Еко- Фантазиево...или втори живот за едно село

[Мария Николова]

Ида, аз ще се включа в обмяната на мисли по малко по-индиректен начин. Последният път, в който наистина изпитах срам, беше в разговор с мой приятел, писател, който след дълги години живот в САЩ, се завърна в България, за да оглави едно голямо издателство. Та, седим ние, и той ми споделя едни нов свой проект - да поръча на известни български писатели да напишат по един разказ за София и тези разкази да се обединят в книга по случай празника на града. Искаше да ангажира Столична община с проекта. Аз веднага му казах: "Зарежи тази работа. Общината никога няма да финансира подобно нещо, хич не губи времето на хората". Той ме погледна и рече: "Откакто съм се прибрал в България, първото, което чувам от хората, щом споделя своя идея, е как "това никога няма да стане". На мен ми пламнаха ушите. Човекът беше прав. Затова аз ти казвам "Действай!" А на въпроса:

Какво може да се прави на едно такова място, различно от еко земеделие и животновъдство...

Куп неща могат да се правят. Например творчески бази - евтини къщи под наем за хора на изкуството, където да работят - над музика, над книга, над картина. Те повечето се познават помежду си, така че това допълнително ще ги привлича, ще се чувстват в свои води, в нещо като творческа колония. А и на тях не им трябва лукс, а спокойна среда, в която да си свършат работата за седмица, месец или два. Писателят има нужда само от едно бюро, където да си сложи лаптопа. На художника му е достатъчно стаята да е просторна и светла. Освен това, с подобен проект може да се кандидатства и за финансиране по разни програми. Плюс това, че с подходяща реклама, могат да се привличат и творци от съседни държави.

Този проект в още една насока ще повиши заетостта на местното население.
Колонията творци е мислима, поради нуждата им да избягат от битовото ежедневие, което им "гълта" времето. Всеки спечелен час за творчество в повече, е голяма ценност.
От какво бягат творците? Не само от службата. Сложете в кюпа стара капризна свекърва, стара обсебваща майка, които искат да разполагат с цялото внимание; приготвянето на ядене 3 пъти ден за мъж, деца, стари родители; пълен кош с пране, което чака за пералнята, време за простиране, време за прибиране, а сетне и да се изглади... Казвам, че задължително ще се отворят работни места за услуги като пране, гладене, камериерки, разнасяне храна по домовете. Ще се появи агенция, която ще наема желаещи, ще ги обучи на елементарните изисквания, които са задължителни за "къщната работа в чужди къщи".

[mucunka]

Аз като дете, израсла щастлива в българско село, ще кажа, че не е останало нищо от селската задушевност и топлота. Няма ги междусъседските портета, отключените врати, възможността да отидеш непоканен ,ей така, за едната приказка, до съседския дувар и да си побъбриш на воля. За мое най-голямо съжаление. Може би някъде високо в планините, далеч от градския живот, да има все още топли и сърдечни хора. Може би...

Има ги. Показвала съм ви ги - и селото, и хората - далеч от планините и близо до градския живот. Има ги и междусъседските портета, и отключените врати, и възможността да отидеш непоканен ,ей така, за едната приказка, до съседския дувар и да си побъбриш на воля. И съм сигурна, че не само в нашето село ги има. Не трябва да се поставя всичко категорично под един знаменател, нищо в живота не е черно и бяло, вглеждайте се в нюансите.

Тити, вие сте късметлии с такива съседи и те с вас. Далеч съм от мисълта да поставям всичко под един знаменател, но е факт. Нещата са различни.

[scleri]

Снощи прочетох една друга темичка в един друг раздел на форума. Ако я бях прочел на време нямаше да наръся и половината от глупостите които съм написал. Не че това което съм написал не го мисля, но просто е ненужно. Сега вече съм сигурен че ако някой може да превърне тази мечта в реалност то това е Ида. Предполагам се сещате за коя тема иде реч. Страхотно описание на всичко с което и се е налагало да се пребори докато превърне оная красива родопска къща в свой дом. Щом там е успяла ще успее и тука. Задачата е същата само мащаба е друг.
И защото съм Склери, и защото не мога да изневеря на природата си все пак ще попитам Защо бе момиче? След като знаеш какви главоболия те чакат. Защо не се радваш на тази разкошотия която си сътворила, и на чудната природа наоколо? И сам си отговарям. Има такава порода хора за които смисъла на живота се състои в преодоляване на препятствията. Не в съзерцание на постигнатото. Не познавам Ида лично, но явно тя е ярък представител на тая порода. Свалям и шапка и силно стискам палци да успее във всичко с което се захване. Това Екофантазиево село едва ли ще е последната и голяма идея.

[Deleted User 2919]

Не бих нарекъл мечтата на Ида лудост пък дори и с кавички. Можем искрено да завиждаме на хора с такива красиви мечти. Постовете ми в тази тема ме показват като крайно практичен човек, но и аз от време на време се отнасям нанякъде. Точно за това си мисля че разбирам Ида, и и стискам палци да постигне това за което мечтае.
Прочетох с удоволствие и много внимателно статията за Мона. Красиво написана статия която оставя много приятно чувство. Идва ти да скочиш и да тръгнеш по нейните стъпки. Мисля не. Сигурен съм обаче че тази статия не е написана за хора като Ида. Това е статия за хора като мен. Дето ще я прочетат. Ще помечтаят десетина минути, и след това ще се върнат в реалността. Това дето местните хора искрено се радвали на Мона и всячески я подкрепяли може да събужда приятни емоции в хора мечтатели по природа, но ако и Ида повярва в това твърдение я чакат големи разочарования. Истината е че местните се усмихват на Мона защото тя им дава възможност да изкарат някой лев в тия трудни години. Истина е и че зад гърба и я одумват и злословят точно за това защото се чувстват зависими от нея. / знам че звучи крайно цинично, и не е приятно човек да ги чете тия работи, ама такава е реалността / Не вярвам някой местен да е забил дори един пирон без да му е платено за това, а какво остава да зида каменни дувари, и да реди цигли на покрива. Всичко което е постигнала Мона е станало възможно благодарение на предварително акумулирани доста сериозни финансови ресурси. Всеки който се е занимавал поне малко със строителство и обзавеждане като види снимките в статията и във фейсбук ще потвърди това. Ще повярвам че не съм прав когато прочета статия как безработно бедно момиче от някой провинциален наш град се е дигнало, отишло в красиво родопско село и местните така му се зарадвали че му построили две къщи за чудо и приказ. Да живее и да ги радва. Доказателство за това мое твърдение е и противоречието което открих без да съм го търсил. Противоречие между захаросано написаната статия и реалността в страницата на Киселчовските къщи. Цитати от статията и страницата :
Статията - " За бар „Хаир” чували ли сте? Собственоръчно скован от бай Ясен? Сипва вътре домашна дренкова ракийка, а салатка и мезенце принася Ясна, булката на бай Ясен. Дойде ли ред да плащаш, дума да не става! "
И реалността във ФБ страницата - " За майските празници – 1-6 май Киселчовските къщи предлагат изключително преживяване сред тишина, слънце и зеленина.
Капацитетът на къщите е 13-14 човека.
Цената включва – нощувка, закуска, обяд и вечеря. Безплатни чай, кафе и айран.
Храната е домашно приготвена с продукти от бабината градина.
Цена на човек на ден – 50лв.
За целия период – 220лв./човек "
Няма нищо безплатно на тоя свят. Колкото и възвишено и красиво да е описано в някое женско списание.

И последно. Няколкократно цитираната по-горе Мона не е върнала към живот изоставено село/ нещо наистина искащо огромни финанси / , а от две стари плевни е направила две съвременни къщи за гости / Такива каквито вече има доста по нашите планински селца./ в живо, макар и със затихващи функции село със налична инфраструктура. Подозирам и защо и е трябвало да купува двете плевни. Колкото и красива да е статията истината е че бюрокрацията и държавните такси са много по-малки когато ремонтираш нещо построено отколкото когато започнеш да строиш на празно место. А това че е намерила начин чрез организираните от нея " ателиета " да доведе повече гости е само в нейн плюс.

Ида извинявай за тоя пост. Мечтата ти е много красива, и аз искрено ти стискам палци да я направиш реалност, ама пустата реалност в която живеем ме прави прекалено и аз вече не знам какъв.

Умен си Склери, правилно написа, така е ...

[milena02]

Понеже Мона (Цанка Цанкова се казва, между другото) я познавам отлично и от време оно, да ви кажа как стоят нещата. Жената се омъжи за наше момче, българче, в Париж. Там обаче не й понесе, самотно й е и започна да си мечтае за връщане в България. Митко, мъжът й, обаче е с много добра работа във Франция и на този етап не може и дума да става за окончателно връщане тук. Децата от предишните им бракове са вече големи, но още не са си поели сами по пътя. И така двамата купиха тази къща плюс съседното място в Родопите с идеята да прекарват поне месец лятото тук, а един ден да се върнат и заживеят окончателно. Понеже Цанка е свободният електрон, т.е. пише си у дома, тя е и човекът, който направи ремонта и спретна къщите. Никакви предварително трупани гигантски финанси няма в случая, говорим за хора издържащи четири деца и само единия с постоянни доходи. "Гостите", които се събират в къщите през лятото, това е обичайната ни компания, която действително включва предимно писатели, издатели и прочее творчески народ. Идват и наши колеги от Русия (с Цанка учихме заедно в Литературния институт в Москва и си поддържаме приятелствата там). Статията по-горе е написана изключително тенденциозно, макар да е вярна. В действителност иде реч за приятелски кръг, който се събира веднъж-дваж лятото в къщата на своя приятелка. А проектът, който се обсъжда в тази тема, е съвсем различен.

[ivanina]

Снощи прочетох една друга темичка в един друг раздел на форума. Ако я бях прочел на време нямаше да наръся и половината от глупостите които съм написал. Не че това което съм написал не го мисля, но просто е ненужно. Сега вече съм сигурен че ако някой може да превърне тази мечта в реалност то това е Ида. Предполагам се сещате за коя тема иде реч. Страхотно описание на всичко с което и се е налагало да се пребори докато превърне оная красива родопска къща в свой дом. Щом там е успяла ще успее и тука. Задачата е същата само мащаба е друг.
И защото съм Склери, и защото не мога да изневеря на природата си все пак ще попитам Защо бе момиче? След като знаеш какви главоболия те чакат. Защо не се радваш на тази разкошотия която си сътворила, и на чудната природа наоколо? И сам си отговарям. Има такава порода хора за които смисъла на живота се състои в преодоляване на препятствията. Не в съзерцание на постигнатото. Не познавам Ида лично, но явно тя е ярък представител на тая порода. Свалям и шапка и силно стискам палци да успее във всичко с което се захване. Това Екофантазиево село едва ли ще е последната и голяма идея.

...е , най после да прочета нещо от теб без излишни филос....и ,казано точно и на място ! ...щото то не бяха соц. капризи и глезотии - "ама как така без лекари и зъболекари , без телевизия и интернет ,без сателитна връзка (говоря за една друга тема) ако се сещаш...сякаш баба ми не живя до 82 години в къщичката си без тия неща! С триста зора се удържах да не те скастря,
но след като сега ти сам дойде до това свое заключение свързано с темата на Ида - че ако не можеш да подкрепиш КРИЛАТАТА ИДЕЯ на когото и да било то поне не я УБИВАЙ още в зародиш със собственият си ПЕСИМИЗЪМ! А на въпросът ти "ЗАЩО?" ...бе момиче отговорът е ясен както винаги обичам да казвам - нямаше да ги има ИМЕНАТА на стотици хора останали къде в историята ,къде в строителството и архитектурата , в изкуството и т.н. Защо да не мисля че и нашата ИДА не се е явила на този свят с мисията си и това е нейното Призвание! Силно я подкрепям!...по принцип боготворя и се радвам на всички хора които полагат максимални усилия да правят (постигнат) нещо - хората на делата ! ....пропуснах на се доизкажа ,че след като сам дойде до правилното си заключение - свалям също шапка и на теб!

[scleri]

Статията по-горе е написана изключително тенденциозно, макар да е вярна. В действителност иде реч за приятелски кръг, който се събира веднъж-дваж лятото в къщата на своя приятелка. А проектът, който се обсъжда в тази тема, е съвсем различен.

Здравей Миленче.
Ако под " статия " разбираш моят пост / поне с такова впечатление останах аз / се чувствам длъжен да внеса някои пояснения. Първо искам да ти се извиня ако си се почувствала засегната. Не съм целял да омаловажа постигнатото от твоята приятелка. Напротив. Искрено се възхищавам на хора като нея които правят нещо хубаво в България. За съжаление те не са кой знае колко много. Не приемам захаросано написана за нея статия в онова женско списание. Вярно че това не е научно популярно списание а такова което се чете за удоволствие, но е хубаво все пак да не се отдалечават чак толкова много от реалността. То не бяха мили хора, то не бяха цветя и рози. На фона на целия тоя общ ентусиазъм се губят труда и усилията хвърлени от твоята приятелка. Вероятно си чела темата на Ида " Камоградеж " - http://forum.hobbykafe.com/viewtopic.php?f=46&t=4622 . Ето такава статия трябваше да напишат и за твоята приятелка. За да могат хората да отдадат заслуженото на свършеното от нея.

[milena02]

Не, Склери, нямам предвид твоя пост, а материалът в "Жената днес" за Мона Чобан, за който и ти казваш, че е "захаросано написана статия". Понеже съм на същото мнение, исках да внеса малко яснота, защото истината не е баш такава, каквато я представя списанието. С теб сме в пълно съгласие по въпроса.

[Анемоне]

Ида,продължавай да вярваш и визуализирай мислено всичко в детайл,за да ти се изяснят и най-малките подробности около мечтата,те хора ще се намерят и то по-лесно отколкото си предполагала.

[ida_ili64]

И защото съм Склери, и защото не мога да изневеря на природата си все пак ще попитам Защо бе момиче? След като знаеш какви главоболия те чакат. Защо не се радваш на тази разкошотия която си сътворила, и на чудната природа наоколо? И сам си отговарям. Има такава порода хора за които смисъла на живота се състои в преодоляване на препятствията. Не в съзерцание на постигнатото. Не познавам Ида лично, но явно тя е ярък представител на тая порода. Свалям и шапка и силно стискам палци да успее във всичко с което се захване. Това Екофантазиево село едва ли ще е последната и голяма идея.

Защото Склери, искам децата ми и внуците ми да живеят в България, днес и утре и - завинаги! Уви и двете се изнесоха към Германия, сами, без моя помощ и намеса,търсещи своя път за реализация.И то - в момента , в който аз доизграждах голямата ни къща, за да се превърна в баба от приказките - правеща вкусни бонбони и курабийки за ... неродените си още внучета.Колко книги за курабийки и сладкиши съм накупила, само аз си знам .
Голямата тръгна с идеята:''да изкара пари, за да реализира мечтата си за собствен бизнес в България'', като се замисля само, че аз й дадох идеята да поработи година -две навън, за да се сдобие с нужния й начален капитал . Миналия месец като се видяхме ми вика:"Мамо, дори и не мога да си представя, че ще се върна един ден в България, тук всичко ми е толкова спокойно, сигурно, няма от какво да се притеснявам, няма за какво да се страхувам" Гледам я, само на 27 години е...от плама с който се вихреха фантазиите й за декораторска фирма няма й помен, казваше навремето като ми бе на гости, че Германия е хубаво място за улегнали хора, спокойно, тихо, но не е за млади хора... Тя ли остаря толкова бързо?? Ролите ли си разменихме?!
Пиша и от вътре ми напира, ври, бунтува се моя неспокоен дух.
Мария цели почти десятката! Това е идеята, да си помогнем сами, да си създадем възможности, да спрем да хленчим, да спрем да харчим парите си за да имат децата ни дипломи за висше образование, които нямат реална стойност, то няма работни места за хора-среднисти, но всеки втори е вишист вероятно... , ако грешно пропиляните пари за следването на едно дете се инвестират в нещо разумно, проспериращо? Знам ли? Имам много бели полета още, но и много идеи, а идеята вече не е мечта, тя е мечта, тръгнала по пътя на реализацията.
Но едно е сигурно, не можем да стоим апатично чакащи да потъне кораба. Това, че всеки седнал да вечеря на маса българин хули политиците и правителството, не носи девиденти. Истината е една и е простичка . Сами трябва да изградим новия си свят, сами трябва да си помогнем или... загинем. Аз обаче не съм от загиващите. Докато дишам, докато чувствам, докато виждам, ще виждам и шанс, ще виждам възможности, тук , в България.
Анемоне, и за миг не съм спряла да вярвам, че е възможно! И да, виждам пушещи коминчета, със затрупани от сняг покривчета на къщурки с усмихнато светещи в късната вечер прозорчета . И понеже вече ми е коледно( днес си и поукрасих сегашното '' у дома'' ) даже виждам как лети шейната на Дядо Коледа над къщурките и как позвънкват звънчетата на елените...
Иванина, благодаря ! Разбира се, а ''защо НЕ ??!"
Милена, когато качих статията за Мона , бях далеч от идеята дали статията е верна, преувеличена и т.н. Исках да кажа, че има и други, мислещи различно. Колкото до това, че Мона си ходи за отпуските с приятели на къщата в Киселчово, тук грешиш. Мона правеше почти всеки месец ателиета, последното бе този месец. Сега идва зимна почивка и - отново напролет. Това може да се види в страницата за Киселчово във ФБ, а и в нейния профил там.
Склери, да - плаща се. И защо не? Та тази жена полага труд, усилия, има ценни идеи, това е доход, доход от труд и вложена мисъл, нима е непочтенно? В моята мечта това е й идеята, селото да има собствено пулсиращо сърце, да се самоиздържа, по всички възможни и достъпни, честни начини, а хората му да живеят там, с прилични и достатъчни доходи за нормален живот. Не да скотуват и... да отричат всички блага на цивилизацията, не да мъкнат вода с километри и да се къпят само през лятото в близката река . Обаче на теб искам специално да благодаря , защото ти провокираш, пробуждаш, подтикваш. Караш ме да мисля, да разсъждавам, да търся, да ровя.
За добротата на родопчани... ако кажа нещо, ще е все още под афекта на преживяното от мен с чешмата... , а не бива да е така. Защото я има и баба Злата... . Аз все още се присещам за тази сага и думите на Ноелчето... и си поблизвам коричката на раната... Това си ми е като обица на ухото. И вече - питам .Есента купих една тарга с теменуги, питам кметицата, може ли да пооблагородим около новоизлюпения паметник на бабата на скулптура, дето е изваял баба си- родопчанка и я е дарил за събора в селото, който е на Илинден.Само дето- са го сложили в треволяка... и три елхички в саксии, затрупани с камънак. Вика:" Ми сади, щом ти се разправя!" Ми - разправя ми се, това е вече моето село, значи, трябва да става все по -китно и хубаво. И идея за площада пред кметството имам, сега е треволяк и бурен..., но - едно по едно.Ще ви викам да помагате, като му дойде времето, ще ви помоля и за цветенца... . Сега до паметника, ще се кипри и една Цветелинка... като си отида, ще им разкажа за нея- за Цвети, да знаят, да помнят...
Мисля си, че Тити го е казала точно- нищо не може да се слага под общ знаменател, но аз от житейския си опит научих едно правило. Представям си възможно най-лошия вариант, задавам си въпроса какво може да ми се случи в най-лошия развой на нещата, преценявам, дали това е преодолимо за мен и ако - да, впускам се по вълните, колкото и да е бурно морето. Ако ли не, значи... не е дошъл момента, нужно е да науча още нещо, да придобия нов опит, да изчакам развитието на някои събития. Това не значи да се откажа от мечтата си. Ако постъпвах така, нямаше да имам от един през януари 95 г оскъдно зареден и прощъпукващ магазин в едно малко крайдунавско градче , 8 през 98г в три града... Нямах шофьорска книжка, кола не карах, мъкнех всичко на ръце... Никой от близките ми не вярваше в моя успех, но аз не спирах да вярвам. Ако се бях отказала от мечтата си, нямаше да съм и с човека до мен в този момент .
Нищо не съм получила даром в този живот, знам цената на всяка своя мечта, но вярвам, че ще успея да я измечтатя и тази до края !
И така... Гео , да стигна и до теб, защото ти си подстрекателката да я има тази тема , нали така? Аз нямам магическите способности иначе щях да изместя яз. Доспат на едно магическо място , което го имам снимано някъде, но понеже компа ми е прясно ремонтиран след две седмици борба за спасяването на всичката информация натрупана на главата му през годините, нямам на идея още кое къде е прехвърлено на новия харддиск. И все пак, знае ли човек , някой ден, след някоя година, пътищата ни могат да се засекат в реалния живот и то- в Родопите .
В завършек на поста ми- обикаляйки тази есен районите около Бодензее, търсих малките поселища- махали и... ето едно такова местенце...







И... голямата му къща за гости- беше празна разбира се и в кафето нямаше никой, но явно не винаги е така, за да съществува все още.

И да кажа споделя още нещо. Хората в цивилизованите европейски държави не са по нищо по различни от нас, освен в едно - спазват законите, плащат си данъците и изискват отчет на управляващите ги- ей тук е разликата. Иначе са и злобни, и завистливи, и доносници и си подливат вода един на друг и, и, и... Има го всичко, като при нас. Разбира се, има и качествени хора, прекрасни, мислещи. Германците имат една мисъл, защо Германия върви напред? Защото докато един мрънкал недоволно от нещо, трима милсели как да му затворят устата и да спре да мрънка и дъдне на главите им и така се раждали решенията. Пожелавам си го от сърце и у нас да стане така!
Хубава вечер!