Форум HobbyKafe.com

ivanina написа:
Жена съм есенна...
..........

автор: липсваше, за което- извинения.

Мира Дойчинова - - irini

JuliS написа:

ivanina написа:
Жена съм есенна...
..........

автор: липсваше, за което- извинения.

Мира Дойчинова - - irini

Благодаря, JuliS !
Срещнах го без автор в нета , и ме грабна на Първо четене ....
Толкова да обичам разговорът в рими!!!

Джулс

Жена
Така ме нареди Животът –
(и беше благосклонен при това) –
да бъда рай по пътя към голгота –
съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене…
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак –
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,

умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях…
Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.

Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
Да крача смело, даже път да няма…
И само за един да съм красива.

Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките…
А приказките? – пиша ги сама.

С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже)
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – жена да бъда –
чупливо щастие, любов, тъга…
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.

Мира Дойчинова – Ирини

Знаеш ли,мое вълшебство…

Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи…
И ми е страшно разнежено…
И ми е пълно с мечти…
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия…
Само аз и ти, ти и аз…
И ръцете ти, влюбени в мене…
И аз цялата – влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе…
Аз – задъхана от обичане,
ти – притихнал във мене без дъх,
а наоколо – шепот, заричане,
и…заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти – със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе…
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи…
Как утихвам от обич…И нежност…
Как те искам…
Не знаеш…нали…

Caribiana

Най-силна е тихата обич -
онази, която не проси,
която не търси вини
и не задава въпроси.
От нея най-силно боли,
най-дълго в сърцето остава,
когато я пиеш - горчи,
раниш ли я - мълком прощава.
Тя не буди геройски дела
и жертви чутовни не иска,
не пали огньове в кръвта,
не тежи, не кори, не притиска.
Тя идва с узрели жита
и с дъх на отминала пролет,
докосва те леко и пак
притихва в усмивка и поглед.
Заминеш ли няма със вик
и сълзи да спре твоя полет.
Ще стисне от болка очи
и кротко ще махне за сбогом.
Но когато преситен с живот,
разпилял стих и младост по хората,
се завърнеш и в своя покров
те обгърне горчива умората,
все така мълчалива и горда,
тя единствена в мрака ще чака
твоите стъпки и с тъжна покорност
пак за теб ще отвори вратата.
Най-силна е тихата обич.

flowerpeace_21

Съблякох крилете си...Заключих вратата.
Гола в стаята тъмна стоя.
Оставих на вън, в студа суетата
Оставих на тежките капки, дъжда.
Съблякох с крилете си всички тегоби.
Пред огъня зъзна ... обвила се в лед.
Уморена и сива от толкова ”проби”
Забравих, че всъщност... съм само човек.
Забравих сама, в устременят полет -
че аз не съм птица...че имам мечти.
На своята клада, горя като жрица...
Пламъка съска... леда да стопи.
Нося в гърдите си ярко, туптящо,
пълно със обич , човешко сърце.
Ръцете надяват крилата отново.
....
Минутите свършват... нощта ме зове...
JuliS

ъ

Много хубаво Джулс
.........................................

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

Caribiana

И с поглед укротих света,
но своето сърце – не мога...
Какво се крие в любовта –
да мина през небе и огън,
да стана пепел, да се разпилея
в неверни четири посоки,
да бъда болка, и във нея
да коленича пред урока
съдбата ми изписал с кал –
човекът е слуга на всичко,
да бъде просяк или крал,
но до безкрая да обича,
заложил смисъл във съня
излял се в клепките на Бога...
И точно затова смирих света.
Но своето сърце – не мога.

Мира Дойчинова - irini

„Човек може да усмири света, но не може да удържи сърцето си.”
Rumi

Една жена рисува есен -
със златни четки по платното бяло.
Рисува капки дъжд...
Покрили всичко.
Рисува дните си -
във падналите листи
и в птича песен в голи клони.
В тревите, пожълтели от тревоги...
В мъглите бели -
недогонени...
Една жена докосва с устни -
и в топли дири
вписва любовта си.
Тя, цял живот ...
си носи кръста.
...
Една жена рисува свойта есен...
Със пръсти върху прашно огледало.
След тях остават тъжни бръчки -
следи от обич... по лицето -
Остаряло...
JuliS

Проблемите на наш'та нация,
са в тази псевдодемокрация
Нечиста , подла ситуация
в олигархична комбинация
Гласуваме за псевдопатриоти.
На всичкото отгоре - идиоти.
Наред със безпаричие... депресия...
с високото равнище на агресия
и полицейско...мутренско насилие.
Народа пие кротко! - от безсилие.
Наливаме до горе чашите
Оплаквайки си битието...нашето...
Навели до земя глава,
че имаме ”фиксирана” цена
На заден ход е наш'та еволюция -
забравили какво е революция.
Мълчим и пием! - после псуваме.
На ”тиквите” в властта робуваме.
Очакваме да стане светло.
Очакваме ”само” да се оправи.
Продали родово наследство...
Мълчи народе!!!
Пий!!!
Наздраве!!!
.....
Децата ни ще скитат по света -
забравили произход и родина.
Сами обрекохме ги на това -
удавихме България във виното.
JuliS