Диалектните думи, обреди и приказки на нашите баби и дядовци

[Tony]

Майка ми е от Хасковско и неведнъж се е шегувала, че трябва да издаде речник. Тя беше медицинска сестра и когато дойдеше пациент от този край, влизаше в ролята на преводач. Ето някои думи, които тя като дете е чувала от възрастни хора: мундар – мърльо; сарсапать – бъркотия; бом-бок – бъркотия; лъица – лъжица; бунела – вилица; пъшка – костилка, семка; пасулка – молец; вѝдело – лампа; бахча́ – зеленчуковата градина; пордотин - човек, който е хранен напразно, заради своята впоследствие проявена неблагонадеждност; джонга – цицина.
Баща ми, който беше от шопския край, на шега казваше, че джонга не е правилно, правилно е тантарица (цицина).

[violi16]

вѝдело – лампа; бахча́ – зеленчуковата градина;

Тези две думи са срещаха и в нашия край, в Скопско, Македония сходно казват на крайградските зеленчукови градинки,,бафче''

[zeleno]

Tony ме подсети
Какво ще каже една хасковлийка ако те настъпи в трамвая
-Уътььььььь
/непроизносимо и адски характерно /

[илюзия]

Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България

[Димана]

Носталгична тема...Венеткеееей, къдя са та гледали, мър чедо? Това са мурафети от моя роден край. Тук често заменят а с ъ и става интиресну. Ето текст на народна песен, ша разбирети:
Разбуля съ Янкъъъъ, разбуля съ.
Утиди Станкъ зъ вудъъъъ, нъ чушмътъъъ.
В селото на майка ми, че и в околията, редовно членуват, особено като броят - единайсет, дванайсет, осемнайсет, двайсет, трийсет, педесет...
Свекърва ми казва, че ѝ зазляло (разболяла се), ама като пила хапче и се уденило (светнало ѝ). Много богат е нашия език...
Венетке, "Колагеле" казва, който минава покрай работещ човек, т. е. да ти е лека работата, а той отговаря "Аларазола"-да ти се връща.
Хм...какви работи помня...
Как ме бъзикаха в Бургас, че казвах ластикътъ, пък аз се смеех на дънкито.

[kim]

бахча́ – зеленчуковата градина;

Тези две думи са срещаха и в нашия край, в Скопско, Македония сходно казват на крайградските зеленчукови градинки,,бафче''

Турцизъм е, като цяло си означава градина - bahçe

[violi16]

Одонат- от другата страна, в другата стая.
Одоват- oт тази страна, отсам.
Точки,точке - преди малко.,,Точки хапнах''- да се чудиш какво е ял, ако не я знаеш думата.
В нашия град си е имало характерно наречие в една от махалите и така са разпознавали в кой край живее говорещия.
Вместо щ са изоваряли шч
къща-кашча
Голямо разнообразие на малко място.
Казват,че в Англия много ревностно си съхраняват и ползват диалектите и никой на никого не се присмива

[сюзан]

отсъде - от тази страна
съкантия - немотия
скрънзел - свидлив човек
съндърдисах се - нещо в смисъл уморих се

[Deleted User 2919]

бахча́ – зеленчуковата градина;

Тези две думи са срещаха и в нашия край, в Скопско, Македония сходно казват на крайградските зеленчукови градинки,,бафче''

Турцизъм е, като цяло си означава градина - bahçe

Не турцизъм, остана от турците, но не турска дума, а тюркска, където е дошло от Персия(перс. bagca,бахче, градинка) В Узбекестан и другите от Азия викат бахче..В руски влезе, като бахча.

[venetka70]

Носталгична тема...Венеткеееей, къдя са та гледали, мър чедо? Това са мурафети от моя роден край. Тук често заменят а с ъ и става интиресну. Ето текст на народна песен, ша разбирети:
Разбуля съ Янкъъъъ, разбуля съ.
Утиди Станкъ зъ вудъъъъ, нъ чушмътъъъ.
В селото на майка ми, че и в околията, редовно членуват, особено като броят - единайсет, дванайсет, осемнайсет, двайсет, трийсет, педесет...
Свекърва ми казва, че ѝ зазляло (разболяла се), ама като пила хапче и се уденило (светнало ѝ). Много богат е нашия език...
Венетке, "Колагеле" казва, който минава покрай работещ човек, т. е. да ти е лека работата, а той отговаря "Аларазола"-да ти се връща.
Хм...какви работи помня...
Как ме бъзикаха в Бургас, че казвах ластикътъ, пък аз се смеех на дънкито.

Къде са ме гледали е една тема, а какво са ми предали като гени и опит е друга тема. Расла съм по Североизтока- Силистренско, но съм отгледана от .... / не знам как да го кажа / хора с невероятно битие и съответно свързаните с това диалектизми.
Баба ми и дядо ми по бащина линия са ходили на румънско училище, тъй като селото ни е попаднало в границите на Румъния за определен период. От тях са ми останали доста влашки думи. Когато се караха или имаха какво да скрият от нас моментално прехвърляха на румънски. След това са се изместили в Разградско- село Тучилари. Там баща ми, чичо и леля отрасли сред турчета и речника им бъкаше от турцизми. В нашето училище съответно 1/3 от децата бяха от съседното село, а те говореха турски. Аз като сюнгер попивах всичко и в един момент се не знаеше на какъв език говоря. Добавете към всичкото това и типичното икане при говора от нашия край и се получава доста интересна картина.
Това е от едната страна, а от другата е още по-интересно. Баба и дядо по майчина линия са българи от област Таврия. Пренесли са се в обратно в България през 1944 година. Те говореха много, много странен български- казваха му старобългарски. Звучи много, много меко и доста от думите разбирах само заради контекста на разговора. Любимото ми беше баба да развърже похчето. Това е кърпичка от плат, пъхната в колана на престилката и с възелче във висящия край. В това възелче бяха книжните левче-два и стотинки. Баба го развързваше и даваше на всеки по стотинка да си купим услад, разбирай нещо сладко.
Като всяко дете и аз непрекъснато препусках и не затварях вратите- баба ми викаше след мен- Невяноооуу, затвори вракнята, чи ша излязат пуйците морииии!!!