Новият терен

[Мария Николова]

Специално за Тутти Фрутти - фотосесия на плачещите черници.



На път към мястото на фотосесията.



Първата.



Втората, зад първата.



И третата, отделена от двете с пътека. Цял живот не спира да плаче, че е самичка.
Но пък тя е отрупана с чееерни черници!



Пак трите, от друга гледна точка.

[Тутти]

Оооо, Мария, благодаря. Значи и моята плачеща черница ще стане толкова гъста, ура!
Днес пак ядох плодовете, всеки ден узряват нови. Внуците много ще й се зарадват, новичка ми е и мисля, че те не са виждали черница.
Харесвам такива дръвчета с постепенно узряващи плодове, като черница и смокиня. Да си бера не на акорд, а всеки ден.
Моята баба имаше черници и отглеждаше копринени буби. Все боядисана си ходех, ядях на корем черници, но рядко ходех при тази баба.

[ljuboznatelna]

И мен ме върна в детството с този разказ, като се катерихме по бялата черница, не зная как да ѝ кажа. Няма как да е бяла, пък да е черница
Сега и аз си имам като Тутти плачеща черна, и си хапвам всеки ден по малко.

[Мария Николова]

В моя двор няма ни един корен магданоз - нищо за ядене. Само китки.
Сега си мисля, че щом италианската клечка оживя и цъфти, как пък няма да се хване една клечка плачеща черница?
Тия дни четох "Теодора" - актриса, куртизанка, императрица. По време - 4-5 век след Христа.В Константинопол. Всички носят копринени дрехи - мъже, жени. Теодора праща хора в Китай да откраднат и да донесат копринеуни буби, за да се произвежда в града собствена коприна. Най-сетне след 10 години всички пратеници от последната мисия се връщат живи, здрави и с откраднати пашкули.
Преди 65 години в цяла Нова Загора се отглеждаха копринени буби. И у нас. Мама купуваше от някъде яйца. Мярката беше "една кутийка". Купуваха се черничеви дървета и продавачът знае, че само ние ще режем клоните от "нашите" дървета. Голяма хамалогия, докато станат пашкулите за продаване. Но се е случвало и от някой най-ранен пашкул за излети пеперуда, което за мен беше истински празник.
Наградата за мен беше купена от мама копринена прежда, която прекатява с бяла вълнена прежда и ми плетеше нова жилетка за зимата.
Тази домашна индустрия вече никой не я помни и днес никой не знае, че от листата на черниците се произвежда коприна. Сега гледаме само да си хапнем сладки плодове.
Някъде им казват "дуди". В Нова Загора - "шкембали".

[ljuboznatelna]

В моя двор няма ни един корен магданоз - нищо за ядене. Само китки.
Сега си мисля, че щом италианската клечка оживя и цъфти, как пък няма да се хване една клечка плачеща черница?

Адашче, веднага ти пращам. На присадка е, но и така би се получило храстче чнякакво, което се стели. Дай адрес на лични, че аз не си ги пазя като теб

[Мария Николова]

Люб, няма нужда да ми пращаш. Наесен ще си отрежа една клечка от третата, черната черница. Няма къде да иде - ще се вкорени и напролет ще покара.
Ще я чакам да порасне и да ям от нея черни шкембали.

[Мария Николова]

[ljuboznatelna]

Красавец! И моят /от теб/ се захвана добре, тази година е направил много клончета.

[Мария Николова]

[Хави]

И моят нар също се прихвана,Мерка !
И италианската клечка даже !