuboznatelna]

2014
Този път реших да не ровя в Гугъл снимки, а да си вляза в блога. Там така или иначе са нещата, които са ме вълнували най-много. И как няма! Строихме къща!

Започваме със зимата. Тази има сняг Така зимуват големите кортадерии!



Бяла и розова, купени от баумакс. Розова е силно казано, такава е само фотошопирана. Цъфнаха на третата година. Вече ги няма. Тъкмо пораснаха порядъчно, настана един студ, и те, понеже са прекалено големи, бяха си направили нещо като компост от сухата маса във вътрешността. Там кортадерията беше пуснала корени, които измръзнаха. Избеха само най-крайните издърки, и ние решихме, че няма да я чакаме повече.



Шаро почина, и си взехме Караман. От дете съм си представяла, че моето куче ще се казва точно така!


Редих паветата на алеята.



Започнахме къщата. Имаше си чертежи, но аз ги направих по-разбираеми за бригадата Те пак оплескаха това-онова, но няма непоправими неща



За вътре имаше едно много важно изискване за дневната - ММ като си легнел на диванчето, да вижда едновременно камината, двора и аквариумите! А аквариумите трябва да са три, големи! Една стена! Беше голямо мислене, но го измислих. И всичко останало се завъртя покрай това.

Разпределението си е едно, обаче външния вид си е нещо съвсем друго! По някое време дори си мислех да минем с един етаж, но преработката на проекта беше проблем. Всичко наново. Иначе изпълнението - все тая Измислих и разни други лесни и не толкова лесни варианта.И най-накрая евентуалния окончателен.





Другата чуденка ми беше дали да е жълта средиземноморски тип, със зелени капаци на прозорците, или наша си, традиционна. Нашето ми е по-познато, а и антиките ни за декорация - такива.
Купихме си и врата за дневната. Естествено, втора ръка Нищо, че къща още няма



А другата я украсих с върбови клонки:


Всъщност основите се наляха 2013г, на паметната дата 10 ноември. Основната алея беше заета с кола и печка. Печката е действаща, правих консерви и лютеница на нея. Колата не е действаща, затова изкарването ѝ беше много трудно. По тази причина багерчето мина през триумфалната арка, онази с розите!







Багериста беше мнооого добър! Всички растения си останаха на мястото.



А за картопа пък какво да кажа! Даже после го изместихме Работата е там, че изместиха малко къщата, иначе той си беше на мястото!



Зимата открихме по обява дъбови греди. Въргаляха се в кал, чернииии. Обаче евтини. ММ намери един камион, и точно като започна да фугира банята (онази опакованата с билбордове), шофьорът се обади, че ще тръгват. И се наложи аз да фугирам банята. Не беше много трудно.
После се оказа, че гредите веднъж са платени, и трябвало да отпътуват за корсика. Обаче това по някаква причина се провалило, и затова се въргаляли сега в калта. А черното било отвара от кукуряк, против инсекти Направо златно находище!



Много хубави греди си станаха.


А ние си купихме прозорци. Някъде отдалеч.



И паркет си купихме, от някакво продадено училище в едно кърджалийско село. Трябваше ММ да направи няколко курса.



А това е , когато ММ отиде за каменно корито за чешма.



Това е когато се осмелих за първи път да се кача на втория етаж, и да ходя по гредите:



Измислих как окончателно ще изглежда къщата. Това, защото имаше и още един курс до Варненско, за прозорците на хола. Те пък нови, но свалени в мазето.



Албицията. И ябълките. Вече ги няма. Тя умря, а те бяха изсечени.



Ето така изглежда конструкцията отвътре:



И входна врата купихме. Хората сложили алуминиева. А ние обираме боклука!



После открихме и 200 годишни греди от една панагюрска къща. Много треперих, докато сменяха дъбовата колона, която трябваше да ходи в корсика, с панагюрска! Но нищо ен падна! Измислих и как да направим покрива така, че старите греди да останат видими.



А после изглеждаха така:



Градината си живее своя живот.

[ljuboznatelna]

2015 - 2016

Разбира се, че най-много са снимани розите!
Младежът тества докъде има Wi Fi



Така като гледам, наредила съм си плочите на патиото. Те си стояха така близо две години, докато не си навехнах крака, и куцах два месеца, и после ММ гузно побърза да им запълни фугите. Ама и вратата не съм си боядисала. И тя втора ръка, човекът си сложи пак дървена дограма, но дъб. А тази е дъб, но боядисана. Тази боя не зная каква е, но не успя да се изшкури напълно. Пък и дограмата от дъб, не е от дъб. Има две тънки плоскости дъб, и помежду - чам. Не става да се шкури усилено.
Използвахме само три прозореца и тази врата. Имаше още много, но направихме бартер с момчето, което шпаклова къщата за тях.



А това нещастно коминче успешно ни отопляваше , докато камината влезе в дневната. Само че като вдигнахме къщата, спря да дърпа, и затова сме му сложили лопатата. Мобилна е! Върти се според вятъра!









Това е ъгълът, на двете улици, на които е къщата- Ех, вече не изглежда така, за съжаление.



Вътре е почистен и нареден паркета. И омаслен. Реди го един фалирал шеф на фирма за редене на паркет, срещу кола за сватбата. бартер. Разбрахме и защо е фалирал. От тук нататък ММ стана паркетаджия, при това е по-добър! Този тъничкия е бил в учителската стая.

Ето така изглежда, лепен е бил с битум. Чистя битума с нож. И всички ръбове.



Процесът. Прясно залепения паркет се затиска с всичко тежко, което може да ес намери.



И ето го готов. С фуги е, защото няма как да се напаснат стари паркетини. Но в това му е чара



Това е кухнята. Вместо тухли, ми се искаше тук да има един извит шкаф, обаче точно като ми трябваше, вече го нямаше. Това ми е вдъхновението.



После нямаше пари за плочки, и реших вместо вата в стените, да има тухли. Иначе какви мечти и въжделения имаааххх! Ехееее!
Триъгълникът се получи заради гредата.



Тази дървената врата имах намерение да я боядисвам зелена, като осветените водни растения в аквариума. Да се върже някак кухнята с останалото. Защото дневната част е повече Ин, а кухнята ми е Ян. И с ММ сме така. Отидох до склада до нас, където бъркат бои, но този цвят точно го нямаше. И се връщам и съобщавам, че в три часа ще ида да си взема боята. И показвам. ААА, не, сакън! Така да не боядисвам. А аз толкова дни го мислих и решавах! така ли, отивам тогава и си купувам любимия цвят. И като я боядисах, застанахме двамата пред нея и я гледаме. Адски нелепо стоеше!



Сковахме си шкафове, боядисахме ги. Ползвахме и стари вратички, от тези на лятната кухня , поръчахме и още. Обаче този, на който ги поръчахме, не е дърворезбар, а занаятчия. За парите - биваше. На пръв поглед не личи, че са различни от оригиналите. Като поукрасихме малко, вратата се превърна в притегателен център.





Снимката е от Първи март, денят, в който официално влязохме да живеем в ...хола Даже си поканихме гости.
Вече ММ като си легне на диванчето, може да си гледа лаптопа, аквариумите, градината и камината А, забравих, и телевизора!





Само камината не успяхме да направим, и на първо време карахме така. Тя е за друга година. А масата, столовете и бюфета си ги пазехме в кашони още от апартамента, тогава ги купихме. Мерак! Не подхождат много, но няма как.

[ljuboznatelna]

И малко шаренийки от 2016г

[ljuboznatelna]

Завършихме 2016г с ново коте. Досущ като майка си, която обаче е с неясен произход, и обикаля дворовете в с. Скутаре. Баща неизвестен уличен. Откупено за 1лв Порасна едра като котарак, и с всички характеристики на Турска ангора, особено характера. Скача и на кучета

[/img]

Завършихме и със захарна къщичка, доакато я пекох, беше ароматна и вкусна, обаче след празниците щях да си счупя зъбите с нея!



Валял и някакъв сняг, достатъчно да направя снежни човеци. Обаче не съм си обрала листата от поляната, и се получиха много интересни!





Пропуснала съм да покажа предишните снежни човеци. Първият ни:



После 2014



Януари, 2016



Валял е и някакъв по-сериозен сняг. Спомням си, че тогава ходих на зъболекар в съседния квартал, с блоковете. Там снегът беше изринат от улиците, и ужасно мръсен, си стоеше струпан отстрани. по дърветата бързо се беше разтопил. И като се прибрах, ми се стори приказно красиво, като сравнение.





А ледът на езерото се разбива така, за да влиза кислород за рибите.



И много красива, най-вече заради размера - върбата.



Намерих така наречения гараж, затворен със всевъзможни кърпежи. Всъщност съм снимала младия паун за продан



И сега:



Пауни май досега не съм показвала.
Това е белият демон, агресивен е, скача и рита. Само да клекна (по-малка съм) , и ме издебва в гръб, и скача. Понякога , като върша нещо клекнала, се въртя като пумпал, за да съм с лице към него Като му се ядосам много, го издебвам аз, хващам го за опашката, и го прибирам. Като му паднат перата през август - септември, вече няма как да го хвана, тогава просто бягам



Градината си беше както обикновено, само малко по-голяма като обем.



Изрисувах каруцата. Прекопирах орнаментите, доколкото се виждаше още нещо от тях, боите са като това, което беше останало.Нещо не ги подбрах, защото са каквито имаше. Ако я пребоядисвам някой ден, ще съм по-прецизна. Обаче пък с Краси Кубарелова обсъждах какво смятам да правя, и тя предположи, че каруцата е гагаузка. Те имат такива ярки шарени каручки. Нищо, че я купихме от сливенски цигани. Пристигна натоварена в бус.

Най-ценното по нея е кованото желязо. Била е пееща, но сега е толкова гнила, че ако я подкараме, ще се разпадне. Затова беше пренесена до мястото си на ръце.











Така и така набрах инерция, нарисувах и една стара трудовашка количка:



Една година я подкара и снежния човек



Къщата вече може да се брои почти завършена отвън:



А есента е както винаги впечатляваща.







И повечето снимки, както винаги - лоши!

[Lalel4e]

И повечето снимки, както винаги - лоши!

Ш ма утрепеш!!
* * *
Хубаво, хубаво, харесва ми как се развива новата тема! Тъкмо щях да ръчкам за снежните човеци
А кратунковия петел не си показала още, нали? Следя и за него, да знайш!

Много увлекателно, исках да коментирам много реплики, ама съм изтощена и време нямам, минавам само да надникна, а то ме увлича и чета, чета, гледам... все едно имаме ново другарче във форума

Казано тка накуп - колко мноооого работа свършена!! Адмирации! Чудеса сте постигнали!

[ljuboznatelna]

Наредих я! Направо си е разхищение на място, но там освен за боклуци, за друго не ставаше. Отсега нататък, ако ги събираме там (ММ каза - никога повече, обаче не му вярвам), поне ще ги редим, че е срамота Мисля да хвърля малко семе във фугите, да не чакам само да се затревява



Чудя се дали да не опитам там с някакви пълзящи - машерка, арабис...Няма какво да ги полива, може пък да им хареса, ако не им е много сянка. Обаче ако вземем кокошки, може там да им е дворчето, и ще ги изкълват. Не е много добра идея да имат дворче с плочи
Манголдът ми тръгнал да цъфти. Вижте какви са красавци!

[zeleno]

Ще се връщам пак да разглеждам , че много инфо и все интересно !

И веднага се лепнах на тази снимка , кое е иглолистното в най-долният край ? Стелещо се изглежда


А за плочките и мащерката - аз си засадих коренчета горска мащерка , като подпъхвах коренчетата под камък / бетонна пътека в моят случай /
Камъкът запазва влагата и държи повече на засушаване / 40 градуса , Тракия

[ljuboznatelna]

За съжаление вече го нямам. Вид пълзящ смърч. мисля Picea pungens 'Glauca Prostrata'. Понеже там ми умря и една пицея оморика, питахме на много места каква може да е причината. Мисля, че най-точно е обяснението на Стефан, от Зелена пролет. Все пак иглолистните са му специалност.
Там е насип. И където новата почва ляга върху старата, се получава нещо като мембрана, и корените на новите растения стигат до там. Там се задържа повече вода, от което те загниват, и растението умира. Ако успеят да я преодолеят безпроблемно, вече се прекъсва тази бариера, и за тях, и за съседните им растения.
Затова и в началото споменах, че насипът не е хубаво нещо за растенията. Тогава още нямах достатъчно знания, сега бих опитала да го спася с някакъв фунгицид. Не съм го виждала повече по градинските центрове, но ако го намерим, ще заеме пак там мястото си.
Имам ела от този тип, но изглежда малко по-различно, разбира се. Няма го и този наситен син цвят, нейния е тъмно синьо-зелен.

[zeleno]

Ооооо , колко жалко , Люб
Много , много красиво ...
Есента взехме от Шмит Picea pungens 'Glauca Procumbens' , идеята ми е да докара същата фаца

[ljuboznatelna]

Не зная какъв телефон съм имала през 2018, но снимките са отвратителни! Едва подбрах фокусирани.



Това горе е вътрешното дворче, много уединено и уютно. Сега видях, че съм нарисувала стената още през 2016г.

Правих си шаблони.















Най-същественото беше, че направихме път. Дотогава газехме кал около 150 метра, дъщеря ми си нахлузваше торбички, докато стигне до асфалта, когато отиваше в института или другаде. Събрахме пари от наличните съседи, дойдоха 10 самосвала пръст, булдозер и валяк. ММ беше технически, затова пред вратата пътя се получи най-добре. Колко пъти връща валяка....



Познайте на кого е джунглата вдясно?

Пропуснах камината. Нея я довършихме през 2017г. Бай Митьо имаше няколко дни отпуск и дойде да я направи. Сигурно звучи странно, обаче той работеше в с.Врата, и зидаше къщи на някакъв комплекс, на руски олигарх. Спеше там в един фургон, зимата от селото няма как да се слезе долу.
Ние набавихме камъни от едно поле (с разрешение, частно беше полето, камъните...сигурно и те от строежа на МОЛ-а )
ММ дал едни указания, аз други, пък бай Митьо срещнал някои затруднения, и я направил както решил. Това е най-несиметричната камина, която съм виждала! То е да не ѝ е уруки пу пу.



След зидарията действахме ние двамата. Е, аз само помагах Камината е с въздуховоди, този начин ММ трябва да си го патентова