Рецeпти за любимите домати от Иван Руских

[lidiq_macka]

Краси, Алис, БЛАГОДАРЯ!

[Deleted User 7475]

Черупките от яйца като подобрител. Трябва ли да добавяме черупки от яйца към почвата в градината?

Темата е за едно модно мероприятие за подобряване структурата на почвата - добавянето на черупки от яйца към почвата, с цел неутрализация на киселите почви и за обогатяване на почвата с различни минерални вещества. Ще поговорим дали този способ е ефективен и има ли смисъл да се използва. Черупката на средно яйце тежи около 5 г и се състои преимуществено от тебешир, калциев карбонат. Във връзка с това калциевият карбонат се явява като ефективно вещество за неутрализация на киселата реакция на почвата. Битува такова мнение, че внасянето на черупки от яйца в почвата способства за неутрализация на киселите почви. Това, разбира се, е вярно. Но да помислим за това, че яйчената черупка има много плътна структура и се разтваря (разлага) в почвата с помощта на почвените киселини, с помощта на някакви микробиологични процеси достатъчно дълго време. За сравнение колко е дълъг този период в сравнение с внасяне на обикновен тебешир, направихме обикновен градински експеримент. Взехме черупка от яйце, заляхме я с оцет в един буркан, а в друг буркан заляхме наситнена черупка до към 5 мм. Чакаме вече половин час да се разтвори, но тя не се разтваря. При това, ако бяхме сложили, примерно, една чаена лъжичка тебешир, залята с оцет, то реакцията щеше да продължи не повече от 5 минути. Изводът е, че за да е ефективно внасянето на яйчени черупки, те трябва да бъдат смляни като брашно, каквато е структурата на тебешира. Това е доста трудоемка процедура и сложен процес. С други думи, ефектът от внасяне на яйчени черупки в почвата, ще настъпи след много години (около 5-6 години). Ако се добавя доломитово брашно или тебешир, те започват да действат като неутрализатор на киселата реакция на почвата след около една година. Другото важно е дозата. За да се неутрализира до нормални стойности киселата почва, са необходими около 200 г доломитово брашно или тебешир на 1 кв. м почва или около 30-40 г на едно гнездо, в което се засажда доматът, който е чувствителен към недостатъка от калций и към повишената киселинност на почвата (макар и в по-малка степен, в сравнение с други култури по отношение на повишената киселинност). За да приведем почвата в нормално състояние, трябва да използваме около 40 черупки на 1 кв. м или до към 10 черупки на гнездо. Ако се сложат примерно една-две черупки, то тези количества са нищожни и няма да има никакъв ефект от тях. Разбира се, няма да има вреда от това и с течение на годините бавно ще се формира някаква полза. Вреда от това може да има в смисъл, че ще се заблуждаваме от ефективността на този способ, вместо да използваме по-ефективните бързи способи за неутрализация на киселата почва. Ако искаме все пак да използваме черупките от яйцата, то трябва да добавяме и тебешир. В един блог някой написал, че, ако имаме останали корички хляб, по-добре да ги сложим в гнездото при засаждане на домата и макар да няма полза от това, няма да има и вреда (ползата е за подхранване на микрофлората). С черупките е същото. Няма да има никаква панацея, никакви чудеса от внасянето им в почвата, както и няма да има бърз ефект. Ако ги събираме, ако ни се занимава, то можем да го правим. Но това съвсем не ни освобождава от използването на ефективни средства за подобряване структурата и киселинността на почвата.

[Deleted User 7475]

Картофената мана (Phytophthora infestans) по доматите и картофите. 25 минути за знания или години с безполезни супер средства?

Интернет е залят с всевъзможни супер средства за борба с картофената мана - то е мляко с йод, то е Гранофорин/Грануфарм, то са разни комбинации от всичко по малко.
Проведени са няколко опита върху тест-обект, който е възбудител на болестта Phytophthora по доматите в различни кутийки. Нека започнем проверка за това дали е ефикасен Метронидазол (антибиотик) в борбата против фитофтората. Междувременно показва как в една от кутийките триходермата е убила фитофтората. Според хората имало връзка в наименованието на съдържащото се вещество в Метронидазола и в триходермата. Но всъщност не е така. Подвеждащо било и това, че Метронидазол завършва на “зол”, което често се среща при препаратите, които се използват като средство за защита на растенията. Имало много въпроси и отговори, че триходермата може да се купи в аптеката, което не е вярно. Иван използвал различни концентрации от това лекарство и накрая се оказало, че фитофтората расте даже по-добре, отколкото върху растенията. Той го обяснява със съдържанието на нишесте в таблетките. След много проведени експерименти се оказва, че няма никакъв ефект от използването на Метронидазол срещу фитофтората. Имало публикации, че ветеринарите използват Метронидазол при лекуване на животните и след торене с тор от такива животни, е откито фитотоксичното действие от този антибиотик. Призивът е да не тровим растенията и животните с Метронидазол.
Следващият опит е с Гранофорин или Грануфарм (зельонка). Направен е разтвор от половин чаша от препарата в една кофа вода и се оказва, че фитофтората расте и процъфтява в такава среда. Опитът е проведен с различни бактерии и на нито един вид зельонката не действа отрицателно. Зельонката не действа нито на бактериалните болести, нито на гъбичните каквато е фитофтората (за нея обясни, че не е точно гъбично, а нещо друго, което я прави трудна за преборване). Зельонката бързо се разрушава под действие на светлината и никакви концентрации от нея, дори приложени на малки петна на заболелите растения, не дават резултат. Освен това, че няма да действа, ще провокира допълнително заболяване на растението. Тук отваря една скоба и обяснява, че зельонката е добър обеззаразител за семена (1 ч.л. зельонка на 100 мл вода), има повърхностна дезинфекция. Те се накисват на тъмно, обвивката на семената акумулират високи концентрации от препарата, те се боядисват и се запазва действието на зельонката при засяване на семената. Затова от зельонката като метод за обеззаразяване не трябва да се отказваме (макар да не е агресивен метод).
Следващият метод е йодът. Иван казва, че е изпитал много бактерии на въздействието на йода в различни концентрации. Изводът му е, че йодът не действа против фитофтората. Тя прекрасно расте в среда на нишесте с йод (листата съдържат йод и затова опитната среда е такава). И нищо, че са доказани антисептичните свойства на йода в концентрацията, в която се продава, не действа на фитофтората. Може би само, ако се намажат с концентриран йод конкретни места, заразени с фитофтора, би имало ефект, но да се намажат всички заболели места е нереално и накрая растението също ще умре от действието на спирта в йода и от самия йод. А разумните концентрации като половин чаша йод на кофа вода не действат против фитофтората. Някои се опитвали да закачват малки шишенца с йод, разчитайки на изпаренията на йода. Според Иван, ако са спазени всички агротехнически мероприятия, няма никакъв смисъл от този йод. Обяснява, че дори в едната оранжерия да има йод, а в другата - не, ако всичко друго е спазено, няма никаква разлика, т.е. присъствието на шишенца с йод е излишно. И да спрем да вярваме в чудеса, че йодът ще ни спаси от фитофтората.
Следващият опит е проведен с хлорхексидин глюконат. Много добър дезинфектант за семена - идеално сваля цялата микрофлора от повърхността на семената, премахва спорообразуващите и неспорообразуващите микроорганизми. При концентрация 100% хлорхексидин премахва фитофтората, но разтворен във вода, полученият разтвор вече не работи в борбата с фитофтората. В никакъв случай не ни призовава да вземем този препарат от аптеката и да пръскаме нашите домати. Казва, че е безумие и че може би локално намазване на определени зони от растението има някакъв смисъл. Но препаратът е силно фитотоксичен и не ни призовава да го използваме в борбата с картофената мана (фитофтората).
Направил е опити с други препарати - фурацилин, стрептоцид, флуконазол и изводът му е, че изобщо не действат против фитофтората.
Има отделно видео за действито на куркумина в куркумата, която в разумни концентрации действа против фитофтората.
Препоръчва използването на триходерма в борбата с картофената мана. Средата за триходермата е разтвор на 100 г прясна/свежа мая на 10 л вода (маята се явява добра храна за развитие на триходермата, едновременно с това стимулира ръста на растенията и те остават здрави и силни). С този разтвор са напръскани растенията и дори умишлено заразните растения имат прираст, възстановява се и обраазува цветни китки след болестта и не се наблюдават никакви признаци на инфекция. Пръскането с разтвор на триходерма провеждат на всеки 7 или 14 дни. Дори при създаден инфекциозен фон, триходермата не позволява на фитофтората да повреди растенията в оранжерията.

[peterstamov]

Иван казва ли как да си направим триходерма вкъщи, щото доста инфо има по нета?

[Deleted User 7475]

Иван казва ли как да си направим триходерма вкъщи, щото доста инфо има по нета?

6.Размножаване на триходерма
Взима се зърно,по-бързо става с шлифовани семена. Промива се с вода да падне нишестето и се накисва за 24 часа. Пропарва се в микровълнова за 10 мин. да се убият бактериите. Воден разтвор на препарата 2 суп. лъжици се сипва вътре в буркан 720 м.където е приготвеното зърно. Оставя се на топло,след около седмица е готов,когато белите спори станат жълто зелени. Половин чаша от готовият препарат се накисва в 10 л. вода

Spoiler

[peterstamov]

По методите за производство на мицел се прави в тенджера под налягане. 10 минути микровълнова дали се равнява на това?
За триходермата можа да се ползва ориз, пшеница, жито, царевица, сурго...?


Тоз единия буркан бяло вътре.........
Всичко трябва да е лабораторно чисто за да се получи посявка на и чисти спори. Така да пипаш с ръце и отворено към атмосферата попадат и други спори - мухлясва и става бяло!

[Deleted User 5366]

По методите за производство на мицел се прави в тенджера под налягане. 10 минути микровълнова дали се равнява на това?
За триходермата можа да се ползва ориз, пшеница, жито, царевица, сурго...?

Важното е при термичната обработка да не се свари зърното. Според Иван и 5 минути са достатъчни в микровълновата, но за по-сигурно дава 10 мин.
Пшеницата и житото са най-добри според него, но тъй като при тях било по-лесно да се намери булгур от овес и ечемик, прави опита с тях.

[Deleted User 7475]

Да отгледаме богата реколта от вкусни домати, без да излизаме от дома си. Лесно е! Отглеждане на домати в саксия.

Темата, както се вижда и от заглавието, е как да отгледаме зеленчуци на балкона, в стаята, в офиса. Това е интересно, увлекателно и полезно. При подобно отглеждане градинарите се сблъскват с редица проблеми. Най-важен е обемът, в който ще се отглеждат зеленчуците. За да може растението (домат, краставица) да получава достатъчно количество храна, на него му трябват като минимум 20 л почва. Иван показва саксия с, пораснал в нея, домат, която е с обем около 2 л и казва, че в такава саксия не можем да отгледаме голямо растение. При отглеждане в саксия трябва да избираме растения от детерминантен тип (нискорастящи), в частност за доматите. За краставиците това трябва да са нискорастящи сортове или хибридни сортове. Трябва да избираме (например за краставици) партенокарпни сортове, които не се нуждаят от опрашване и оплождане, не се нуждаят от вмешателството на насекомите. При доматите трябва да имаме предвид само да са с къса вегетация и да са нискорастящи. Ниският ръст предполага и малък обем на кореновата система. Независимо от това, че са избрали сорт Балконско чудо, саксията се оказва малка за кореновата система. Отваря скоба за това, че при детерминантните сортове, се образуват цветни китки на върха и с това спира растежът на растението (домата). За успешно отглеждане на растения в саксия, трябва да са им осигурим постоянно хранене. Ако извадим растението от малката саксия (2 л), ще се види, че почти целият обем е изпълнен с корени. Почва почти няма, като всички органически вещества са се минерализирали и са отишли за растеж и развитие на домата. За да не се допусне дефицит на елементи на хранене, трябва постоянно да подхранваме такива растения. В началото на развитието на растението му трябва азотно подхранване. Азотът е най-важният елемент в разтворите, с които подхранваме. От момента на цъфтеж азотът трябва да бъде намален малко. Трябва да се даде предимство на калия и фосфора. Ако се запази количеството азот, който е получавало растението в началото, то може да се получи излишък на азот, с който не е трудно да се справим, но трябва навреме да го забележим и навреме да вземем мерки. За тези мерки имат отделни видеа. Прави оценка на физиологията на растението. Доматът се намира във втората половина на вегетацията - вече има прецъфтели китки и завързали плодове. Върхът има достатъчно добър тургор. Растението е системно поливано. Няма признаци на хлороза (няма недостиг на вещества). Обръща внимание на долните листа. Те малко са се завили. Този признак показва прекомерно хранене, но може да показва и систематичен дефицит на влага. Също така листата могат да се завият вследствие на периоди на пресушаване и преовлажняване, което се получава при по-рядко поливане. Може да се завият листата и във връзка с недостиг на някой от основните елемент на хранене. Такъв елемент може да е мед, но тези, които използват медни препарати за борба с болестите няма как да се сблъскат с дефицит на мед. А тези, които не ползват медни препарати в началото на вегетацията, могат да видят и такъв симптом. Възможно е завиване на листата поради недостиг на цинк, съответно трябва да се внесе допълнително. При значително развитие на растението, веществата от долните листа преимуществено постъпват към горните листа, но това се отнася за тези елементи, които могат да се движат със соковете на растението. Калцият, калият, борът не се движат (не може да постъпи от една част на растението в друга), докато азотът, магнезият, захарите и други вещества могат да се придвижват към тези места, в които са най-необходими. Ако долните листа опират в почвата, те могат да бъдат проводник на инфекции (каквато е фитофтората и други заболявания), когато растението е в градината, оранжерията, а ако имаме растение в саксия, то такава опасност няма. Затова такива завити долни листа, по които може да има и петна, можем спокойно да отрежем. Листото не се отрязва плътно до стеблото, а се оставя да стърчи около 1-2 см. Петънцата и завиването на долните листа показва, че може в някакъв момент да не са достигали хранителни вещества на растението и целият поток от тези вещества се е насочил нагоре за изхранване на растението. Няма нищо страшно в това да се отрежат няколко листа, но не и да се премахват специално много листа. Отрязването на листата се прави с цел да се прекрати угояването и да се приведе растението в генеративна фаза на растеж. По отношение на формирането на домата - тъй като Балконското чудо е от детерминантен тип, премахва долните 4 колтука. Следващите, горните, колтуци ще бъдат оставени, защото при детерминантните домати основната част от плодовете се формира на колтуците. При тази фаза растението има нужда от подхранване с фосфор, калий и магнезий. Това подхранване е необходимо във връзка с плодообразуването и формирането на вкусни и сладки плодове. Фосфорът е елементът, който дава сладост на плода при зеленчуците и плодовете. Така при ягодите в периода на плодообразуването е добре да се внасят фосфорни подобрители. Подобрителите, съдържащи калий също са много важни, защото калият отговаря за това хранителните вещества да преминават от листата към плодовете. В листата се образуват хранителните вещества по време на фотосинтезата. На първо място това са захарите, които благодарение на калия попадат от листата в плодовете, съответно от това се обуславя сладостта на плодовете. Също така много важен е магнезият, който влиза в състава на хлорофила (фотосинтезиращия пигмент). Фотосинтезата обезпечава натрупването на захари. Затова тези три елемента се явяват ключови за обезпечаване сладостта на плодовете, както и за тяхното добро количество. При отглеждане на растения в саксии е голям рискът от дефицит на някой хранителен елемент и затова трябва системно да се подхранват. Важен елемент е борът, от който зависи също сладостта на плодовете, за доброто здраве на растението и доброто разпределение на калция в растението. Ако имахме дефицит на калций, то щяхме вече на този етап от развитие на домата да се сблъскаме с върхово гниене. Няма върхово гниене, защото използват добри комплексни подобрители. Какви подобрители могат да се използват? Трябва да се четат етикетите. Оптимален вариант са течните подобрители или такива, които лесно се разтварят. Дава пример с Кристалон и други, комбинирани, в чийто състав влизат калий, фосфор и магнезий, микроелементи и др. В началото на развитие се подбират подобрители с повече азот, а в средата на вегетацията се подбират комбинирани подобрители с калий, фосфор и магнезий. Като се погледнат връхчетата, се вижда, че те имат слабо виолетов оттенък, но това не е в резултат на фосфорен глад. Дори това е признак за доброто физиологическо развитие на нашите растения (говори за оранжерия). Ако по средата на деня, когато има слънце, видим, че връхчетата са посърнали, то не бива да се безпокоим. Това показва, че растението добре изпарява влагата, че хранителните вещества от почвата имат възможност добре да се качват нагоре по растението. Сутрин или след поливане, тургорът на връхчетата трябва да се е възстановил. Какво трябва да направим за да ускорим узряването на плодовете? Ще ни помогне подхранване с янтарна киселина и с препарати, съдържащи гиберелинова киселина. Съвместно подхранване с 1 г янтарна киселина на кофа вода плюс препарат с гиберелинова киселина, разтворен в съответствие с инструкцията, ще помогне за по-бързото узряване на плодовете и ще се повиши сладостта на плодовете. Още един метод за по-бързото узряване на плодовете е лек разтвор на глицерин. Молекулата на глицерина се поглъща от веществата на растението, доставя му енергия, а образувалите се захари в листата могат в достатъчно количество да преминат в плодовете. Приготвя се разтвор от 0,5 до 1 % глицерин, т.е. 50 до 100 мл глицерин на 10 л вода. С този разтвор може лесно да се напръска растението, а също може да се полива растението. Поливането ще ни осигури добра почвена микрофлора в саксиите и в оранжериите и ще нормализира енергетичния баланс на растенията. Обикновено растенията, отглеждани вкъщи или в офиса не страдат от вредители, макар да съществува минимален риск, че през прозореца ще долети въшка или акар, или друго. Но когато се отглежда растение в саксия в градски условия, то опасността от болести и вредители е голяма. Това е свързано с неблагоприятните условия в градската среда. Често въздухът е сух, малко прах във въздуха, дисбаланс в поливните условия и обема на намиращите се корени в почвата, ветрове и т.н. Най-често на балконите в градски условия се срещат акарите. Има отделни видеа, в която разглеждат мерките срещу тези вредители.
Най-важното за отглеждане на растенията в саксии е да се осигури достатъчно ниво на подхранване и правилен баланс на хранителни вещества.

[Deleted User 5366]

По методите за производство на мицел се прави в тенджера под налягане. 10 минути микровълнова дали се равнява на това?
За триходермата можа да се ползва ориз, пшеница, жито, царевица, сурго...?

Важното е при термичната обработка да не се свари зърното. Според Иван и 5 минути са достатъчни в микровълновата, но за по-сигурно дава 10 мин.
Пшеницата и житото са най-добри според него, но тъй като в Белорусия било по-лесно да се намери булгур от овес и ечемик, прави опита с тях.

Последното изречение не ми хареса като стил и замених "при тях" с "Белорусия".

[Краси Лазаров]

По методите за производство на мицел се прави в тенджера под налягане. 10 минути микровълнова дали се равнява на това?
За триходермата можа да се ползва ориз, пшеница, жито, царевица, сурго...?

Важното е при термичната обработка да не се свари зърното. Според Иван и 5 минути са достатъчни в микровълновата, но за по-сигурно дава 10 мин.
Пшеницата и житото са най-добри според него, но тъй като при тях било по-лесно да се намери булгур от овес и ечемик, прави опита с тях.

При мен се получи добър резултат при 5 мин. в микровълновата печка. Използвах лимец,но по-добре е с твърда пшеница,защото лимеца след накисването и микровълновата омеква. Първо спорите са белезникави,след това се получават зелени островчета. Аз нямам идея да размножавам триходерма,а просто проверих да ли наличната е добра,защото няма маркировка относно срок на годност.
Направих проба за обеззаразяване на семена с триходерма и повторих опита със синка. От 5 семена третирани с триходерма покълнаха 5,а тези третирани със синка още не са покълнали. Така че препарата на Агро био е добър,но в големи опаковки излиза доста скъп. Миналата година си спасих с него доматите от фузариум.