Наши творби.

[Titi]

Миша, ВЕЛИКОЛЕПНО !!!

[Blue sky]

Мише, наистина е много хубаво, радвам се че се престраши

[Миша]

Е, Мише, видя ли, че не е толкова страшно. Сега ще чакаш читатели. Може и Ботан даже да надникне, стига гаджето да му даде почивка.
Поздравления!
Ако попадна в твоята приказка, замръзвам в шубе на място и чакам да съмне.

Свря се Мария в шубрака,
свря се и смело зачака
утро да светне лъчисто
слънце да грейне сребристо.
А нейде там в тъмата
път чуден се разкри,
разнесе се мъглата
и великана песен зареди.
За чудните поляни,
обрасли с нощен мъх,
за златни урагани
със пролетен уханен дъх.
Ала Мария скрита в мрака
трепераше от страх,
не чуваше шубрака
как пее с весел смях.
Нощта как нежно гали
заспалите поля.
Как тихичко звездички пали
да светят в нощната тъма.

[Мария Николова]

Е, Мише, видя ли, че не е толкова страшно. Сега ще чакаш читатели. Може и Ботан даже да надникне, стига гаджето да му даде почивка.
Поздравления!
Ако попадна в твоята приказка, замръзвам в шубе на място и чакам да съмне.

Свря се Мария в шубрака,
свря се и смело зачака
утро да светне лъчисто
слънце да грейне сребристо.
А нейде там в тъмата
път чуден се разкри,
разнесе се мъглата
и великана песен зареди.
За чудните поляни,
обрасли с нощен мъх,
за златни урагани
със пролетен уханен дъх.
Ала Мария скрита в мрака
трепераше от страх,
не чуваше шубрака
как пее с весел смях.
Нощта как нежно гали
заспалите поля.
Как тихичко звездички пали
да светят в нощната тъма.

Ееееее! Не, Мише! Не стига, че във всички баби Яги художествено съм претворена ("образ и подобие" ), ами сега и лирична героиня ме направи!!!
Много ми хареса! Гуш!

[пери]

Миша!
Знаех си аз, че крушата не пада по-далеч от дървото

[Мария Николова]

С л у ч и с е!

Случи се!
И пониква
едно обещание
за мечтаното цвете.

Случи се!
И предчувствие
за огромното щастие
вече се сбъдва!

Случи се!
Даже не вярвам...
Но крещя
и крещя
и крещя
чухте ли,
случи се!

[bouquet]

Като филолог откривам талант и огромна радост, дано е с теб всеки ден, благодаря ти!

[botan]

1/2 глупак

Пак един е,
пак в кревата,
пак се мъча
просто да заспя.

И пак мечтая,
затворя ли очи
пак да ме докосва,
пак да ми шепти.

Но пак съм сам
в пустия креват
пак заклещен там
с това проклето пак.

[lila]

[Мария Николова]

Харесва ми. Заради намигването в заглавието, което подсеща за самоиронията.