Форум HobbyKafe.com

лалесъм написа:Защото не можем да имаме по 100 - 200 деца, а имаме любов и емоция за много повече

Noel написа:И като едни творци,минаваме през различни етапи .

milena02 написа: Стигнала съм до извода, че, за да е щастлив човек, трябва да се примири с мисълта, че една градина се прави за 10 години. Това е реалистичният срок. Първите една-две години хем не знаеш какво искаш, хем не познаваш видовете растения, хем нямаш практически умения да работиш с тях. Обаче си изключително горд и доволен, понеже все нещо е поникнало и все нещо цъфти. На третата година започваш да се заглеждаш по чуждите градини със сравнителна цел и да си правиш лоши изводи за своята; започваш да крадеш идеи, но не успяваш да ги реализираш. Ставаш мрачен, зъл и склонен към депресии. На четвъртата - когато вече три пъти си съсипвал разсади, два пъти са ти изгнивали луковиците, трева ти е никнала на туфи, охлюви са ти опасли младите растения, мана ти е поразявала розите, садил си уродливи храсти навред, редил си високи пред ниски растения - и всичкото това многократно - проглеждаш! Проглеждането започва с желание да започнеш отначало. В резултат настъпва масова чистка из двора - изкореняваш и изхвърляш половината растения, премахваш цели видове от полезрението си, определяш си къде, какво и колко бройки. Мериш и чертаеш, отчиташ неща като зрителен ъгъл, перспектива, обеми, опорни конструкции, цветови акценти. От петата година започваш да осъществяваш вече ясния и изчистен план (междувременно си се научил вече да работиш с луковци, коренища и семена!). На шестата се оказва, че гениалният план не е чак толкова "ясен и изчистен", правиш го наново. Плюс още три години слагам, че да пораснат и да се развият добре многогодишните, храстите и катерещите рози. На десетата година (предполагам, защото съм още на шестата) показваш вече дипломна работа ... След десетата година само поддържаш. През повечето време се отдаваш на луксозни преживявания - в светла муселинена рокля и сламена капела четеш книжка в шезлонга... мъж ти се задава по безупречната морава в бял ленен панталон, носи ти коктейлче... Тези картини са ми пред очите всякога, когато съм овъртяна до ушите в кал, а във врата ми се стичат мръсни вадички пот, носът ми се бели и не мязам на човек ...

Noel написа:И като едни творци,минаваме през различни етапи .

И през различни периоди и течения. Противно на логиката, започваме от абстрактния експресионизъм и ръсим произволни семена навред, като един Джаксън Полак (онзи с пръсканиците). После вземем, че се преосмислим и се нахендрим насред Романтизма - хайде арките, клематисите, беседките и Еден около колона. После пък се юрнем към импресионистите и речем пейзажни градини да правим, белким догодим пасторалите на Моне и Сезан. Като удушим всичко с декоративните треви, дорасваме до неокласицизма и благината на формалната градина. Но понеже тя вече не е възможна, заради естетически натрупвания, така да се каже, се връщаме към Ренесанса и утешението, че „Човек е мярка за всички неща”.