COVID 19 -Психотерапия и взаимопомощ

[Мария Николова]

Мише, притеснявам се да дам такава идея, като всички други в блока са под 60 години. Отпада.

[Миша]

Опитай, със сигурност има и други, които биха се съгласили да си облекчат пазаруването, така намаляват още повече евентуалните контакти, мисля, че не е време да се срамуваме и притесняваме, време е за взаимопомощ .

[Breda]

Мария,помоли някой съсед,така или иначе ходят да пазаруват за семействата си,ти ядеш като врабче,доколкото съм чела,едва ли представлява трудност.Ето моето пазаруване от днес - Кауфланд,огромна количка,има и аптека там- изпълнявам поръчки.Така и така ходя за себе си да пазарувам ,товаря багажника до дупка и разнасям,защо излишно да се врат много хора там,особено възрастни.Значи продуктите са в огромни икейски чанти и пак не стигнаха,заринах ги и отгоре.Да не мислите,че няма тоалетна хартия,долния етаж на количката е пълен,ама не се вижда Това за една баба,а миналата седмица пак един стек и занесох,ама да е спокойна жената,че има като всички.


Магазинът е пълен,за информация,няма липсваща стока,хора малко,даже се пазарува по-спокойно от преди,хората 90% са с маски и ръкавици,персоналът също Спазва се дистанция ,с малки изключения.

[cherry_23]

Да си споделя и моята мъка. Нали съм съботно-неделен градинар сега с тия затваряни по градовете няма да мога да си ходя на село Вместо да отпускам нерви в двора на достатъчно разстояние от другите хора ще се задушавам в тоя апартамент, а градинката ми ще тъне в треволяк и въшки. Толкова усилия вложих

[Breda]

Много,много ми е мъчно за Италия.Вчера ,като видях данните,мислех,че не е възможна повече мъка.Но днес е ужасяващо.
Най ме боли за Бергамо.Много ,много любимо място.Когато решихме да летим до там,знаете,че Уизз летят до там,наехме апартамент и мислехме да наемем кола и да обикаляме езерата,а Бергамо да е базата ни само.Необяснимо и за нас се влюбихме в града.За времето ,за което останахме,отидохме само за няколко часа до Милано и бързо ,бързо се върнахме.През останалото време не излязохме от очарователното градче,с огромно удоволствие опознахме всяка древна тухла и уличка,вкусихме всяко местно ястие.Великолепни хора - любезни,спокойни,хармонични,дори забързани по ежедневни задачки, ако ги спреш те водят почти за ръка да ти покажат ,като ги попиташ за някоя скрита тратория с няколко масички,великолепната им кухня,мелодичния език..а сега там се е настанила ужасяваща скръб.Искаше ми се да постна някоя снимка на това градче,но се усещам,че не мога да отворя албума точно сега.Съпругът на сестра ми е от Северна Италия ,засега е от малкоте късметлии да няма нито един близък жертва.

[Мария Николова]

Телефонът ми е, за да ми звънят. Звъня не повече от 2-3 пъти в годината. Никога не съм сигурна кой е подходящия момен да безпокоя някого.
Затова редовно гледам дали днес-вчера са писали форумните ми другарчета, или пък в момента са отворили форума. И се радвам, че всички сме тук.
Пазете се, дръжте се и бъдете пролетни и безгрижни, мили мои форумни другарчета!
И наздраве!

[flora]

И за да се върнем към психотерапията ще ви покажа две снимки от едно вълшебно място в Северна Италия

а пътеката през тези рододендрони високи над 2м те кара да се чувстваш като в приказка

Да вярваме, че Италия пак ще се превърне в прекрасно място както и всички страни, през които ще премине заразата.България е също толкова хубава и дано вирусът не се развихри като в Италия.

[МГХ]

Аз съм бясна. Няма да мога да ходя в градината си не знам до кога с тези ограничения за напускане на областните градове. Бясна!

[aurelija]

И аз така, МГХ.

[Оля]

При нас положението е малко по - добро, защото си живеем при градината. И като се има предвид, че сме извън града и нямаме съседи, сме максимално изолирани. Всички сме си вкъщи, а това включва моя милост, ММ, син на двадесет (студент) и дъщеря на седемнадесет. Един излиза да пазарува на няколко дни. Мъжът ми е психотерапевт и съответно си отмени всички часове, както и курсовете и семинарите, които води. Оставил е съобщение във фейсбук, че всеки, който има нужда може да го търси, без да се притеснява, тези дни ще отива доброволец в града. Казва се Иво Величков, ако някой се нуждае може да го намери във фейса или да ми пише на лични. Иначе - двор голям, на всички съм казала да си намират работа, иначе няма да ги храня. Резултатът: синът ми прави къщички за птици, мъжът подхвана пътеките и довършва започнати каменни стенички, щерката основно оправя по вкъщи, за да може аз да си оправям лехите, че са много. И така, работата спори, всички сме на различни места, да не се изнервяме, всеки е доволен от това, което е създал( синът даже се щегува, че му се занимава повече с дърводелство, отколкото със стоматология), а малката може и да се научи да готви. В града имаме баба на 94 , наглеждаме я и и носим храна. Тя изобщо не е притеснена, защото си е ограничила контактите, но непрекъснато си намира работа по къщата и двора. Та това е горе- долу, ще се чака, а дотогава ще усвояват по нещо.