Лирика

[prijatel62]

Нощ над града
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.

Петя Дубарова

[kim]

[video][/video]

[prijatel62]

Ким, накара ме да се замисля...

[kim]

prijatel62, сигурно има и такива моменти...

[prijatel62]

[video][/video]

[elmaz]

Разделите
Разделите ще бъдат част от пътя ни
и винаги до тях, когато стигаме,
ще се събуждат спомените скътани,
ще оживяват съкровени мигове.

Естествено е да е имало различия,
не винаги да бъдем близки сме успяли.
Напълно няма как да си приличаме,
по-важно е какво един на друг сме дали.

Понесени на времето от вятъра
ще преминаваме през всякакви промени,
но по е страшно заедно когато сме,
а вътре в себе си сме разделени.
С. Станимиров

И още едно от същия автор

Птицата
Ще дойде като птица, ще кацне на сърцето,
Ще стане част от теб, ще ти шепти за вечност,
а после леко, леко, ще трепне със крилете
и в полет ще се спусне към краища далечни.

Не се изпълвай с болка, докато тя отлита
високо в небесата, крилете и обгърнали.
За път любов и дай и нищо не я питай,
осигури и пролет и тя ще се завърне.

[JuliS]

Пролет зелена в очите ми цъфнала,
слънцето бяга в ресниците.
Пролет моя, към тебе съм тръгнала,
да посрещна във утрото птиците.
Да събудя тревата по билото,
дето преспите още будуват.
На цветята заспали главиците,
дето сънища топли сънуват.
Притихнала в пазвата майчина,
на земята, загърнала семето.
Да обгърна с ръцете си влюбени -
любовта , не дочакала времето.
Боса с тебе да тръгна по стъпките,
дето зимата в нас е оставила.
На сърцето горещо, до кръпките,
всичко друго във мене забравила.
Пролетта е зелена в душата ми,
и очите ми с радост закърмени.
Ти отваряш със обич крилата ми...
Пролет моя, при тебе съм! -
Тръгваме!
JuliS

[elmaz]

Джулииии,
Прекрасно е!

[JuliS]

Схлупено небето ме завива -
с мокрото си одеяло
и тъжна съм ... и толкоз сива ...
а времето, в зеницата ми спряло е.
В такова утро хич не ми се става.
Обръщам поглед към стената.
Не искам - теб! - но ти във мен се вплиташ
и търсиш на кръвта ми топлината.
Не искам да те пусна в мен да ровиш.
Какво да търсиш? - Въглени? Жарава?
Обърнати клишета ... и отрови...
Като следи, в душата ми разляти.
Загръщам се, опитвам да се скрия -
но Ти отново ме намираш.
Косите ми със пръсти пак разплиташ,
гърдите ми със дъх раздираш.
...
Днес , схлупено небето ме прегръща -
и Теб в сърцето ми прибира.
Обичаш ме! - и в къщи пак ме връщаш.
Повтаряш ми! - че няма сила,
която да Те отдели от мене.
Защото АЗ съм чакащото време -
и утрото съм твое... и мечтите ти.
Докосване на нощен вятър,
рисуващ тайни във очите ми...
И тези тайни... скривам надълбоко -
на две - в сърцето разделени.
Обгарям половинките с отровата.
една за мен... а другата за тебе е!
JuliS

[Светката]