Форум HobbyKafe.com

За Стивън Кинг и всичко, казано от clock- гласувам с две ръце.

Да,Лунната долина" на Джек Лондон.Прекрасна книга,но някак останала в забвение.В годините винаги съм се чудила защо малко се говори за тази книга,а аз бях влюбена в нея.clock , благодаря

След много години все още класацията води
"Хляб по водите"- Ъруин Шоу

Запомнящи за мен са и
"Яж,моли се и обичай" и "Кажи да" - Елизабет Гилбърт
"Стопанката на Господ" - още я отварям понякога
"Шантарам" - непознат за мен свят. Докато я четях се страхувах, че ще свърши.

''А вие знаехте ли, че историята на Аладин се развива в Багдад, но той всъщност е китайско, а не арабско момче?
Приказката за момчето с летящото килимче и магическата лампа - не съществува в оригиналния сборник "1001 нощи".
Тази история, както и онези за Али Баба и Синбад, са включени допълнително от Антоан Галан (първият европейски преводач на книгата), след като му ги разказва Ханна Диаб, сирийски разказвач на приказки.
Самият сборник е списан на арабски и събира народни приказки от Персия, Месопотамия, Индия, а рамката е заимствана от персийската книга „Хиляда приказки“.
Най-старият запазен ръкопис датира от 14.век, но изследователите смятат, че сборникът е създаден през 9.век.
Обожавам "1001 нощ". Такъв кипеж, такава великолепна мешавица от села, градове, персонажи - без оглед кой откъде е, разказвачи, всеки с джобове, натъпкани с истории и после всичко събирано, събирано, събирано...
Когато за пръв път осъзнах мащаба на цялата тази игра на истории, си казах, че това събиране никога не трябва да спира. 1001 нощ не трябва да са няколко стотин, хиляда или няколко хиляди (колкото реално са) приказки, трябва да са милиони и да се добавят постоянно от разказвачите. Ако ги има. Щото за да бъдеш разказвач на приказки, трябва първо да започнеш гледаш света с отворени очи, да попиваш историите, а не си вторачен в пъпа си каун.
Някакви разправяха, че било тъпо от страна на Антоан Галан, първият европейски преводач, да добавя приказки към оригиналния сборник (тези за Аладин и Али Баба са добавени от него). Пълни глупости.
Тези приказки са му разказани от истински уличен разказвач и той всъщност брилянтно хваща идеята (и историята) на сборника - краят не съществува.
Разказвачът е Ханна Диаб, сириец от Халеб, който пътува до Франция и се среща с Галан. Между другото споделя приказката за Аладдин от Багдад, който всъщност е китаец.
Ето така се появява "Аладин и вълшебната лампа".
Някои изследователи твърдят, че приказката всъщност не е "улична", а отразява истинския живот на Ханна Диаб, но като истински разказвач, той е вкарал измислени елементи. Очевидното измислено, нали, е това, че е китаец.
Виж, най-вероятно човекът си е имал вълшебна лампа. Това не е чак пък толкоз невероятно : )
Други твърдят, че приказката си е чисто китайска.
При всички случаи, събирането на тези приказки, както и срещата между Галан и Диаб отразява истинският туптеж на света.
А ние не можем истински да го хванем пет века след това, макар че разполагаме с толкова безкрайни възможности.
Нямаме истории и приказки по джобовете, а чуждите така или иначе не ни касаят.
Щото си гледаме у краката, да не паднем.''

Този текст не е мой, а на приятелка от фейсбук. Може да е вярно твърдението, а може и да не е, но на мен ми харесва да си мисля, че сборникът 1001 нощи е общочовешки, а не само и единствено арабски

Графиньо, само прашасали изследователи щяха да знаят за съществуването на "1001 нощ", ако сборникът не беше общочовешки.

7 потока на парите, уникална книга

та колко са потоците последно...