Дългочакана мечта

[Лавандулов залез]

Любознателна, фломиса, че и салвиите- тази и розовата, са от Албамар. Когато ги поръчах все още не бях открила Зелена пролет, дори днес си получих поръчката оттам Ако искаш наесен ще ти събера семена от фломиса, тази година ще има в изобилие
А салвията - миналата пролет я поръчах и бяха две. Гледах ги в сандъче и цяло лято бяха с големина на теменужка кажи речи и до есента оцеля тази. А тази година еее

[Lalel4e]

.. пък то едни има няма 20 квадрата.

Как 20, бе?!
Да не изтърва едната нула?

[Лавандулов залез]

Лече, имам предвид само градинката за зарзават, затова квадратните метри са по- малко

Днес докато вадех едните лалета видях едни дребни поникнали нещица - заприличаха ми на семенаци кукуряци че се и римуват. Предполагам че са това, защото са близо до двата ми кукуряка там и имат по две стъбълца с по три листенца на върха. Пресадих пет на различни места, останаха още три четири броя. Чак се изненадах.
Скоро чакам да цъфне и една ехинацея семенак, много съм любопитна как ще изглежда.
Отнякъде са изникнали насред китките две коприви, оставила съм ги за билки
Вчера когато ММ ми взимал растенията от Зелена пролет от еконта ми разправя, че някаква жена го питала от къде са поръчани той и казал че не знае. Та тъй де, част от растенията бяха в голяма торба и в кашон вътре и навън стърчи едно голямо индрише - явно него е видяла. От много време искам да си завъдя индрише, не че правя компоти или сладка, ама да си имам. Баба имаше и го слагаше на компотите с кайсии. А аз помня, че все ходех да го мириша едва ли сте изненадани.
В поръчката ми има и мурсалски чай - ще правя трети опит да го отглеждам, тъй че пожелайте ми успех

[Лавандулов залез]

Миналата седмица купих още домати разсад - общо 11 броя, така се случи. Този път розови - два сорта уж исках по 5, но от единия бяха останали 4, и две коренчета някакъв Меделина, бабата много го похвали, че казвам на ММ дай да го пробваме. Оскубах си марулите, че изведнъж задъртяха и започнаха да връзват семена, оставих две да им узрее семето. Всички доматки се ококориха и започнаха да растат, чушките май не толкова. Тиквичките много бързо се разлистиха и до края на месеца чакам вече да бера Пролетта сях три гнезда рогата меродия, изникнаха уж, обаче останаха по едно време две. Гледам наскоро едното гнездо взела да съхне, че и другото да пожълтява. Що така не знам.
Ей я голямата площадка за експерименти



На левия долен ъгъл се вижда праза, за който ви обяснявах преди. Расте си обаче, бавничко но расте. Цвеклото обаче много ме радва. Аз нали почти всичко изпробвам самостоятелно за първи път и установих, че сравнително бавно изниква, но пък главите се развиват не толкова бавно. Преди две седмици сях още две редчета, тук там са изникнали, може би вече им е топло. Но най-първото е вързало едни хубави глави и красиви цветни листа. Чак нямам търпение да извадя една, за да видя.





Сега за другата градина. Тези дни се заимах с още 4 рози , едната снощи я посадих, но другите ще чакат. Опитвам се да убедя ММ да изчистим една ивица покрай бордюра на пътеката и там да преместя божурите и новите рози. Беше се размрънкал пак тия дни, че не можело да се минава от тази страна на зарзаватската градинка- заради китките и му казах - дай да почистим отгоре и да ги преместя там. Той каза, че ще си помисли Така или иначе тревата му си остава много, а и около бордюрите трудно се коси.











Розата ми Елф изведнъж започна да расте, за две седмици дръпна сигурно поне 20 сантиметра, а снощи видях, че има и две пъпки
Вятъра килна дилянката на една страна и се е подпряла на три лука, сякаш са двойка, която танцува

[Лавандулов залез]

Единия лилиум мартагон цъфна, другия в сенчестата градинка зад навеса нещо му е изяло върха, така че тази година няма да е.







Вижте и обичайния за тук вятър как добавя движение на пейзажа







Strawberry hill



Golden celebration - сетих се как се казваше



Leonardo da Vinci

[Лавандулов залез]

Оф, хора, вече сте разбрали какво ни сполетя. Добрана новина е, че сме добре, както малкия каза - мамо, радвам се, че оживяхме. Направо беше като на война вътре в къщи да се слуша и гледа какво става навън. Малко се понаводнихме, колата е пострадала, покрива и той малко, но най-зле е естествено двора.
Почти всичко е съсипано, снощи нямаше как да се види - топките град не се бяха стопили. Днес дядото започнал да чисти листата, посъбрал малко, поорязал дръвчетата. А аз се хванах да режа розите преди малко - все от някъде трябва да започна. Някои бяха толкова очукани, че ги орязах едва ли не на гол чукан, дано се съвземат. Все пак дори така няма гаранция, все някъде остана наранена кора. А последните тъкмо ги бях пресадила в саксии и ги курдисах на плочата.
Започнах да поокълцам и розмарина, и той раздърпан, но ще се оправи. Иначе градината пред къщата все още не съм видяла, от листата на асмата не се вижда кое е оцеляло.
От зарзавата само цвеклото е останало, а миналата неделя бях извадила една глава да го опитам. Запазили са се само растенията покрай оградата откъм съседката - дървената.
Да сме здрави, желание за работа има, малко сме поотчаяни, но ще ни мине.

[Kakichka]

Ех, Лавандулке, влязох специално да видя как сте, много ми е мъчно за красивата ти градина. Ако нещо мога да споделя с теб като китки, ще кажеш след като разчистиш. Важното е наистина да сте живи и здрави!

[ljuboznatelna]

Ще се оправи градинката, и още по-хубава ще стане! Не знам какво да кажа... Кураж!